Докато философите от векове ни убеждават, че няма нищо вечно на този свят, българската съдебна система успя да произведе изключението - Борислав Сарафов като изпълняващ функциите главен прокурор.
Дали утре тази теория ще бъде оборена?
Едно от първите действия на Андрей Янкулов като служебен правосъден министър беше да свика заседание на Пленума на Висшия съдебен съвет с точка единствена в дневния ред - избор на изпълняващ функциите главен прокурор. Със сигурност обаче го чака сериозна битка, а преторианците, които се хвърлят в защита на Сарафов, загряват още откакто стана ясно, че правителството на Росен Желязков си отива. "Ти знаеш, че са малко въшки." Да не забравяме това определение, дадено от члена на ВСС Йордан Стоев в записан разговор с тогавашния главен прокурор Иван Гешев по адрес на останалите членове на съвета. Малко по-късно Гешев беше свален. Но докато над неговото уволнение остана да виси съмнението, че е направено конюнктурно, след като преди това бяха отхвърлени истински основания за махането му, то при Сарафов няма спор - законът не му позволява да заема поста.
Промените в Закона за съдебната власт, които ограничават времето, през което някой може да е изпълняващ функциите главен прокурор, влязоха в сила на 21 януари миналата година. Сарафов не трепна. Стана 21 юли 2025 г. Шестте месеца минаха, но Сарафов остана. Отиде на море, но не си тръгна от кабинета на главния прокурор. После Върховният касационен съд излезе със становище на цялата си Наказателна колегия, че след 21 юли Сарафов не е изпълняващ функциите главен прокурор. Най-висшата инстанция, занимаваща се с наказателни дела, отказа да разглежда искания на Сарафов, подадени от него като главен прокурор. В нормална държава това би бил моментът, в който изпълняващият функции опразва бюрото на титуляра и с някакво достойнство си тръгва. Всъщност, не, в нормалната държава най-високопоставеният човек в прокуратурата не би чакал друг да му казва, че е незаконен. Би си тръгнал още на 21 юли. Но ние, за съжаление, не живеем в такава.
Вместо това, получаваме Висш съдебен съвет, с изтекъл преди 4 години мандат, чиято прокурорска колегия си измисля, че законът не важи за Сарафов, защото той е заварено положение. Дали самите членове на съвета, юристи с високи нравствени и професионални качества (явно останали само на хартия), си дават сметка в какво се опитват да ни убедят - че мандатът на титуляра може да е ограничен от Конституцията на 7 години, но пък временно изпълняващият функциите, който изобщо не е минал процедура по избор, може да си стои на поста колкото си иска.
И няма власт, която да го свали от там.
Това се опитваше да ни убеди и правителството на Росен Желязков, с мнозинството зад него от ГЕРБ, ДПС на санкционирания за корупция Делян Пеевски, ИТН и БСП. Изпълнителната власт не просто не каза и дума за беззаконието, в което Сарафов постави прокуратурата, но и опита да го легитимира. За разлика от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, която не пожела да се срещне с така наречения изпълняващ функциите главен прокурор, когато през декември дойде в София.
Възможно е утре да няма кворум за заседание на Пленума на ВСС. Мнозинството в съвета не веднъж е показало, че няма абсолютно никакви скрупули да прави машинации, дори когато те са кристално ясни за обществото. В крайна сметка, карат втори, подарен мандат, без да са избирани, продължаваме да им плащаме огромните заплати, за да продължават да затлачват съдебната система. Тъй че, да, нищо не им пречи да се изпоразболеят, или да решат да пуснат по един ден отпуск точно за четвъртък. Вчера част от членовете на Съдийската колегия "загряха" с по един еднодневен отпуск, благодарение на което заседанието на колегията се провали.
Ако все пак има кворум за заседанието, втората преграда ще бъде тълкуването дали Пленумът има правомощието да определи нов изпълняващ функциите, или това може да направи Прокурорската колегия, която определи и Сарафов. По принцип двете колегии избират административните ръководители и определят изпълняващи функциите им, ако мандатът им изтече или по друга причина съответното звено остане без шеф. Това разбиране беше прието и при определянето на Сарафов за и.ф. Само че главният прокурор, както и председателите на двете върховни съдилища са отделен случай. Те се избират от Пленума. Затова е и логично очакването, че пак Пленумът ще определи и временно изпълняващите функциите. Но пък Съдийската колегия посочи изпълняващ функциите председател на Върховния административен съд след оттеглянето на Георги Чолаков.
Видяхме днес какъв яростен отпор срещна Янкулов в Прокурорската колегия на съвета, която козирува на Сарафов.
Няма защо да смятаме, че утре ще го чакат с отворени обятия в Пленума.
В мотивите си до съвета Янкулов припомня, че след 21 юли 2025 г. България няма легитимно изпълняващ функциите на главен прокурор. А състояние, при което върховните съдии не признават главния прокурор, е нетърпимо в правовата държава. Това лишава от обществено доверие не само прокуратурата, но и правосъдието в България.
"Във вече близо тригодишния си нелегитимен "фактически мандат" Борислав Сарафов не е извършил нито едно действие, изграждащо обществено и професионално доверие относно управленските си качества. Той не изпълни нито една от ключовите си заявки, дадени, когато зае поста. Например да чисти прокуратурата от мрежата за паралелно правосъдие "Осемте джуджета", разплитането на която според самия него е "ключов залог за по-нататъшното нормално функциониране на цялата институция прокуратура", пише министър Янкулов. Към настоящия момент нищо от аферата "Осемте джуджета" не е убедително изяснено от фактически ръководената от Борислав Сарафов институция. В графата при "Осемте джуджета" се нароиха толкова много случаи - дела на трупчета, заметени казуси, други, от които прозират политически мотиви, вижда се зависимост от Бойко Борисов и Делян Пеевски. Изобщо, Сарафов надмина учителите си. А неистовото вкопчване в поста може да се приеме единствено като доказателство, че нещо или някой го държи там. И то не в името на правовата държава.
Съпредседателят на "Да, България" Ивайло Мирчев обяви вчера, че "очевидно Делян Пеевски е притеснен от това, че му се изплъзват властта и капиите в съдебната система. Очевидно затова е започнал да привиква ключови фактори от ВСС и съдебната система в хотел "Берлин", да ги хока и да иска конкретни неща от тях". Доказателства за тези твърдения не бяха посочени, но на базата на опита си може да направим обосновано предположение, че това е така.
На фона на всички това стои и въпросът има ли изобщо място в държавното обвинение за Сарафов? И достатъчно ли е рано или късно той просто да бъде изведен от кабинета на главния прокурор.
Иван Гешев беше изритан, когато стана не просто обществено нетърпим,
но и толкова токсичен за покровителите си, че самото асоцииране с него вече им носеше негативи. Този момент и за Сарафов наближава. И ще дойде още по-бързо, ако и обществото демонстрира отношението си към беззаконието, в което живеем. Дали след това ще видим просто прегрупиране (по думите на Сарафов към Гешев) или истинска промяна, зависи не само от нас, но и от имунния отговор на цялата система.
