България вече е с ново служебно правителство. То получава в наследство държавна икономика с подобрена видимост за случващото се в нея, но с много тежки проблеми в отделни дружества. Периодът до изборите е кратък и надали ще видим масови смени в бордовете на фирми, но такива в отделни дружества все пак не са изключени. При всички случаи ресорните министри ще трябва спешно да обърнат внимание на фирми, които на практика са неплатежоспособни без помощта на държавата. 

Това показват годишният доклад за публичните предприятия, приет през януари от кабинета, междинните финансови отчети на най-закъсалите фирми и поети от България ангажименти по националния План за възстановяване и устойчивост. Още от сега може да се прогнозира и кои ще са държавните фирми с най-голям фокус - тези под шапката на БЕХ с най-големи загуби - “Мини Марица-изток” и “Булгаргаз”. Каква е общата картина при държавните дружества и кои са най-критичните? 

69 държавни фирми са приключили 2023 г. на загуба 

Покрай кандидатурата на България за членство в ОИСР прозрачността и контролът върху държавните предприятия бяха сериозни засилени, като фирмите станаха по-видими и бе въведена оценка за управлението им. Годишните доклади, готвени от Агенцията за публичните предприятия, продължават да са тромави като инструмент за следене на случващото се в държавната икономика, защото закъсняват, но събираната в тях информация е много по-изчерпателна. Въпреки подобряването на прозрачността последният доклад - за 2024 г., продължава да е оскъден откъм анализ на най-проблемните дружества. В това измерване на “средната температура” на държавната икономика въпросът за дружествата с най-големи загуби е претупан в кратък абзац от две изречения - “ 69 публични предприятия приключват 2024 г. с нетна загуба в общ размер на 905 млн. лв. Най-голяма нетна загуба в размер на 316 млн. лв. отчита „Булгаргаз“ ЕАД и 270 млн. лв. е загубата на „Мини Марица-изток“ ЕАД, Раднево”. На фона на огромния дълг списъкът с конкретно посочени дружества, излезли на загуба, можеше поне от кумова срама да е малко по-дълъг. 

Все пак докладът хвърля светлина за  финансовите параметри поне при големите дружества, а в комбинация с междинните отчети за 2025 г. картината при някои от тях е направо плашеща. 

Мините са на изкуствено дишане - получават заеми, които не покриват 

Рекордьорът по висока загуба за 2024 - “Мини Марица-Изток”, е в практическа неплатежоспособност и оцелява благодарение на взетото от Народното събрание през 2024 г. решение за изплащане ежегодно на 250 млн. лв. за срок от четири години с официален мотив обезпечаване на рекултивацията на нарушените терени на “Източномаришкия басейн”. От последния наличен финансов отчет на мините - към септември, 2025 г., става ясно, че дружеството е успявало да покрива част от главницата първите няколко месеца и после е спряло, като в момента се трупат непокрити главници и лихви. При договорен лимит от 250 млн. лв. в междинния отчет се отчитат реално усвоени 230 млн. лв., като остатъкът за връщане като главница възлиза на 207.7 млн. лв. Огромната част от тази главница е просрочена. 

2025-а година не се е оказала много по-добра за дружеството от 2024 година, въпреки нарасналите приходи от оперативна дейност, показват данните. Натрупаната загуба към деветмесечието на 2025 г. е в размер на 210 млн. лв. при 106.8 млн. лв. за деветмесечието на 2024-а година. 

Как ще се спасява дългосрочно това дружество е мъгла. След последното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост в реформите в частта БЕХ бе предвидено изваждане изпод шапката на БЕХ не на преносните оператори “Булгартрансгаз” и “ЕСО” - парламентът отказа да извърши това, а на въглищните дружества. Много малко вероятно е това да се случи до края на срока за изпълнение на ПВУ - август, но така или иначе темата е на дневен ред. Служебният кабинет ще трябва да придвижи и започналите схеми за разпределяне на пари за въглищните региони по линия на Фонда за справедлив преход. 

“Булгаргаз” - незадоволително изпълнение на финансовите цели и загуби 

За две поредни години “Булгаргаз” - другият рекордьор по загуби, успява да получи пълен брой от 100 точки за изпълнение на нефинансовите си цели, но е с най-слабата оценка за изпълнение на финансовите задачи - незадоволителна. Към полугодието на 2025 г. - това е последният публично качен отчет на дружеството, натрупаната загуба за минали години е в размер на 443 202 млн. лв. До това огромно число се стига след много голяма загуба за 2024 г. в размер на 316 млн. лв. 

За полугодието на 2025 г. “Булгаргаз” е успял чувствително да подобри приходите си от дейността - плюс от 202 млн. лв. спрямо полугодието на 2024-а година, като е предприел серия от действия за излизане на нови международни пазари, става ясно от отчета. И с по-добрите приходи обаче дружеството излиза на загуба в размер на 102. 5 млн. лв. към полугодието - при 258.2 млн. лв. към края на юни, 2024 г. Основна причина за загубата са основно разходите за неизползван капацитет, както и финансови разходи за лихви по отпуснати заеми. Върху “Булгаргаз” освен големите разходи по неизползван капацитет тежи воденичният камък и на просрочените вземания от “Топлофикация - София”, които възлизат към средата на годината на 1.25 млрд. лв. 

Това са огромни структурни проблеми в енергетиката и миналата година правителството ги закърпи с огромна капиталова инжекция към БЕХ в операция под черта, която не влияе на дефицита, като междувременно източи авансово дивидент от дружествата и за 2025 г. Можем само да гадаем какви ще се окажат нуждите при съставянето на бюджет 2026. 

Нови големи дружества, нови незадоволителни резултати 

10 дружества са определени за пръв път като големи по смисъла на Закона за счетоводството през 2024 година. Преместването им от групата на средните към групата на големите предприятия е в резултат на законови изменения и нови изисквания към активите и приходите от продажби. Новите големи дружества водят до влошаване на общата картина с оценката за изпълнението на бизнес програмите им. Така през 2024 година като незадоволително е оценено изпълнението на финансовите цели на 7 от общо 56 големи дружества. За сравнение незадоволителни оценки на база финансови показатели получиха 3 дружества. Новите фирми с незадоволителни оценки по този критерий са ВиК Смолян, ВиК Сливен, ВиК Шумен, ВиК Перник. И четирите дружества попадат за пръв път в списъка на големите. Влошена спрямо 2023-а е оценката при финансовите показатели на държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”, която от добра става незадоволителна, при МБАЛ “Лозенец” има подобрение в обратната посока. Прегледът на подробните финансови отчети при ВиК дружествата показват, че отчетените големи загуби при някои от тях са в резултат от приключване на големи проект, при които е имало непредвидено собствено съфинансиране. Пример за това е ВиК Смолян, който отчита близо 165 млн. лв. приходи при обичайни приходи в размер на 14 млн. лв. (за 2023 г.) и 186 млн. лв. разходи при отчетени година по-рано 13.2 млн. лв. Заради закъснение на проекта, който е по старата оперативна програма до 2020 г. (тук проектите трябваше да са приключени в края на 2023 г.) се е наложило дофинансиране със собствени средства и теглене на заем от “Български ВиК холдинг”. С втора фаза на европроект е и ВиК Перник.