И пищовите в училище вече не са това, което бяха. Преди години ги пишехме на ръка с възможно най-дребния почерк, навивахме ги на миниатюрни рулца, криехме ги по джобове и ръкави. Момичетата използваха предимството на полите, момчетата изписваха цели формули по дланите и дори по подметките на обувките. А сега? Технологичната революция се намести и в тази сфера. Модерният преписвач вече не шумоли с хартия - бръмбари, смарт часовници и изкуствен интелект помагат на днешните ученици да завоюват заветните шестици. На тазгодишните матури по български език МОН хвана 31 ученици да преписват, 11 от които само в една гимназия в Хасково. И ако там контролът е драконовски заради големия залог на изпитите, то в училище ситуацията е крайно разпасана. Преписването на обичайните за всеки срок тестове, контролни и класни е станало толкова повсеместно и модернизирано, че се е превърнало в начин на функциониране и мислене на днешните младежи.
От самотно занимание в масов спорт - кой и как преписва?
В началния етап все още има свян и страх от преписване. Най-много някое дете да подшушне на друго: "Какво писа на втория въпрос?". В прогимназия учениците започват лека-полека да се ориентират накъде духа вятърът - започва измислянето на схеми "пръст на дясната ръка значи четен въпрос, на лявата - нечетен". А в гимназия вече са ненадминати майстори, на които класическите методи от миналото изглеждат твърде наивно на фона на съвременния арсенал, с който разполагат.
А те не са никак безобидни - микрослушалки - тип „бръмбар“, скрити дълбоко в ухото и свързани с Bluetooth, позволяващи диктуване в реално време от разстояние; смарт часовници и очила, които на пръв поглед изглеждат съвсем обикновени, но могат да съхраняват огромни количества текстови файлове и формули, които се сменят с едно докосване; микрокамери, маскирани като копчета, които могат да снимат изпитния лист и да го изпратят директно на помагач извън клас. Разбира се, и новият кошмар на преподавателите - изкуственият интелект, който снабдява ученици за секунди с верния отговор.
"Имам два телефона. Единият го предавам, другият е тайно в мен. Когато ни дадат тест, веднага го снимам и го давам на Gemini. Той ми дава цял решен тест. Скрийншотвам си го и прехвърлям снимките на смарт часовника и оттам преписването е фасулска работа. Е, трябва да планираш внимателно кога ще снимаш, къде ще държиш телефона, зад несесер или раница", обяснява 10-класник методите си. Случвало се е учител да го вдигне от чина, за да потърси пищов или телефон в него - засега безуспешно. Как успяваш? "Докато учителят си гледа в телефона", обяснява хладнокръвно той.
Друга негова връстничка разказва, че по някои предмети още в началото на година са се снабдили с тестовете от предните години от по-големите ученици. С помощта на ИИ те се решават преди всяко контролно, на което за всеобща изненада (или не) се падат точно въпросите, които учителят е давал всяка предна година. Ползват се, разбира се, и "аналогови" начини за преписване - да си вдигнеш листа с теста уж случайно нагоре, за да може стоящият зад теб съученик да препише, да сочиш с пръсти, всеки от които указва номера на даден въпрос и т.н. "Ако те изпитват устно, е достатъчно човекът зад теб да ти шепне отговорите. Не е нужно дори той да знае нещо, може да чете от телефона си", разказва гимназист. По думите му, ако учителят си стои на бюрото, реално може да си извадиш телефона и той изобщо няма да те види.
Освен технологична обаче промяната е и психологическа. Ако преди преписването беше самотно и рисковано занимание - сам си пишеш пищова, криеш го дори от съседа по чин, за да не те издаде, сега играта е отборна. Учениците понякога се подготвят досущ като за пълна логистична операция - в затворени групи в Discord или в Telegram стриктно се разпределят роли - кой ще снима теста, кой ще наблюдава, който ще търси отговорите в ChatGPT и как после ще се разпространят до всички.
Защо да уча, като мога да го менажирам - защо се преписва?
"Имам 2-3 предмета, които са ми важни за бъдещето. Останалите като история, биология, философия и т.н. въобще не ме интересуват. Какво ще ми помогне в живота да знам какво е хеликаза и топлоизомераза, каква е схемата на строежа на белтъка, полипептидната верига или транскрипцията на ДНК", споделя 11-класничка, която изкарва отлични оценки със собствени сили по специалните предмети в избраната от нея гимназия, но преписва с помощта на ИИ по "маловажните", по думите й, предмети. "Защо да инвестирам 6 часа в зубрене на 20 дати от исторически събития, вместо да използвам тези часове например да се науча да програмирам", пита тя.
Изказването й се споделя масово от днешните ученици, повечето от които не виждат смисъл да запаметяват информация, която е на един клик разстояние. За тях умението да препишеш успешно се възприема като особена находчивост и прагматичност. Логиката им е, че в истинския живот, ако имат проблем, ще го гугълнат или ще питат ИИ, затова и няма нужда да го знаят наизуст, нито да го учат за теста. Ученето е като досаден ангажимент, който трябва да се премине с минимален разход на енергия и максимален резултат.
