Пробужда ли се прокуратурата? Има ли шанс реформата в нея да се състои отвътре навън? Да видим в този живот разделянето ѝ с авторитарния стил на управление, с мачкането на преписки, с манипулирането на случайното разпределение на дела, със страха и подчинението на силните на деня?
Тези въпроси логично изплуват покрай реакцията на 15 прокурори да защитят своя колега, сваления дисциплинарно от поста окръжен прокурор на Плевен Владимир Николов. Дори и прокурорите имат право на свобода на изразяване, подчертаха те в позицията си и поставиха ред въпроси към Асоциацията на прокурорите в България.
Николов - бивш председател на асоциацията, се осмели да говори срещу Борислав Сарафов, който продължава да се представя за изпълняващ функциите главен прокурор. Това пък предизвика реакцията на новото ръководство на асоциацията и председателката ѝ и районен прокурор на Благоевград Елица Калпачка. От една страна, в държава с над 1500 прокурори 15 са твърде скромен дял. Но ако се има предвид каква е атмосферата в прокуратурата и колко скована от страх е тази институция, учудващо е дори, че подписалите се в защита на Николов са повече от пръстите на едната ръка. А сега много внимателно трябва да следим как ще продължи кариерата на всеки от списъка и дали няма рязко да завие към дъното.
Средата е изключително враждебна.
В прокуратурата няма място за самодейност. Йерархията в нея е като в затворен орден. Толкова години след Филчев, приписваното му верую "Няма НК, няма НПК. Каквото каже главният" не е просто крилата фраза, а идва в комплект с червената тога. Дори когато "главният" не е титуляр, а просто вечно временно изпълняващ.
Реално прокурорите нямат механизъм за защита, ако главният прокурор реши да използва административни инструменти срещу тях. Те може да бъдат преместени в друг отдел или в друг град, делата им може да бъдат иззети, за да бъдат решени по даден начин. В същото време прокурорската професия гарантира добра заплата, която редовно се повишава, и като цяло - социална сигурност. Защо някой да си разваля спокойствието? Особено ако знае, че няма да получи подкрепа от колегите си.
Да вземем два примера.
Първият е нападнатият с чук пред дома си бивш зам.-градски прокурор Иво Илиев. Това се случи през октомври м.г. Прокуратурата, Висшият съдебен съвет, прокурорите. Всички потънаха в мълчание. На n-тия ден след инцидента Прокурорската колегия смотолеви няколко изречения. За прокурор Илиев нямаше протест за защита по тоги през Съдебната палата. И до днес няма официално съобщение от прокуратурата, не знаем има ли заподозрени, задържани, ще бъде ли пратен някой на съд за това престъпление. Има ли връзка престъплението с работата на прокурор Илиев. И т.н., и т.н.
Вторият пример е няколко дни по-стар от първия. Става дума за случая на прокурор Ивайло Занев, който е работил по прословутото дело "Хемусгейт". Той излезе с името си и на практика разказа как делото е смачкано, а сигналите за злоупотреби са потънали някъде. Занев не получи никаква подкрепа. Нито от институция, нито от колеги. Прокуратурата можеше най-малкото да обяви, че ще бъде направена проверка на изнесеното от Занев. Също така в нормална ситуация най-сетне би дала някаква информация по делото "Хемусгейт".
Факт, че прокурорите излязоха пред съдебните палати след взрива край колата на Иван Гешев. Но е съмнително колко "спонтанна" беше тази демонстрация. (Между другото и това посегателство остава неразкрито близо 3 години по-късно.)
Затова засега изглежда сме твърде далече от момента, в който ще видим прокурори, облечени в тогите си, да излязат пред Съдебната палата, настоявайки да бъдат оставени да работят по закон и без натиск.
Миналата седмица видяхме реакцията на "въшките" от Висшия съдебен съвет (определение на члена на съвета Йордан Стоев) при опита на служебния правосъден министър Андрей Янкулов да бъде определен изпълняващ функциите главен прокурор, като се има предвид, че Сарафов трябваше да освободи този пост на 21 юли миналата година, но отказа, подкрепен от Прокурорската колегия на съвета. Сега Пленумът на съвета прехвърли на същата Прокурорска колегия въпроса. А тя не бърза - може би ще го разгледа следващата седмица. Можем да предположим какво ще реши. В крайна сметка два пъти досега заемаше позиция, че Сарафов е заварено положение и че законовото ограничение за заемане на поста и.ф. главен прокурор важи за следващия.
Без значение дали прокурорската колегия е изцяло във властта на Сарафов, или просто колегията и Сарафов имат един и същи кукловод.
Резултатът е без промяна и не е в полза на законността.
Не трябва да забравяме и колко ударно се кадрува по върховете на прокуратурата в последните месеци и как ключови звена в системата получиха нови шефове. В това число Софийската градска прокуратура, Софийската районна прокуратура и Софийската апелативна прокуратура. Това е пълно окопаване на статуквото, което се подсигурява и за времето, в което Сарафов ще стане нетърпим и за благодетелите си и също като Иван Гешев ще бъде "прегрупиран". Изглежда, че без реподбор и лустрация няма никакъв шанс за промяна в тази институция.
Но ако възпротивилите се по някакъв начин на режима в прокуратурата, получат подкрепа от повече свои колеги (включително съдии и следователи), както и от обществото, тогава има шанс системата да бъде извадена от и.ф. статуквото. В момента прокуратурата е идеално програмирана матрица, в която всеки неудобен прокурор бива изтрит като грешка в кода, а тези на върха бдят никой да не излиза от сценария.
15 подписа са безпрецедентна пукнатина в системата, но без общо презареждане на правилата, започващо от нов Висш съдебен съвет, тя просто ще се рестартира и ще се върне към сегашното си състояние.
