В днешното съвремие фамилията Каишев обикновено се свързва с личността на академик Ростислав Каишев (1908-2002). И това е съвсем обяснимо. Той е патриарх на българската физикохимия, със значими научни постижения. Ала в родната история завидно място заема и неговият баща Атанас Каишев. Това дава безспорно основание да се проследят благородните му дела.
Атанас Петков Каишев (1871-1941) е роден в село Чокманово, Смолянско в заможно семейство. Учи в родното селско училище и във Варна. През 1888 г. завършва Пловдивската мъжка гимназия. След това е приет във Военното училище в София. През 1891 г. се дипломира с отличен успех и му е присвоено първото офицерско звание - подпоручик. Продължава военното си образование с блестящи изяви в Николаевската Генералщабната академия на руската армия в Санкт Петербург. Завръща се в родината и започва кариерата си в пехотните части. Назначен е за адютант на VIII пехотна дивизия в Стара Загора. Сътрудничи на военния печат. Отличава се с богата обща култура и авторитетът му нараства. Едно след друго следват повишенията в офицерското му звание. По време на Първата световна война е началник на оперативното отделение в щаба на І армия. След това ръководи щаба на VIII пехотна Тунджанска дивизия, с която воюва в Сърбия и Македония. За своите заслуги Атанас Каишев получава няколко призови награди. Той е кавалер на военния орден "За храброст" трета степен, на орден "Свети Александър" пета степен с мечове по средата, на орден "За заслуга" на обикновена лента. По разпореждане на Главното командване напуска бойното поле с чин подполковник и се насочва към военната администрация. От септември 1917 г. до октомври 1918 г. е
началник на Военното училище в столицата.
Подготвя в ускорен курс млади офицери за попълване на обезкървената действаща армия на фронта. Макар само за една година да оглавява институцията той оставя трайна следа със своята педагогическа практика и любовта си към юнкерите. Лансира идеята за документиране на дейността на Военното училище по повод неговата 40-годишнина. За тази цел назначава комисия, която следва да подготви фотоалбум за основните етапи от историческото му развитие.
Но Първата световна война приключва и България претърпява втората национална катастрофа. Това се отразява върху кариерата на Атанас Каишев. Той е уволнен от армията и преминава в запаса със званието полковник. Оттук насетне се отдава на активна обществено-политическа и публицистична дейност. Избиран е за народен представител през 1923 г., 1927 г., 1938 г. и 1940 г. в ХХ ОНС, ХХІІ ОНС, ХХІV ОНС и ХХV ОНС. През декември 1935 г. по предложение на Военния съюз Атанас Каишев е удостоен от цар Борис ІІІ със званието генерал-майор от запаса. Редактира списание "Военна мисъл". Автор е на трудове по военно дело. През 1941 г. заболява тежко и умира в София. Изпратен е с почести от своите привърженици и последователи.
Несъмнено важно място в дейността на Атанас Каишев заемат неговите благородни дела. Като запасен офицер той отдава много воля и ентусиазъм за
формиране на самосъзнанието на родните помаци
и за тяхното приобщаване към българския народ. Помаците са етнорелигиозна субкултурна група. Изповядват исляма и говорят като майчин език български. Те са наследници на българи християни и приемат исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров. Тази етнорелигиозната общност в България напълно се оформя след Балканските войни 1912-1913 г. Според експертни оценки общият им брой е между 150 000 и 200 000 души. Те населяват Рило-Родопския масив, Тетевенско и Луковитско.
Атанас Каишев прави няколко обиколки в Родопите. Веднага забелязва, че децата на българите мохамедани, които говорят само български език, се задължават да изучават в джамийски училища ислямската религия на турски език и да си служат с учебници получавани от Истанбул. Каишев реагира остро и става инициатор, заедно с министъра на Народното просвещение Тодор Радев, да се предприемат
реформи за премахването на тази аномалия.
Правят се и други съществени реформи в живота на помаците. През 1937 г. Атанас Каишев е избран за председател на сдружение "Родина", чиято основна задача е да се грижи за тяхното ежедневие и пробуждане. В създадената "Библиотека на българския народ" генералът и други родолюбиви автори пишат статии предназначени за българомохамеданите.
Накрая да хвърлим един обзорен поглед върху битието на достолепния син на Атанас Каишев. Той е роден в Санкт Петербург и кръстен от приятел на баща му на току що пуснат в действие руски крайцер "Ростислав". Завършва Втора мъжка гимназия в София, а след това се дипломира с отличен успех във Физикохимичния факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1930). Заминава за Берлин и защитава блестящо докторска дисертация в Хумболтовия университет. Започва да работи в сферата на термодинамиката на тримерни и двумерни зародиши. Постига значителни резултати в електрокристализацията. Разработва няколко класически експериментални методи за изследване на кристалния растеж. Избран е за член на Българската академия на науките и на много чуждестранни академии. Създава българската школа по физикохимия. Той е запален планинар и става основател на Планинската спасителна служба.
