"Ние трябва да се отърсим от порочните практики от последните седмици, месеци, изобщо от управлението на г-н Гешев. Той беше много вреден за прокуратурата. Той опростачи прокуратурата до едни незапомнени нива, но той беше и полезен - да покаже какво не може, какво не трябва да се допуска."
Това са думи на Борислав Сарафов от 6 юли 2023 г. По това време той беше прясно назначен за и.ф. главен прокурор на мястото на доскорошния си началник Иван Гешев, позорно уволнен от Висшия съдебен съвет по позорен начин, реално по политическата команда на ГЕРБ, след като преди това отказа да го освободи от поста въпреки купищата основания.
По това време Сарафов много искаше да докаже, че е различен от Гешев. Факт, той е по-бюрократичен и излъскан, говоренето му не е така крайно като на Гешев. Няма да го видим с каскет и тужурка. Но разликите между двамата свършват дотук.
Намесата в политиката, овладяването на прокуратурата,
мачкането на опонентите. Всичко това в момента е в такъв разцвет в държавното обвинение, че Никола Филчев и Сотир Цацаров може само да стоят на първия ред сред публиката и да ръкопляскат.
Тъй че, ако в цитата от Сарафов сложим неговото име на мястото на "г-н Гешев", изразът ще звучи съвсем на място сега.
Сарафов продължава да показва какво не трябва да допуска прокуратурата. В последните седмици - още по-ожесточено, тъй като на поста като и.ф. главен прокурор му остава съвсем малко време. Освен ако не бъде направена промяна в Закона за съдебната власт, която да премахне въведеното наскоро ограничение изпълняващият функциите главен прокурор и председател на някое от двете върховни съдилища да не може да заема длъжността за повече от 6 месеца. Тази промяна влезе в сила на 21 януари и оттогава часовникът за Сарафов неумолимо трака. Междувременно обаче той намери начин да отнесе до Конституционния съд въпроса дали правилно е била прекратена процедурата за избора му за титулярен главен прокурор от съдебен съвет с изтекъл мандат.
Неотдавна и.ф. главен прокурор си изпусна нервите във Висшия съдебен съвет, където трябваше да представи доклада за дейността на прокуратурата през 2024 г. Все едно гледахме Гешев, наистина.
Атанаска Дишева го попита какво е предприел за подобряване на работата на прокуратурата и какви са резултатите, след като беше определен за и.ф. и след заявката му, че ще изчисти гешевчетата от държавното обвинение. Тогава Сарафов се нахвърли срещу нея с въпроса дали нейният съпруг е учредител и активист на политическа партия "Да, България", заради което Дишева трябвало да си направи "своеобразен отвод", защото е политически пристрастна. Дори уточни, че неговата съпруга не е политически активна. Това всъщност се очаква от нея, като се има предвид, че е прокурор във върховната прокуратура. Сарафов не е дал и достатъчно ясни обяснения за забогатяването на големия си син, като говорим за семейства. Но
получи индулгенция от прокурора за разследване на главния прокурор
Даниела Талева, която също като Сарафов не обича публичността и отчетността пред обществото.
С изригването срещу Дишева всъщност Сарафов демонстрира колко всевластен и безконтролен е. И не само той, а и институцията, която управлява и представлява.
Досега Сарафов никога не е искал "своеобразния отвод" на членовете на ВСС, избрани от парламента, обвинявайки ги в политическа пристрастност. Но пък явно не харесва да му се задават въпроси, отговорите на които показват, че всъщност нищо в прокуратурата не се е променило от времето на Гешев. Поне не към по-добро. "Почувствах се като през октомври-ноември 2019 г., когато течеше изборът на Гешев за главен прокурор", заяви Дишева пред БНР по този повод.
Сарафов освен това обяви, че "субективното усещане на гражданите е, че прокуратурата работи добре". Ако някой се чуди къде са тези граждани, може да погледне към Бойко Борисов и Делян Пеевски, които нямат причина да не са доволни от прокуратурата. Особено последният, като се има предвид колко добре му дойде делото срещу сина на съпредседателя на ДПС Сами Чакъров, което вероятно стои в основата на това Джевдет Чакъров да преотстъпи ДПС на Пеевски. По същия начин в публичното пространство се говори за дело, по което протича и доскорошният председател на ДАНС Пламен Тончев, заради което той така охотно сдаде поста си в ключовата агенция, за да оглави комисията по досиетата.
"Моето обективно усещане е, че
България за първи път след ченгето Иван Гешев ще има стражар
за главен прокурор, който е бил страж и апаш от "Осемте джуджета", коментира Иван Брегов от ИПИ по повод субективните усещания. Мрежите на "Осемте джуджета" и Нотариуса си останаха неразплетени.
Много показателно за пренареждането и пълното овладяване в прокуратурата е и какво се случва в момента в едно от най-важните ѝ звена - Софийската градска прокуратура. След като се пенсионира титулярният градски прокурор Илиана Кирилова, Сарафов уреди като и.ф. Емилия Русинова, която дотогава беше и.ф. апелативен прокурор на София. Изглежда, че СГП дълго няма да има постоянен шеф, тъй като откритата процедура се провали след отказ на единствения кандидат. Русинова е един от прокурорите, които протичат в сагата "Осемте джуджета", която Сарафов се кълнеше да разнищи.
