Преди четири години, след като беше избран за втори мандат като президент, Румен Радев дойде в парламента, за да положи клетва. В словото си от парламентарната трибуна той говори за "гражданския бунт срещу мафиотизацията на властта", обясняваше колко е важна правосъдната реформа и предупреждаваше, че "демонтажът на завещания властови модел ще отнеме време". Тогава депутатите от ГЕРБ напуснаха залата, докато Радев говореше.
На първото заседание на новото 52-ро Народно събрание, което експрезидентът доминира със своята формация ПБ, общо-взето се говореше същото. Петър Витанов, който оглави парламентарната група на ПБ, обяви пред колегите си, че им предстои да "се сблъскаме със завладяната държава", да работят за избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) и на главен прокурор, както и за "отстраняване на олигарсите от институциите".
Ще попитате – каква е разликата между тогава и сега? Това, че сега никой не посмя да напусне залата, нито да се опълчи, поне словесно, на Радев и неговата коалиция. Опозицията – а това са останалите пет парламентарни формации, беше съвсем кротка и много конструктивна. ГЕРБ и ДПС даже помогнаха да се избере кандидатът на ПБ за председател на парламента Михаела Доцова. Не че имаше нужда от гласовете им – хората на Радев разполагат с пълно мнозинство и могат да правят почти всичко, което им хрумне.
Това ще бележи този парламент – всевластието на една политическа сила
или по-точно на нейния лидер. Неслучайно Тома Биков, който изложи позициите на ГЕРБ, примирено констатира, че политическият диалог вече ще се води само при добро желание от страна на ПБ, тъй като от него просто няма необходимост. Така де, за какво ти е да говориш с опозицията, ако изобщо не се нуждаеш от нейните гласове?
Вярно, за обновяването на ВСС и неговия Инспекторат ще са нужни две трети от всичките 240 депутати. Тук обаче новото мнозинство не показва намерение да работи за широк консенсус – Петър Витанов директно предупреди опозиционните сили "да не саботират процеса и да не се опитват да шантажират мнозинството". Иначе казано, каквото спусне ПБ като номинации, това да приеме парламентът.
Смущаващо прозвуча и изявлението, че "на 19 април олигарсите понесоха поражение, но те продължават да владеят дълбоката държава и медиите; процесът по тяхното отстраняване от институциите няма да е мигновен, но ще бъде последователен". Самият Радев каза, че "разграждането на модела ще бъде постоянно усилие".
Та кои са поименно олигарсите?
Защото бившият президент все още не ги е назовал. Какво и кого броим като част от "дълбоката държава"? Влизат ли тук органите, които назначи предният парламент, доминиран от Борисов и Пеевски, и ще видим ли масовата им подмяна? И най-същественото – кои медии от ПБ броят като владение на въпросните олигарси?
От коалицията на Радев говорят толкова общо и неясно по всички тези въпроси, че накрая може да се окаже, че всеки може да падне под ножа на тяхното "постоянно усилие". Може би затова опозиционните формации бяха толкова внимателни в политическите си оценки и толкова гласовити в ангажимента си да бъдат конструктивни. Просто тръпнат в очакване дали няма да попаднат на мушката на "демонтажните" усилия на ПБ.
А кое се оказа главното опасение на управляващата коалиция?
"Нашето мнозинство трябва да отхвърли всички опити за разцепление и изкушенията, които олигархията няма да пропусне да предложи", обяви Витанов. Рискът от дезертирания винаги е налице, виждаме го на практика във всеки парламент да се случва. Но Радев си избра депутатите, той ще носи отговорността за тях.
Така погледнато, спокойната атмосфера, с която премина първият ден на новия парламент, може да се окаже измамна. Радев все още не е извадил оръжието, но изглежда е положил ръка върху кобура.
