8 прокурори от Софийската апелативна прокуратура (САП) са изключени по нареждане на тогавашната си шеф и.ф. апелативен прокурор Емилия Русинова от случайното разпределение на преписките за последната седмица на февруари през 2025 г. През тези дни в САП е разпределено дело по жалба на четирима обвиняеми по делото "Хемусгейт", разказаха прокурори пред "Сега". То се пада на прокурор Мариана Димитрова, която по това време е командирована в апелативната прокуратура. Тя отменя постановленията на Софийската градска прокуратура и сваля обвиненията на четиримата по "Хемусгейт" като недоказани.
Така накратко може да се опише движението по знаковото дело. "Сега" разполага със заповедта за изключването на осемте и с постановлението за свалянето на обвиненията. Чака и отговори от САП на официално изпратени въпроси по темата.
Интересен детайл е, че всички замесени вече са на ключови ръководни позиции в държавното обвинение.
Русинова отскоро е титулярен градски прокурор. Тя взе Димитрова за свой заместник. Във върховната прокуратура по казуса се е произнесла Даниела Попова, която междувременно стана и.ф. апелативен прокурор на мястото на Русинова, когато тя отиде в градската прокуратура, а вече е и титулярен апелативен прокурор на София.
Изключването на прокурорите от разпределението на делата е мотивирано с това, че те са ангажирани с изготвянето на годишния доклад на Софийската апелативна прокуратура, а и освен това имали по-голям брой разпределени преписки и участвали по граждански дела и мерки за неотглонение. Не става ясно дали сами са поискали работата им да бъде намалена, като бъдат изключени от нови преписки за тази седмица. По принцип това е общоприетият ред за изключване, казаха пред "Сега" магистрати.
Разследването по делото за източените милиони от строителството на АМ "Хемус", което шумно започна през ноември 2021 г., изглежда никога няма да влезе в съда. В края на 2023 г. прокуратурата съобщи лаконично, че "9 лица са привлечени в качеството на обвиняеми за ръководене и участие в организирана престъпна група, длъжностни присвоявания и пране на пари", без да огласява нито имена, нито длъжности.
От тогава не е предоставяна никаква информация за това какво се случва с това знаково дело, дори и след изрично отправяни въпроси.
"Сега" вече е писал, че делото е разделено, а част от обвиненията за длъжностно присвояване са били свалени.
По тази част от делото "Хемус" са останали единствено 2 обвинения за пране на пари. Според регистрите, последното движение по делото е удължаване на срока за разследване през януари тази година и връщането му в ГДПОБ, която работи по него.
Разследването "Хемус" е едно от делата, които с идването на Русинова в градската прокуратура бяха "разхвърляни" на нови наблюдаващи прокурори. (Още за това какво се случва в градската прокуратура прочетете тук и тук.)
Заради делото за източените милиони от строителството на АМ "Хемус" се стигна до сблъсък между прокуратурата и МВР, докато начело на държавното обвинение беше Иван Гешев, а Бойко Рашков беше служебен вътрешен министър. Рашков дори два пъти беше привикан на разпит по делото заради негови изявления покрай аферата.
Държавното обвинение дори привлече към наказателна отговорност тогавашния шеф на ГДБОП, после вътрешен министър, а сега депутат на Делян Пеевски Калин Стоянов за натиск върху магистрати. Според прокуратурата той си е позволил с "неподходящ тон" да иска от наблюдаващите прокурори да разпитат обвиняемия Борислав Колев, който заявил, че е готов да съдейства срещу споразумение. В последствие делото срещу Стоянов беше прекратено.
Борислав Колев беше обвинен през декември 2021 г. за пране на 53 млн. лева от строителството на "Хемус". Първоначално мъжът беше оставен в ареста, където е поискал да съдейства на разследването, като посочи имена. После Колев беше поставен под домашен арест и по-късно освободен срещу "подписка", когато изтече максималното време, което законът допуска да стои в ареста. Към момента няма информация дали още е обвиняем.
Събраните доказателства по делото за пране на пари от строителството на АМ "Хемус" сочат, че е налице добре организирана и планирана схема, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции. До това заключение достигна Софийският градски съд в едно от определенията си, свързани с разследването. "От наличните и проверени доказателства може да се направи извод за съпричастност на обвиняемия към престъплението. Не са налице нови доказателства, които да оборват този извод, дори са събрани още доказателства, че е налице добре организирана и планирана схема за пране на пари, в която са взели участие и хора на високи държавни позиции", определи съдът, решавайки за ареста на Колев. Прокуратурата така и не стигна до хора на високи позиции. Останалите обвиняеми бяха собственици на строителни фирми и хора, участвали в прехвърлянето на парите. Техните имена никога не са съобщавани официално от МВР и прокуратурата.
Източването на бюджетни средства е ставало през държавното дружество "Автомагистрали", което формално се води строителят на пътища. То обаче работеше с различни частни фирми, избирани без ясни критерии и на тъмно. "Автомагистрали" плаща на тези дружества авансово. В момента, в който парите отидат в сметките на частните дружества, те започват да се прехвърлят и в крайна сметка потъват в неизвестна посока.
МВР разкри, че 60 млн. лв., получени за Лот 5 на АМ "Хемус", са изтеглени само за ден от банка без предварителна заявка, в сакове и чували. Според разследващите схемата е реализирана посредством буферно дружество, което е имало за цел да прекъсне връзката между търговското дружество, подписало договора за строителство, и крайните изпълнители на строително-монтажни работи. Този сюжет обаче така и не стигна до обвинителен акт и публичен съдебен процес.
Миналия октомври прокурор Ивайло Занев направи шокиращи признания за натиск по делото. Те обаче останаха без отговор както от градската прокуратура, така и от Висшия съдебен съвет и инспектората към него.