За краткото си време начело на градската прокуратура тя напълно я е преобразила, разказаха пред "Сега" прокурори, пожелали анонимност. Очаква се утре да бъдат сменени и зам.-градските прокурори, като избраните от Русинова дори се появиха на сайта на прокуратурата, преди да бъдат гласувани от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.
Илиана Кирилова имаше осем заместници. Единият от тях - Божидара Ганева, неотдавна беше повишена като заместник на апелативния прокурор. Така едно място се освободи. Останалите бяха Десислава Петрова, Марина Ненкова, Деян Захариев, Чавдар Пастованов, Ивайло Петров, Христо Кръстев и Иво Илиев.
Русинова предлага Пастованов, Петров и Кръстев да не са заместници, а Илиев сам подава оставка, писа "Лекс". На тяхно място се очаква да бъдат назначени обвинителите от СГП Ангел Кънев и Мариана Тодорова, Георги Мойсев и Светлана Божкова-Тепова от Софийската районна прокуратура, както и Дойчо Тарев от Окръжна прокуратура-Плевен.
Ангел Кънев е наблюдаващ прокурор по куп знакови дела, като тези срещу Васил Божков, алкохолния бос Миню Стайков и срещу бившия премиер и съпредседател на ПП Кирил Петков. Кънев беше зам.-шеф на Специализираната прокуратура, а след закриването ѝ беше назначен за редови прокурор в СГП.
Георги Мойсев също беше обвинител в Специализираната прокуратура, част от екипа прокурори в СП, работили по казуса "Осемте джуджета". Дойчо Тарев пък се е занимавал с казус около мрежата на Нотариуса, но е прекратил безславно делото, междувременно искайки специални разузнавателни средства срещу съдия в рамките на разследването. Същият прокурор навремето подаде сигнал до Цацаров срещу съдия Мирослава Тодорова, станал повод за преследването ѝ. (Да припомним - Тодорова осъди България в Страсбург.)
Изобщо, изглежда, че
Русинова си прави много правоверен екип.
Освен това е разместила магистратите от различните отдели в градската прокуратура. Изначално, разделянето на прокуратурата по отдели гарантира 2 неща. Първото е, че лесно ще се заобикаля случайното разпределение на делата, защото така те ще се "джуркат" сред точно определени, в общия случай проверени и верни хора. Да вземем например делата срещу хората с имунитет. Едно е да се разпределят между всички десетки градски прокурори, съвсем друго е да могат да се паднат на петимата, определени да работят в звеното за хора с имунитет. Самата Русинова се е разпределела точно в отдела, който трябва да разследва "нотариуси" и "джуджета"
Второто нещо, което се случва с разделението по отдели, е, че това деквалифицира прокурорите, като ги "затваря" в няколкото текста по НК, които се работят от съответния отдел.
Сега Русинова разхвърля прокурорите по други отдели, "Сега" разполага със заповедта ѝ. Щяхме да я похвалим, че се грижи да не закърняват знанията им, като им предлага разнообразна заетост. Това разхвърляне обаче върви и с изземане на наблюдаваните дела. Т.е. с даването им на правилните хора. Тепърва обществото ще бере плодовете на това, а някои специални граждани ще затвърдят "субективното си усещане", че прокуратурата работи добре.
Друг инструмент, който се ползва в прокуратурата (и в съда, апропо) е командироването. Шефовете си прехвърлят хора на по-високи позиции, а те, за да ги запазят, са склонни да бъдат послушни и услужливи. Институционална корупция, както се изрази един магистрат пред "Сега". За награда се отива в отдел с леки дела, за наказание - с тежки. Назначаването на заместници от долно ниво или провинцията реално е прехвърляне на хора в градската прокуратура без конкурс. Щатът за заместници е излишно раздут, но те после преминават на редова длъжност, като освобождават щата за нов човек, който да дойде без конкурс.
Вътрешен отпор срещу всичко това, разбира се, няма, защото десетилетията отрицателен подбор в съдебната система са си свършили работата. Социалните придобивки и финансовата сигурност на магистратите също си казват думата - вместо независимост и намаляване на корупционния риск, те са довели до това мнозинството да "слушка и папка", за да запази статута си.
Обществото също отдавна е сварено като жаба,
неглижиращо колко е важна за собственото му благоденствие е независимата и отчетна съдебна власт. Затова дори да има бунтовнически гласове в прокуратурата, те могат да разчитат на обществена подкрепа.
Щрих в тази картина е и пълното овладяване на Асоциацията на прокурорите в България. Вярно е, че тя никога не е била опозиция на ръководството на държавното обвинение и е следвала плътно линията му. Но предишният ѝ председател Владимир Николов започна да се спряга като евентуален кандидат за главен прокурор, което му осигури дисциплинарно производство и сваляне от поста му в неправителствената организация. Стигна се дотам да бъдат погазени всякакви правила и Сарафов да нареди прокуратурата да прави ревизия в асоциацията. Абсолютно възползване от властта, с която е облечен.
И понеже държавата се намира в преходен период от лева към еврото, това е добър момент да напомним, че българската прокуратура отдавна е преминала към Еврото… Петьо Еврото. И Сарафов не изглежда да е човекът, който ще я връща обратно към правото.
