Насред обещанията си за всеобхватна промяна, Румен Радев така и не каза какво смята да прави с изборите. В програмата на "Прогресивна България" не беше записано нищо по темата. А когато изтече мандатът на Централната избирателна комисия (ЦИК), новите управляващи директно тръгнаха към избора на нови членове – и нито дума за реформа. Това подсказва, че планират да оставят системата такава, каквато е сега.

А нуждата от промяна е крещяща. По време на петгодишния мандат на настоящата ЦИК възникнаха безброй проблеми и скандали. Най-фрапиращият пример бяха местните избори през октомври 2023 г., когато комисарите отмениха вота с машини за първия тур. Поводът беше справка от ДАНС, в която се твърдеше, че член на правителството е компрометирал устройствата. Това стана след огромен политически натиск, на който ЦИК се поддаде и набързо отмени вота – решение, което след това падна в съда. Скандалът беше огромен, но

отговорност не понесе никой.

ЦИК така и не разви нужните способности, за да се грижи сама за машините, нито убеди държавата, че трябва да се инвестира в изработването на софтуер за машините, който да бъде държавна собственост. Така за всеки вот данъкоплатците трябва да плащат по десетина милиона лева на една и съща частна компания – "Сиела Норма", която да обновява софтуера и да осигурява логистиката и поддръжката на устройствата. ЦИК не можеше (или не желаеше) да го направи.

След като ГЕРБ, ДПС и БСП наложиха измислицата с "машинните бюлетини", някои от които бяха печатани от устройствата с дефекти, ЦИК и фирмата влязоха в безкраен спор на кого е вината, който така и остана нерешен. Да не говорим за делото, което "Сиела Норма" заведе срещу ЦИК с аргумента, че комисията, че не изпълнява задълженията си по договора за закупуването на машините. Заради това може да се наложи данъкоплатците да плащат десетки милиони левове.

И още един пример – начина, по който подходи ЦИК спрямо разцепеното ДПС на парламентарните избори през 2024 г. Положението беше безумно заплетено – враждуващите лагери се изключваха взаимно от партията, не се знаеше кой легално можеше да я представлява, а групите на Ахмед Доган и на Делян Пеевски разполагаха всяка с председател на партията, при това легитимно избран на национална конференция на Движението.

Хаосът беше пълен, ала ЦИК не посмя да оспори

претенциите на двете фракции и ги пусна на избори, въпреки че не знаеше на чия страна е законът.

При такова лошо наследство бихме очаквали, че управляващите от ПБ ще се захванат да променят нещо. Най-малкото модела, по който се формира ЦИК – сега съставът ѝ се попълва изцяло с хора, подбрани от парламентарните партии и коалиции, както става и с всички други избирателни комисии – секционни, общински и районни. Иначе казано, това са политически органи, в които професионализмът далеч не е задължителен.

Нищо подобно! Няма дори и намек за реформа, а само се върви към пренареждане на комисията с политически обвързани лица. Сред номинациите на ПБ за комисари виждаме един бивш вицепремиер от правителството на Пламен Орешарски (Зинаида Златанова), срещу което имаше национални протести заради избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС; кадър на ГЕРБ (Десислава Абрашева), оглавявала политическия кабинет на правосъден министър на Бойко Борисов; двама бивши общински съветници на БСП (Стоянка Балова-Цветкова и Йордан Василев).

Останалите парламентарни формации

също се придържат към принципа, че партийните кадри са приоритет. ДБ издигна представител на партийно ръководство (Алина Добрева). ПП пък предлага бивш свой депутат (Вяра Тодева), както направиха също ГЕРБ, ДПС и "Възраждане" (Анна Александрова, Исмаил Осман, Цветан Енчев и Маргарита Махаева). Добре, а кой ще работи? След броени месеци предстоят президентски избори, а следващата година са тежките и сложни местни избори. За кога ще се учат новаците в ЦИК?

Едва ли са останали много хора, които вярват, че ЦИК е "независим държавен орган", както прогласява Изборният кодекс. Ако няма реформа и комисията бъде назначена в този състав, тогава изборите ще останат под тоталния контрол на големите политически сили. И това ще бъде първата стъпка към увековечаването на статуквото в страната, което формацията на Румен Радев уж се заканваше да събори.