Мъчна работа е да се управлява с коалиция. На който се падне такова правителство, трябва да удовлетворява апетитите на партньорските партии за властови назначения, да се съобразява с обещанията, които са дали на избирателите си, пък и дори с капризите на лидерите им. Коалицията обаче има едно сериозно предимство – мандатоносителят може да се оправдава със съюзниците си за всичко, което прави.
Вижте Бойко Борисов. Години наред се обяснява за всичко с партиите, които му партнираха във властта. Същото прави и сега, когато му трябва виновник за безпрецедентно слабите изборни резултати на ГЕРБ. Подал се на капризите на ДПС и ПП-ДБ, партията му станало много лява и избирателите спрели да я харесват – общо-взето, такова е обяснението на Борисов за изборния провал. Вярва ли му някой, това е друг въпрос. Но поне разполага с основание да не подава оставка като партиен лидер.
Победителят на изборите сега – "Прогресивна България",
няма да има такова удобно оправдание
На 19 април коалицията на бившия президент Румен Радев се превърна от политически новак в същински мастодонт, който може да се мери с най-големите политически сили на прехода. Разполага със собствено парламентарно мнозинство – нещо на практика забравено в нашия политически живот. Няма да разчита на никого да подкрепя правителството, което след броени дни ще създаде, и спокойно може да очаква пълен 4-годишен мандат. Също така обаче, няма с кого да се обяснява, когато нещата тръгнат на зле.
А вече се виждат признаци, че вървят в тази посока. Цените летят стремително нагоре и, което е по-лошо, следват тенденция, която се задава от световните пазари заради войната в Близкия Изток. Дефицитът в държавната хазна върви към 2 милиарда евро, въпреки че служебното правителство се мъчеше да запълни дупката. Неслучайно Гълъб Донев – един от най-близките на Радев хора, обяви, че една от първите задачи на новия парламент е да вдигне тавана на държавния дълг, за да се изплащат пенсиите и заплатите. Това беше послание към цяла България – че положението на държавата е тежко.
Разбира се, "Прогресивна България" разполага с цели две
правителства, с които може да се оправдава –
редовното на Росен Желязков и служебното на Андрей Гюров. И хората на Радев вече активно се възползват от това, като обясняват на всеослушание, че публичните финанси са докарани до катастрофално положение от предшествениците им във властта.
Каквато и отговорност да носят предните управления обаче, тя не може да служи като обяснение за дълго време. На хората рано или късно ще им омръзне да слушат, че други са оставили тежко наследство на държавата. Особено ако Радев смята да изкара четири години, натоварен самичък с властта. А опозиционните сили това чакат – проблемите да затиснат новото управление и хорската толерантност да се изчерпи.
Сега всички (с изключение на "Възраждане") наблягат, че ще бъдат конструктивни и ще помагат на следващото правителство за "тежките решения" (по думите на Томислав Дончев от ГЕРБ), както неколкократно чухме по време на политическите разговори при президента Илияна Йотова. Стига обаче "Прогресивна България" да се съобразява с целите и идеологиите на опозиционните формации, както също беше казано на консултациите.
Така опонентите на Радев се надяват,
че с времето и проблемите в крепостта на новите управляващи ще се отворят цепнатини и пролуки, които да ги направят по-уязвими и по-сговорчиви. Ще започнат да дълбаят в стената на бившия президент още сега – неслучайно отсега всички се нахвърлиха върху формацията на бившия президент заради заявката за бързо набиране на нов дълг.
На изборите на 19 април Радев събра огромна сила. Това може да му създаде много възможности. Но също така да стане и източник на проблеми, защото е сам и единствено отговорен за всичко, което се случва в държавата – както уж небрежно не спират да му подмятат опозиционните политици. Сега на Радев не му се налага да търси съюзници, но след време може да съжалява, че няма такива. Защото коалицията му може да падне в капана на собствената си сила.
