Служебното правителство на Андрей Гюров имаше лошия късмет да започне управлението си с криза, която разтърси света – войната в Иран. При такъв мащабен конфликт кабинетът ще трябва да работи с всички институции, включително и с Народното събрание, за да е сигурно, че цялата държава си е на мястото. Парламентът обаче е пълен с враждебно настроени към служебната власт политици, които с удоволствие биха го оставили да се провали.
В публичното пространство е широко разпространено очакването, че кабинетът ще води битка с бившите управляващи. От самото начало обаче новият премиер заяви, че няма да се държи реваншистки и ще търси парламентарна подкрепа за някои от задачите пред кабинета си. Това реалистично гледище от страна на Гюров – показва, че той е наясно с ограниченията и проблемите, пред които може да се изправи, ако Народното събрание не му помага.
Тук лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вижда шанс за себе си – да осигури щит на партията си от новата власт. Като предмостие му служи това, че разполага с близък до ГЕРБ човек в служебното правителство – военният министър Атанас Запрянов, който заемаше същия пост и в кабинета "Желязков". Разразилата се нова война направи Запрянов най-важния член на правителството, след премиера.
Наскоро Борисов го привика при себе си на публично излъчен разговор, което после ядоса премиера Гюров. "ГЕРБ се съгласихме за твоето участие в правителството не като политическа, а като експертна фигура", каза той на министъра. На практика така твърди пред цяла България, че участието на Запрянов в кабинета е било предварително договорено с Гюров, който по Конституция сам подбира министрите си.
Борисов даде на Запрянов инструкции – къде да отиде (на заседание на Съвета за сигурност към МС) и какво да каже на премиера (да е лоялен към партньорите ни, особено към президента Доналд Тръмп). "Да дойде Гюров, да се срещне с парламентарните партии, да каже какво иска и тогава ние ще дадем подкрепа", обясни той какво да предаде пратеникът му Запрянов, докато министърът чинно слушаше. Остана впечатлението, че едва ли не ГЕРБ е партньор в кабинета, а Запрянов е партийният представител в него!
След това дойде второто действие на тази пиеса. Когато говореше, че очаква Гюров в парламента, Борисов имаше предвид и предстоящото приемане на удължителния закон за държавния бюджет. Тук нещата са пределно ясни – правителството се нуждае от мнозинство в Народното събрание, което да одобри предложението.
Най-напред герберите бойкотираха приемането му – оглавяваната от техния депутат Делян Добрев бюджетна комисия не се събра. Два дни по-късно Борисов свика на среща най-близките си хора в ГЕРБ и обяви, че ще помогнат да се приеме бюджетът така, както е предложен от кабинета – буква по буква, както натърти партийният лидер. Както говореше и с военния министър, Борисов настояваше, че действията на партията му се ръководят от желанието за единство в условията на война.
Всъщност, и странната среща-инструктаж със Запрянов, и внезапното обещание ГЕРБ да подкрепи безусловно бюджета, служат на една и съща политическа цел. Обществените настроения срещу ГЕРБ и партньорите му са много силни. Мнозина очакват и изискват служебният кабинет да удари по един или друг начин върху влиянието, което Борисов и Пеевски упражняват върху институциите. Тези очаквания всъщност притискат самото правителство, което ще се чувства длъжно да покаже, че предприема действия срещу модела на ГЕРБ и ДПС.
Борисов усеща това и се опитва да омекоти или направо да предотврати евентуален удар. Как е най-лесният начин да го постигне? Като убеждава всички, че служебното правителство е зависимо от него. Затова парадира, че разполага с представител в кабинета; затова непрекъснато говори, че властта ще се нуждае от депутатите му, за да прокарва решения – не само свързани с бюджета, но и с непредвидени случаи, възникнали заради войната; затова призовава за консолидация и единство. Посланието му към Гюров е ясно – или работиш заедно с нас, или ще се оправяш сам с войната и всички други проблеми.
Това поставя Гюров в особено положение. В парламента половината формации – "Възраждане", ДПС, ИТН и МЕЧ, са отявлени негови противници. На разделената БСП не може да се разчита, нито на пробитата от Пеевски АПС, нито на непредсказуемата "Величие". Затова на премиера ще му се наложи да балансира между ПП-ДБ и ГЕРБ, за да си осигури парламентарна подкрепа, когато му е нужна.
Точно на това разчита и Борисов. Той съзнава колко несигурно е положението на кабинета и ще се възползва максимално от това, за да смекчи последствията от падането си от власт. Паралелно с това, пред обществото той безспирно обяснява, че това е правителство на противниците му Румен Радев и ПП-ДБ (какво ли прави тогава неговият човек Запрянов там?). С тази двойна игра цели да обезоръжи кабинета, както и да си осигури по-добри позиции за следващата политическа конфигурация след изборите на 19 април.
