Quantcast
Ямабуши - японските аскети на планината | СЕГА
facebook
twitter

Уикенд

Ямабуши - японските аскети на планината

В последните години малко известната секта привлича все повече западни последователи
979
 ЕПА/БГНЕС
30-метровата пагода, която изглежда като естествено продължение на гората.

Над просторните равнини Шонай в Япония се издигат три върха, известни като Дева Сандзан. Почитани за тяхната святост, красота и суров дух, трите върха - Хагуро, Гасан и Юдоно, се смятат за символ на прераждането и от над 1500 години са посещавани от пилигрими и пътешественици. Песен на невидими птици и звънтене на камбанки съпровождат каменната пътека между кедрите в древната гора. Зовът на хорагай - традиционен рог, направен от раковина, известява за идването на ямабуши. Облечени в бяло, те изникват от мъглата - представители на малко известна японска секта, която от векове боготвори тези сурови планини.

Много преди светът да полудее по горските "бани" (по аналогия със слънчевите), ямабуши използват потапянето в гората в съчетание със строга дисциплина, за да търсят духовно прераждане. Тяхната вяра се казва хагуро шугендо. Тази уникална за Япония религия се основава на елементи от шинтоизъм, езотеричен будизъм, тао и шаманизъм.

Когато будизмът достига Япония, привнесен от Корея в шести век, за императорската институция възниква проблем - въпреки че новата религия е успешен инструмент за налагане на силна, централизирана власт, императорската династия вече е дълбоко свързана с божествения си произход в шинтоистките традиции, който води пряко до богинята на слънцето Аматерасу. Вместо да остави едната религия да потопи другата, имперският двор решава да позволи на двете религии да съществуват заедно и да еволюират до шугендо.

Ямагата се намира в Тохоку, най-северната част на остров Хоншу. Районът е изолиран, планински и често тук падат най-тежките снеговалежи в Япония. Това е земя, описана от хайку поета Мацуо Башо в книгата му "Тесният път към дълбокия север" (1689). Свещения си статут трите върха получават още през 593 г. от новата ера, когато принц Хачико построява светилища на всеки от тях, за да бъдат те обитавани от боговете и така да се гарантира мир и просперитет за региона.

Тези планини и другите високи части на Япония са традиционният дом на ямабуши. В тях те прекарват години наред, подлагайки се на странна форма на самомумифициране, за да се превърнат в Сокушинбуцу - жив буда. Този процес изисква поне 1000 дни аскетичен режим, в който ямабуши се подлагат на строг пост. Традицията е забранена преди повече от 100 години.

Днес в Япония има около 6000 ямабуши и не всеки от тях е японец - сектата се радва на огромен интерес сред днешните дигитални предприемачи. Аскетичният живот в суровата планина се смята за път към просветлението, а различният свят на гората символизира събличането на светския живот - оттам и белите одежди широшозоку, с които ямабуши се отличават и които традиционно са се ползвали за обличане на мъртвите, обяснява пред Би Би Си Ямабуши Казухиро, водач и учител в Дева Сандзан.

За да стане ямабуши, човек трябва да премине едноседмичен ритуал,

 

чието естество е тайна,

 

но се знае, че включва медитация под водопад, нощни обиколки в гората и посещение на планинските обиталища на боговете, както и молитви към тях. След това посвещение изборът колко интензивно да се общува със свещените планини е индивидуален. Повечето ямабуши правят едноседмичния ритуал всяка година. Някои от тях, като учителят Йошино, са потомствени ямабуши - той е 13-о поколение и днес оглавява Хагуро Ямабуши.

Дева Сандзан (буквално означава трите върха на Дева) става популярен район за поклонници преди 1400 години. В онези времена принц Хачико помага за избавление на местното земеделско население от чумата. След 100 дни в усамотена молитва за край на чумата, принцът получава видение, че трябва да накладе голям огън. Той предава посланието на селяните, които изгарят голямо чучело на демон и успяват да прогонят чумата.

По време на ерата Едо (1603-1868) поклонничеството в Дева Сандзан става популярно заради поверието, че помага за възвръщане на младежките сили. Сред тези, които идват да катерят тези върхове, има и самураи, а изкачването става известно като Пътуване към прераждането.

Миналата година

 

пандемията възроди интереса към ритуалите

 

на ямабуши не само заради усамотението сред природата, но и защото хората отново търсят помощ от принц Хачико. През май 2020 г. в Дева Сандзан бе проведен специален огнен фестивал за край на пандемията. Междувременно растящият интерес от чужбина към планинските медитации убеждава жреците на сектата да започнат да предлагат за пръв път въведение в нейните тайнства на английски. Днес правилата, които следват ямабуши, са същите, каквито са били от векове. Единствената разлика е, че всеки вече може да се присъедини към тях.

