Иван Недев Гюзелев (1844-1916) е сред специалистите, които имат съществен принос в родната образователна система. Той въвежда първите закони и формулира езика на математиката. Горещ привърженик на експеримента, включва учениците в представяне на физични опити и демонстрации. Но за съжаление в последно време неговото дело не се популяризира. Това ни дава основание да проследим най-бележитите му начинания.
Иван Гюзелев е роден в Габрово. По произход е от родолюбиво семейството. Баща му е производител и търговец на кожи. Продава стоката чак в Цариград. Основно образование Иван получава в родния си град. По препоръка на своя учител, видният книжовник и общественик Тодор Бурмов, със стипендия на Руската православна църква е изпратен да учи в Херсонската духовна семинария в Одеса (1860). Завършва пълния курс на обучение и продължава образованието си във Физико-математическия факултет на Новорусийския университет. Дипломира се през 1871 г. и веднага се завръща в родината.
Първоначално се отдава на преподавателското поприще. Става учител по физика и математика в Априловската гимназия в Габрово. Веднага се заема със задачата да промени остарелите вече методи на обучение. Налага мнението, че учениците трябва да се образоват не само теоретически, но и
да се включват в експерименти и физични опити.
Ето защо с даренията на родолюбиви емигранти купува физични уреди от Виена. След поредица митнически проблеми те са доставени в гимназията. С тях Иван Гюзелев създава първият кабинет по физика в България. По-късно помагалата са преместени в Дряновския манастир, където са унищожени по време на Априлското въстание. Още през 1874 г. издава във Виена "Ръководство към физиката". През следващите години са отпечатани още две издания в Прага и Пловдив. Учебникът въвежда първите закони и формули на езика на математиката. По страниците му има множество изображения на уреди и апарати. Гюзелев не се задоволява само с учителската професия. Открива народен университет и театър към читалището. Тук изнася научнообосновани лекции, с които разяснява различните физични и природни явления. Те са придружени с демонстрации.
Изненадващо вписва името си в историческо събитие. След обявяването на Априлското въстание в Габрово Иван Гюзелев заедно с други учители от гимназията са арестувани и откарани в Търново. Физикът е обвинен в подстрекателство към бунт и че е използвал училищния телеграфен апарат, за да улавя тайните разпореждания на турското правителство и да ги предава на четата на Цанко Дюстабанов. Престоява зад решетките около месец. Специална комисия аргументирано сваля обвиненията. След намесата на руския посланик Гюзелев е освободен и става учител в семинарията в Лясковец. Избран е за дописен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките) през 1875 г.
Освобождението (1878 г.) внася нова промяна в битието на Иван Гюзелев. Той се премества да живее в София. Включва се активно в политическия и обществен живот. Нарежда се сред активните дейци на Либералната партия. Депутат и секретар на Учредителното народно събрание (1879). От 1879 г. до 1884 г. е народен представител от нейните листи в І, ІІ, ІІІ и ІV Обикновено народно събрание. Налага се като пръв помощник на Марин Дринов при организирането на учебното дело в новата българска държава. През 1880 г. е назначен за министър на народното просвещение в кабинета на Драган Цанков. Използва заемания пост и предлага сериозни промени в образователната система. Но поради кратковременното управление те не се осъществяват. Дълго време (1880-1894) Иван Гюзелев е председател на Върховната сметна палата. Той смята, че
българската партийна система създава разделения и развращава обществото.
Настроен е крайно негативно срещу корумпирания чиновнически апарат. За отстраняване на тези проблеми предлага закриване на ненужните административни служби, включване на православната църква и нейния клир в обществения живот.
От края на ХІХ в. той насочва усилията си към научната дейност. Неговите интереси са в различни посоки. Занимава се с проблемите на математиката, физиката и логиката. Специално място отделя на философската мисъл. Отрича обективното съществуване на материята. Схваща предметите и явленията като комплекс от усещания. Ала в последните си произведения прави преход към обективния идеализъм. Иван Гюзелев непрекъснато излиза с публикации. Редактира "Църковен вестник" и издава със собствени средства списание "Задружен труд". В него помества статии, в които обсъжда различни теми от обществено-научен характер. Написва "Кратка елементарна геометрия" и няколко учебника и ръководства по математика и физика. Автор е на оригинални, самобитни философско-математически трудове - "Аксиомите в геометрията. Трактат по теорията на успоредните линии", "Теория на доказателствата. Опит за откриване същинските основи на реалната логика", "Елементи на познанието. Психологически изследвания в две части", "Светът като продукт на съзнанието" и др.
За своя принос към просветното дело Иван Гюзелев получава заслужени призвания. Награден е с ордените "Света Ана", "Свети Александър" V, VІ и ІІІ степен. Баща е на три дъщери, които са популярни в родната култура. Богдана Вулпе е първата българска композиторка. Донка е актриса и съпруга на Кръстьо Сарафов. Най-малката му дъщеря Олга става оперна певица и е сред основателките на Оперната дружба. Домът на Иван Гюзелев се намирал на ъгъла на улиците "Г. С. Раковски" и "Стефан Караджа". Той се превръща в мащабно оперно средище. Дава подслон на артистите, а вечерите често се превръщат в музикални тържества. В тях участва и Иван Гюзелев, който свирел добре на цигулка.
