България пристъпва към четвърто поред предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост /ПВУ/, при това броени месеци преди приключването му. Наред с неизпълнени реформи, за които всички научиха - за антикорупционната комисия, ВиК и БЕХ, страната ни закъснява с изпълнението на големи инвестиции. Част от тях ще бъдат орязани, за да не се стигне до загуба на средства.

Какво ще трябва да спасява новият редовен кабинет? 

Ще има ново предоговаряне на плана за възстановяване до края на май 

Предстои да видим каква ще е равносметката за приключване на ПВУ, но България все пак не записа огромен провал с предвидените инвестиции. Въпреки политическите кризи планът бе закрепен и много трудни и големи проекти като например изграждането на STEM центрове във всички училища приключват успешно. Други значими инвестиции обаче изостанаха и няма да могат да бъдат изпълнени. За тях новото правителство ще трябва да иска предоговаряне  и промени в предвидените цели, за да може да изпълни плана. Всяко неизпълнение се санкционира финансово и при натрупване голямото пето плащане, което се чака - 1.6 млрд евро, може да бъде орязано съществено. 

За да не се стигне дотам, служебното правителство вече започна работа по изменение на плана, която ще трябва да бъде финализирана от новия редовен кабинет. От екипа на Мария Недина уточниха, че петото искане за плащане се състои от 56 етапа и цели, като 48 от тях касаят инвестиции. “Повечето от тях се изпълняват в срок, като по част от тях, които рискуват да не постигнат заложените в плана цели, се предвижда да се направи предоговаряне на ПВУ до края на май 2026 г., за да се избегне загуба на средства”, пишат от екипа на вицепремиера. 

Закъсняват значими инвестиции в социалната и здравната сфера 

Сред проектите, които трябва да бъдат предоговорени с промяна на заложените цели, е голямата процедура за ремонти на 73 домове за възрастни хора, 155 заведения, предоставящи резидентни грижи, и 42 заведения за социални услуги на хора с увреждания. Бавят се строителните дейности при част от  проектите за нови заведения за резидентни грижи и за съпътстващи социални услуги на лица с увреждания. Някои от тях не могат да бъда приключени заради инфлацията в строителството. За тези проекти вече са поискани промени в заложените цели, тоест България трябва да убеди ЕК да занижи очакваните резултати, без да налага финансови санкции. 

С ЕК ще трябва да се предоговаря и друга социална мярка - програмата за придобиване на цифрови умения за основно и средно ниво. Тук е поставена цел да бъдат издадени 260 000 такива сертификата, но тя се оценява като нереалистична и правителството ще се опита да я предоговори. Бизнесът има огромни забележки към тази схема заради слабите програми, които се предлагат.

Вероятно подобни изменения ще се наложат и при програмата за саниране на нежилищни сгради. Тук страната ни трябва да отчете постигната енергийна ефективност на най-малко 354 обществени сгради и 170 сгради в производството, търговията и услугите. Това няма да бъде постигнато и страната ни ще се опита да убеди ЕК да отчете общ брой сгради, без да прави разлика между вида им. 

Планът вероятно ще бъде изменен и в частта с големия проект за закупуване на 7 медицински хеликоптера и изграждането на хангари за тях. Частта с хангарите се забави заради сложното съгласуване на тези проекти и невъзможността да се издаде навреме разрешение за строеж. Проблемът е коментиран с ЕК и ще бъде отчетен при предстоящото предоговаряне на плана. 

Добре на фона на обема текат строителните дейности в училища, детски градини, общежития и кампуси. Работи се в 116 детски градини и училища и 24 професионални училища, обновяват се 23 ученически общежития и се строят 9 изцяло нови градини и училища. “Под риск са едно училище във Варна, една детска градина и едно училище в Столична община”, изтъкват от екипа на вицепремиера по еврофондовете. 

Забавяне има и при проекта за изграждане на Центрове за мозъчно-съдови заболявания, където има обжалване в съда. 

Работи ли договарянето на реформи и инвестиции в големи детайли? 

Една от поуките, които и страната ни, и Европейската комисия следва да си извлече от изпълнението на ПВУу е къде минава разумната граница по съдържателно договаряне на реформи и инвестиции и изпадането в прекалено големи детайли. Обвързването на парите с изпълнението на конкретни ангажименти за реформи е ключова промяна в модела на разпределяне на европейските средства и се очаква тя да залегне и при новата финансова рамка за европейския бюджет за следващия програмен период. Плановете обаче бяха договорени в много големи подробности и се наложи страните да искат опростявания и корекции на стотици технически грешки. Те бяха променяни и заради нови данни за БВП на страните-членки и преразпределяне на общата сума по Механизма за възстановяване и устойчивост.

България направи и допълнителни предоговаряния. Това първо стана през лятото на 2025 г. заради блокирането на реформата в енергетиката и въглищните централи и необходимостта от добавяне на нова глава за енергийна независимост. После през зимата на 2025 г. планът отново бе предоговорен с цел отчитането на реалностите при отделни инвестиции, които се бавят и отново с цел опростяване. Всичко това е свързано с огромна бумащина. Показателен е и най-беглият поглед към промените в плана от ноември 2025 г. Тогава страната ни е поискала изменение на 5 инвестиции, които се бавят, на 12 други, при които са предложени по-добри алтернативи от първоначалните, и на още 68 мерки, за които е преценено, че са прекалено тежки административно и следва да бъдат опростени. Част от тези изменения сега отново ще се променят, със сходни аргументи. 

Служебният кабинет вече е задвижил част от измененията, които ще трябва да се договарят с Брюксел. С решение от 24 април са предложени ред корекции по отделни мерки, някои от които изглеждат много дребни и касаят по една дума. Така например в схемата за подкрепа на енергията от ВЕИ за домакинствата се променя едно целево число - вместо да бъдат подкрепени 1500 домакинства, страната ни редактира целта на 1420. В друга реформа - на професионалното образование и обучение, където трябва да се отчетат поне 250 образователни стандарта, планове и програми за професионална квалификация, е добавена думата общо - поне общо 250. Това е много неблагодарна техническа работа, която само бави процесите и следва да се намери по-оптимален подход, така че хем поетите ангажименти да бъдат гарантирани, хем да не се стига до редакции на редакциите.  

Планът ще се предоговаря и заради антикорупционното законодателство

Тук имаме замразени пари от ЕК от второ и трето плащане, като е поставен абсолютен краен срок за приемане на нов автикорупционен закон и съставяне на антикорупционния орган - 4 май. Ясно е, че той няма как да бъде спазен и България ще договаря с ЕК изместване на тези реформи за петото, последно плащане. Предстои да видим как ще се справи с всичко това новата власт. Наличието на мнозинство в НС на фона на свръхкратките срокове ще е от полза. 

---------------------------------------------------------

Ниво на изпълнение на проекти с настъпило забяване, източник ИСУН