Съкровената мечта на Георги Атанасов Живков (1844-1899) през целия му съзнателен живот е да събуди народа от продължителната летаргия. За него ключът към реализирането на тази идея е българското училище. Ето защо посвещава научната и практическата си дейност на просветното дело.
Георги Живков е роден в Търново в семейството на богатия търговец Атанас Басмаджията. Израства заедно с един брат и три сестри. Брат му Никола е автор на националния химн на България от 1886 до 1944 г. "Шуми Марица". Той основава в Свищов и първата детска градина в страната. Сестра на Георги е Вела, която е съпруга на Димитър Благоев - лидер на социалдемократическото движение в България. След смъртта на Георги Живков тя написва неговата биография. През 1860 г. Георги Живков завършва класното училище в Търново. След това е изпратен в Цариград да учи френски език и да продължи образованието си във Военномедицинското училище. Скоро обаче установява, че лекарската професия не му допада. Напуска учебното заведение и се завръща в родината. Отдава се на преподавателското поприще. Става учител в Ески Джумая (днес град Търговище), където
обучава учениците заедно с Петко Р. Славейков.
След това продължава учителската практика във Варна и Русчук (днес Русе). Не остава встрани и от национално-освободителното движение. Участва в организирането на чети в края на 60-те години, в Априлското въстание и в Сръбско-турската война 1876 г.
След Освобождението през 1878 г. Георги Живков се включва активно в обществено-политическия живот. Той е виден представител на Либералната, а по-късно на Народнолибералната партия.
Верен сподвижник на Стефан Стамболов.
Това му дава възможност да заема отговорни длъжности в общинското и държавното управление. Георги Живков е първият кмет на Търново и окръжен управител на София. През 1885 г. е избран за председател на Варненската книжовна дружина, която е първообраз на библиотеката в града. Впечатляващо е парламентарното му присъствие. В продължение на 15 години той непрекъснато сяда на депутатския стол. През 1879-1880, 1884-1889, 1893-1894 г. е народен представител в І, ІІ, ІV, V и VІІ Обикновено народно събрание (ОНС) и в ІІІ Велико народно събрание (ВНС). Подпредседател и председател е на ІV ОНС, председател на ІІІ ВНС и на VІІ ОНС. Сред приносите му като парламентарен шеф е гласуването и приемането на Избирателния закон (1882). След абдикацията на княз Александър І Батенберг Георги Живков е регент заедно със Стефан Стамболов и Сава Муткуров до избора на княз Фердинанд І (1.ХІ.1886 – 02.VІІІ.1887). Той е един от ръководителите на организацията "България за себе си".
Но най-значим е приносът на Георги Живков в просветната сфера. През 1886 г. той е министър на народното просвещение в кабинета на д-р Васил Радославов. За кратко през 1890 г. изпълнява функциите министър на финансите. А от 1887 до 1893 г. отново е просветен министър в правителството на Стамболов. През този период е приет Закон за народното просвещение (1891). Започва да се издава "Сборник за народни умотворения", в първите три тома на който се отпечатва "Под игото" на Иван Вазов. По идея на Георги Живков със средства от държавния бюджет в България са построени десетки училища и 32 болници. През 1888 г. започва да функционира Софийският университет "Св. Климент Охридски" като Висш педагогически курс. През 1893 г. по инициатива на Георги Живков започва строежа на Варненската девическа гимназия "Мария Луиза". Това е
първото българско училище, което се изгражда по европейски модел.
Напълно обзаведено то е открито през учебната 1898/1899 г. Тогава развълнуваният Георги Живков споделя пред свой приятел: "Жадувам само едно - отново да се върна във Варна, да си построя една скромна къща срещу Девическата гимназия, за да се любувам на сградата, на преподавателите, на възпитаниците..." Но за съжаление поради ранната му кончина тази негова мечта не се сбъдва.
Георги Живков напълно възприема идеята за физическото възпитание и спорта като средство за укрепване на здравето и запазване на моралните устои на младото поколение. Той е впечатлен от дейността на съюза на гимнастическите дружества "Юнак" и предприема действия. Заминава за Лозана, за да присъства на гимнастически игри, уредени от Съюза на швейцарските гимнастически дружества. Вдъхновен от дисциплината, силата и красотата показани по време на спортните състезания той моли Съюза да изпрати подготвени лица за преподаватели в българските учебни заведения. В резултат през учебната 1894/1895 г. са назначени 10 учители по гимнастика София, Варна, Русе, Габрово, Лом и др. градове. Така се поставя началото на физическото възпитание в образователната система.
Като просветен министър Георги Живков изцяло подкрепя учителската професия. Обръща специално внимание на материалното обезпечаване на преподавателите. Разпорежда увеличаване на заплатите. Те се осигуряват от просветното министерство и от общините.
Настоява мъжете и жените да получават равно заплащане.
Полага усилия за опростяване на правописа, избягване на архаизмите и единство на езика в родната образователна система. За разширяване познанията на учителите и за професионалното им развитие под ръководството на Георги Живков Министерството на просвещението свиква учителски събори и съдейства за откриване на професионални дружества и библиотеки. Въвеждат се временни курсове за преподавателите в забавачниците и основните училища. Във връзка с правописната реформа през януари 1892 г. Георги Живков предлага да започне издаването на популярното по-късно списание "Български преглед".
През следващите десетилетия разбиранията на Георги Живков за ролята на образователната система в родния обществен живот до голяма степен се осъществяват. Ала част от неговите схващания и до нашето съвремие не намират практическа реализация. И днес те са база за въвеждане на нови методи в просветната дисциплина.
