Фалстарт. С друга дума не може да се окачестви началото на едно правителство, което след първия ден остава с вицепремиер по-малко. Стоил Цицелков мигна като министър три пъти - при клетвата, във "Фейсбук" (написа: моето свидетелство за съдимост е чисто, както и моята съвест) и при подаването на оставка, без охота да отговаря на журналистически въпроси.
По темата трябва да се кажат няколко неща. Принципни, независимо от имената на министрите, партиите зад тях или срещу тях, редовен или служебен е кабинетът:
Срещу Стоил Цицелков бяха отправени няколко обвинения от ИТН, най-сериозното от които и присъда за шофиране след употреба на алкохол преди 15 години. Според партията наказанието е пробация, а според юристи най-вероятно Цицелков е реабилитиран; днес - с чисто съдебно минало. Няма нито едно негово изказване тия дни, в което да отрича този случай. Нито да го разяснява. Казва само, че свидетелството му за съдимост е чисто, срещу него липсвали обвинения, присъди и т.н. "към този момент". А и се изваждали "приключени административни въпроси от преди повече от десетилетие". С други думи, всички ние като публика, които не сме "светили" на житието Цицелково, може да направим извод, че изнесеното от ИТН е вярно. Ако наистина е, такъв човек
няма място въобще
в управленската администрация, да не говорим за вицепремиер - колкото и голям специалист да е по нещо си. Всичко това следва да важеше, дори ако пияни или дрогирани шофьори не избиваха всекидневно хора на пътя.
Грешки стават винаги. Няма контрол, който да обхване всичко. Затова най-ключов е моралът на всеки отделен човек, в случая - всеки кандидат за министър. Обаче е недопустимо този, който го назначава, да не направи проверка. Да не види какво точно е правил през живота си съответния човек, имал ли е присъди, наказания, плащани ли са данъци, имало ли е чувствителни съдружия...; всичко това и към момента.
Не личи тази работа да е свършена
при този кабинет. Какво ли би излязло, ако се рови и за другите министри? Работа на опозицията, дори на най-дискредитираната, е да рови. Нямаше ли време и ресурси Андрей Гюров да проверява? Имаше. Още от оставката на кабинета "Желязков" се знаеше, че той е потенциална възможност за премиер, "да" на Йотова каза преди 3 седмици. Ако вицепремиер не провериш, и то отговаряш за честните избори, ако
баш неговата честност не свериш,
на кого друг? Гюров се ползва с подкрепата на цяла политическа формация (ПП-ДБ), тоест би следвало да разполага с капацитет за контрол.
Всички изисквания за контрол, морал, чисто минало и т.н. следва да бъдат завишени към политици, претендиращи да носят промяна в обществото и припознавани от избирателите си като такива. Каква промяна с "още от същото"?
Иначе е добре, че се стигна до оставка. Тя е признание от Гюров за направена грешка - признанията са нещо хубаво. Добре е също така, че Андрей Янкулов още първия ден обяви свикване на ВСС срещу Сарафов.
Самата идея за вицепремиер по честните избори не се знае колко точно е добра. Да се надяваш министър без портфейл да направи вота некупен е като
да чакаш запалянко зад тъча да вкарва голове -
още повече за два месеца и при липса на административен опит в тази посока. Много по-ключова, разбира се, е работата на министъра на вътрешните работи. От друга страна, обществото се надява на ясни политически намерения срещу купените избори, този кабинет опитва да ги даде.
Засега със спорно начало. Предстои да видим ще има ли въобще такъв вицепремиер, както и каква точно ще я свърши правителството.