През 2019 г. няколко хиляди души преминават посвещението. Курсовете се предлагат в еднодневен, двудневен и четиридневен вариант с настаняване в шукубо - поклоннически хижи, пръснати в подножието на връх Хагуро. Участниците трябва да вървят в мълчание през целия курс на посвещение. Телефоните, часовниците, писането и четенето са забранени, както и миенето на зъби.

През цялото посвещение е

 

позволена само една дума

 

Когато учителят ви предава инструкциите, трябва да отвърнете с "укетамоу" (приемам). Това не е просто съгласие, а урок човек да приема всичко такова, каквото е и да съществува в настоящия момент, казват преминали курса. Изпитанието може да изглежда трудно за днешните дигитални хора, но целта му е човек да надскочи навиците си на мислене и действие. "Искаме човек да се изправи пред себе си, да погледне краката, върху които стои, и да почувства връзка с природата, общността и света - казва учителят Майко Ито. - Когато се опознаеш, започваш да мислиш какво искаш да правиш, какво трябва да направиш и как да бъдеш най-полезен."

За ямабуши всеки от трите върха е различна стъпка по пътя към прераждането. Хагуро е настоящето и там хората се молят за щастие. Гасан - лунната планина, е миналото, където почиват духовете на предците. Тук хората се молят за спокоен път в отвъдното. Юдоно е бъдещето, мястото на прераждането.

Поклонничеството винаги тръгва от голямата червена тории - портата в подножието на върха. Тези ритуални порти отбелязват входа към свещени места, обитавани от боговете. Висок едва 414 м, Хагуро е единственият връх, отворен за посещение целогодишно. Другите два са по-високи и непристъпни в сезона на снеговете.

На Хагуро има

 

великолепна 5-етажна дървена пагода,

 

която се издига на 30 м височина сред дърветата, почти като естествено продължение на гората. На няколко метра от нея се издига не по-малко впечатляващият Джиджи-суги - Дядо Кедър. Смята се, че дървото е на повече от 1000 г. Въжето шименава обозначава неговия свещен статут (в шинтоизма и шугендо се вярва, че дърветата, камъните, реките и други природни дадености са обиталища на божества).

Оттук към върха води забележителна пътека от 2446 каменни стъпала. Пътеката, дълга около 1.7 км, датира от 1648 г. и е оградена от 580 кедъра, някои на повече от 600 години. Потапянето в тишината сред тези великолепни стражи пречиства ума и наподобява медитацията. Както казва учителят Йошино: "напускаме себе си в природата и постигаме мир в ума си". Накрая поклонникът стига до Санджин Госайден - светилище на трите божества, най-почитано сред ямабуши. Неговият сламен покрив е над 2 м дебел - казват, че е най-големият в Япония.

Вторият връх - Гасан, е най-високият със своите 1984 м. Трите върха са свързани с дълъг хребет, от който се разкриват ослепителни гледки към околността. С откритите си пасбища и свежи ветрове Гасан е пълна противоположност на дълбоките гори на Хагуро. Тук хилядите алпийски цветя на блатата Мидагахама карат сърцето да се усмихва.

Но

 

най-силни усещания предлага Юдоно,

 

високият 1504 м връх на бъдещето, който се смята за най-свещеният от трите. По средата на пътя тук има медночервена скала, от която блика горещ извор. Това място е толкова свято, че снимането е забранено. Човек няма право дори да споделя в подробности какво е видял в това светилище, което се смята за мястото на прераждането. Както пише Башо:

Не мога да говоря за Юдоно,

но погледнете колко е влажен

ръкавът ми от сълзи.

Това, което виделите този извор могат да споделят, е, че на това място има великолепен двоен водопад, който с грохот се изсипва в езеро сред скалите. Тук поклонникът трябва да застане под ледената вода и да си каже една сутра, след което с "Укетамо!" на уста да влезе в езерото. Тази част от ритуала се изпълнява само през лятото, защото през останалото време температурата е твърде ниска дори за най-обръгналите аскети. Но независимо от възрастта, способностите и обстоятелствата стремежът е един - назад към природата, назад към себе си.

Ключови думи:

туризъм

Още

Торино - култура, шоколад, гурме... и още нещо
Българи и румънци спасиха летните курорти

14.09.2021

1218
Хърватия като алтернатива на гръцкото море