Липсата на мотивация не е единствената причина за преписването. Доста силен мотив е стипендията. "Аз преписвам много рядко, но съучениците ми преписват постоянно. Разбира се, за да вземат стипендии, друго не ги вълнува", споделя 9-класничка от елитна столична гимназия. По думите й масово съучениците й вземат такива. Нейн връстник от друга гимназия, попадаща в топ 10 на училищата по успех след 7. клас, потвърждава тази практика - 17 от 26 ученици в класа му са "отличници" и получават стипендии.
По-тъжното обаче е новият манталитет, който те кара да се чувстваш добре, ако прецакаш системата. Ако преди години да препишеш бе акт по-скоро на отчаяние или мързел - прибягваше се до него, защото не си учил, страх те е от двойка и дори чувстваш лека гузна съвест, сега вече то е въпрос на престиж и надхитряне на системата. Учениците изпитват едва ли не спортен хъс - да "измамиш даскала" се приема едва ли не като интелектуална победа и надмощие. Обсъждането след теста не е "какво се падна", а "лесно ли се преписва". Гузната съвест е заменена от гордост, че си бил по-хитър от учителя.
"Не е точно така. Преписвам, защото не виждам никакъв смисъл от това, което учим. По български учим старовремски произведения, които никой не разбира. И задължително трябва да наизустим какво се казва в анализа, нямаме право на лично мнение, да поразсъждаваме какво мислим лично ние за темата", казва отвратено ученик.
"Иване, ти да не четеш от учебника? "Не, госпожо?" - или за съучастието на учителите
Ако перифразираме известната българска поговорка - не е луд този, който яде баницата (и преписва), а този, който му позволява да го прави безпрепятствено. Разбира се, че има учители, които не дават и пиле да прехвръкне над чиновете по време на контролно. Като учителката, която се качва права на стол в дъното на класната стая по време на контролно, за да има "орлов" поглед върху възпитаниците си (което обаче пак не попречва на най-креативните). Но е истина също така, че има твърде много, които просто си затварят очите.
"През по-голямата част от теста учителят си гледа в компютъра. Прави се, че не ни вижда", споделя ученик. "Просто не им се занимава", казва втори. "Знаят, че преписваме, но ни оставят, явно се смиляват над най-мързеливите", разсъждава трети. Според него обаче това го демотивира страшно много: "Учих цял срок, знаех си всички уроци за шестица. Повечето ми съученици обаче бяха на ниво тройки и четворки. При изпитването обаче, 80% от класа изкара шестици, а тези, които бяха за чисти двойки, получиха петици, Е, защо да уча тогава, като накрая може да се успее и без усилие", ядосва се той.
Четвърти разказва направо куриозен случай. Ученик бива изпитван на произволен урок, като започва да го разказва, четейки буквално от учебника, дори сричайки. Учителят, забол поглед в телефона си, уж се усъмнява и запитва: "Иване, ти да не четеш от учебника?". "Не, госпожо", отвръща бодро нашият пакостник. А госпожата казва: "Добре, тогава продължи", усмихвайки се под мустак. "Госпожо, имайте ми доверие, аз стоя до него, нали го виждам, не чете, как ще чете?", опитва да го "покрие" съседът му по чин, под шумните хихикания на останалите от класа.
Днешните преписвачи са утрешните убийци на пътя
Колкото и невинно да изглежда надхитрянето на системата в класната стая, то създава манталитет с дългосрочни и понякога фатални последици. Когато едно дете отрасне с мисълта, че правилата са за глупавите, а успехът се постига с хитрост и фалш, това мислене не изчезва с получаването на дипломата. Преписването в училище е първата стъпка към купената шофьорска книжка, фалшифицирания технически преглед и арогантното усещане за безнаказаност зад волана. Днешният ученик, който се гордее, че е "прецакал даскала" с бръмбар в ухото, утре е шофьорът, който вярва, че законите по пътищата не важат за него. Настоящите модерни преписвачи са утрешните киберпрестъпници, некомпетентни лекари, некадърни строители, фалшиви политици, корумпирани съдии и прокурори. Ненаказаното и толерирано преписване в училище ражда граждани без съвест и отговорност. И ако в училище залогът е просто една незаслужена шестица или стипендия, в живота фалшивите знания се измерват в човешки животи. Проблемът на дигиталните пищови не е, че учениците не знаят кога е битката при Поатие, а че свикват да живеят в лъжа, която утре може да струва твърде скъпо.
Мерките на МОН
На този фон МОН смята да предприеме "комплекс от мерки за минимизиране на преписването на матурите" - въвеждане на допълнителни технически средства, засичащи наличието на устройства, през които може да се преписва, или създаването на програми с помощта на ИИ, които бързо и лесно да засичат идентични работи. "Ще започнем широка кампания, с помощта на училищните ръководства и семействата на учениците, защото преписването често е подкрепяно от семействата, тъй като се инвестират сериозни суми в устройства за преписване. Това обикновено не може да стане без помощта на семействата", смята образователният министър.
Едва ли ще стане със семействата на учениците. По-скоро може да се почне от реорганизиране на системата отвътре, но не със строги мерки и наказания за преписване. Има ли забрана, все ще се намери начин тя да се заобиколи. "По-работещо би било системата да стане такава, че да вдъхновява учениците и те да учат не за оценки, а за знания, чиято приложимост виждат в живота. Тогава повечето няма да искат да преписват, просто защото няма да виждат смисъл в това", казва ученик.
