Един от приоритетите, който се поставя на преден план след Освобождението през 1878 г. е за изграждането на стабилна армейска структура. А ключово място в нея заема Военно-медицинската служба. Ето защо още на 1 септември 1878 г. е издадена заповед за нейното създаване в Княжество България. За началник е назначен доктор Константин Борисов Бонев, който се приема за един от основоположниците ѝ. А това предизвиква интереса към неговото битие и професионалните му изяви.
Константин Бонев (1837-1882) е роден в Търново и израства в многочислена фамилия. Начално образование получава във взаимните училища в родния си град и в Елена. Едва на 12 години заминава за Букурещ и под наставленията на по-големите си братя започва да учи занаят. Ала в съзнанието му доминира националното чувство за освобождението на отечеството. Ето защо, въпреки възраженията на семейството,
едва 16-годишен се записва в доброволческия корпус
на волентирите и участва в сражения през Кримската война (1853-1856), в която Русия воюва срещу Османската империя. Въпреки младежката си възраст проявява достойна храброст и прави военна кариера. Произведен е в чин фелдфебел, а след това се издига до капитан. За проявен героизъм е награден със златен медал и му е предоставена възможност да продължи образованието си в руската столица.
Веднага след войната Константин Бонев заминава за Москва. Завършва гимназиално образование и със стипендия от Славянския комитет се записва в Московския медицински факултет. Активно присъства на студентски мероприятия. Участва в издаването на вестник "Братски труд". Дипломира се в съкратени срокове и е назначен за лекар в град Подолск, Московска губерния. Но събитията се развиват скоростно. През лятото на 1876 г. започва Сръбско-турската война. Д-р Бонев се включва в доброволческите отряди. Участва в сраженията, които обаче не носят успех за българската кауза. Съвсем на друго ниво са проявите му в последвалата Руско-турска освободителна война (1877/1878). В навечерието на военните действия е формирано Българско опълчение с командир генерал Столетов. На църковния обряд за освещаването и връчването на Самарското знаме в Плоещ присъства и д-р Константин Бонев. В състава му се включват близо 7500 доброволци, а това поставя необходимостта да се организира и медицинска служба. Назначени са военни лекари на шестте дружини, а за главен доктор е определен именно Бонев със званието подполковник. Той съпровожда частите на опълчението във всички сражения. По време на Шипченската епопея ръководи лазарета и заедно с останалите лекари прибира и превързва ранените бойци. В най-критичния момент призовава всички болни които могат да боравят с оръжие, да излязат на огневата позиция и сам стреля срещу настъпващите турски орди. За проявената самоотверженост руското командване
го награждава с 3 ордена за храброст и възпоменателен медал.
Веднага след войната Временното руско управление създава Българската земска войска. За главен лекар на водещата формация е определен д-р Бонев с чин полковник. Тази длъжност той изпълнява до края на живота си. Преди всичко анализира медицинската дейност по време на военните действия. Изработва класификация на ранените и жертвите от Опълчението. Избран е за член на първия и на втория Висш медицински съвет, където се проявява като талантлив здравен работник. А това е институцията, която организира здравеопазването в Княжество България. През месец май 1878 г. в София е създадено дружество "Червен кръст" за подпомагане на болни и ранени. Председател е софийският митрополит Милетий. В благотворителната организация се включват видни граждани, сред които е и д-р Константин Бонев. Той участва и в изработването на първия правилник за родното здравеопазване "Временни правила за устройството на медицинското управление в България" (1879). През 1880-1881 г. в София се формира научното медицинско дружество "Физикомедицинско общество". Председател е д-р Димитър Моллов, но д-р Бонев заедно с видните лекарите Сава Мирков, Йордан Брадел, Димитър Калевич и др. е един от активните му членове.
Д-р Константин Бонев е сред организаторите на медицинската помощ за населението в София. Софийският градски управителен съвет определя специален участък от 143 декара в околностите на столицата, южно от Княжевското шосе, за създаването на Общинско първокласно болнично заведение. Проектанти на сградата са Йордан Миланов и Петко Момчилов. Строежът започва през 1880 г. и
ежедневно строго се наблюдава и ръководи от д-р Бонев.
Изграждането продължава до есента на 1883 г. Тогавашният централен медицински орган - Медицинският съвет решава болницата да се именува "Александровска", т.е. да носи името на руския император Александър ІІ. Тържественото откриване е на 30 октомври 1884 г. Но за съжаление д-р Бонев вече не е жив, за да присъства на това историческо събитие, тъй като 2 г. по-рано е починал едва на 45-годишна възраст.
След неговата смърт Върховният медицински съвет взема решение да се изгради паметник на д-р Константин Бонев. А д-р Сава Мирков е натоварен със задачата да състави подробна негова биография, която да бъде преведена на немски и руски език. Това постановление показва колко голям е бил авторитетът на д-р Бонев.
