Ако една мярка не се подкрепя от системата, тя ще направи всичко по силите си, за да я саботира. Обратното обаче също е валидно. Забраната за използване на мобилни телефони в училище още дори не е влязла в сила, но директори се подготвят усилено за нея в опит да потушат от рано ученическото недоволство. Такова определено ще има, особено от по-големите ученици, някои от които възприемат ограничението като посегателство срещу личната им собственост. Все още има и неясноти около готвената забрана, което допълнително напряга обстановката. Какво (не) се знае към момента, какви варианти за въвеждането й обмислят директорите и ще помогне ли тя за подобряване на резултатите на учениците?
Забрана - да, но до каква степен?
Споровете между привържениците и противниците на забраната на мобилните телефони в училище вероятно няма да стихнат скоро. Едните ще изтъкват вредите от прекомерната им употреба от подрастващите, която ги прави зависими и неспокойни, нарушава съня и комуникацията им, намалява концентрацията, влошава емоционалните и социални умения и т.н. И ще са прави, защото негативните ефекти са отдавна доказани, а и всички ги наблюдаваме ежедневно. Другите ще заявят, че в ерата на изкуствения интелект е абсурдно да отнемаш телефоните на учениците вместо да ги научиш как да ги ползват осъзнато и със самоконтрол, без безсмислено скролване в TikTok. И също ще са прави, дори до някаква степен и в по-крайното си разсъждение, че забраната е демонстрация на неспособността на възрастните да намерят начин за безопасната употреба на устройствата и като цяло на безсилието им да отговорят на нуждите на днешните деца.
И двете групи обаче ще съгласят, че няма как ученик да възприема и учи пълноценно, ако през няколко минути поглежда вайбъра си по време на учебен час. Следователно, нещо трябва да се направи. Въпросът, като винаги, е в начина и в мярката. Едно е учениците да са без телефони в час, съвсем друго - през целия ден в училище. Освен това е нереалистично да очакваме, че махнем ли телефоните, ще изчезнат и проблемите в образованието и резултатите тутакси ще скочат с една единица.
И на 12-класниците ли ще вземаме телефоните?
Малките ученици от 1. до 4. клас нямат изградени навици за какво и колко да използват мобилните си телефони. Да дадеш в ръцете на малко дете мобилно устройство с интернет през целия ден в училище е "горе-долу да му разбъркаш невронните връзки с миксер за цял живот" (по думите на Петко Иванов от "Заедно в час"). Доста училища имат политики за неносене на телефони до 4. клас, които работят. В тези случаи родителите намират други начини за връзка с детето си - чрез класния ръководител или през смарт часовници, по които може да се позвъни в нужда или да се следи местонахождението на детето. Могат ли те обаче да се сравнят с един осмокласник или с почти пълнолетен 12-класник? Разбира се, че има и зомбирани 12-класници, които не отлепят погледи от екраните. Но еднакво ли трябва да третираме малките и големите ученици? Ако на един второкласник лесно може да вземеш телефона, с големите учениците това не е така лесно. Освен това след училище те често се придвижват сами до спортни и други занимания, което би означавало да нямат връзка с никой през целия ден. А и далеч по-практично и работещо е те да бъдат научени на осъзнато използване - как да избират качествено съдържание, как да проверяват за фалшиви новини, да мислят критично и да имат умения за саморегулация и контрол - неща, които ще са доста по-полезни за бъдещия им живот от гръбначната система на рибите.
Каква ще е разликата с досега?
Добре е да си даваме сметка какво точно се предлага и каква ще е разликата със сегашното положение. В момента сред задълженията на учениците е записано "да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове". Задължението е ясно и относително консенсусно, но масово не се спазва. Няма и санкции, ако се нарушава. И тъй като не работи, МОН решава да въведе по-строга забрана - на "мобилни устройства за комуникация в училище, освен за строго образователни цели, по здравословни причини или при форсмажорни обстоятелства". Загадка е защо очакванията са новата забрана да се спазва, при положение, че с досегашната това не е станало. Обяснението от МОН тук е, че по-голямата обща забрана ще постигне допълнителни резултати. "Няма да се губят по пет минути в началото на часа, за да се събират телефоните, а учениците ще имат възможност по време на междучасието да се концентрират за следващия учебен час. И ще ползват по-малко телефоните, докато са в училище", посочи просветният министър.
Така записано обаче, без разяснения, предложението на МОН, предизвиква практически въпроси по прилагането му. Как например ще се ползва телефон при форсмажорни обстоятелства, ако ученикът го е оставил на входа? Същото важи и за употребата му по здравословни причини и образователни цели - за даден час всички вкупом ще отиват да си вземат телефоните ли, а за друг - ще ги връщат в кутиите за съхранение?
Какво означава и "комуникация в училище"? Това означава забрана на телефоните и в междучасията. При децата в началния курс това би било полезно, за да имат време за почивка и контакти със съучениците си. Освен това те имат и допълнителни дейности по интереси, в които също не е добре се вторачват в устройствата. Но някои от по-големите ученици биха възприели отнемането на възможността да ползват телефоните в междучасията като посегателство срещу личната им собственост.
Телефоните - в раниците или в кутии?
Абсурдно е да вярваме, че от ноември, или от когато се въведе мярката, учениците ще започнат да ходят на училище, оставяйки телефоните си у дома. Въпросът е как ще се приложи новата разпоредба, след като учениците вече са дошли с телефоните си в училище.
Председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов вече даде няколко варианта, всеки от които обаче има недостатъци. Един от тях е мобилните телефони да се предават на входа на училищата за съхранение в персонална касетка. "Предимството ще е свързано с ясно и ефективно правило, което премахва изкушението за учениците да използват телефоните си в клас. Недостатък ще е високата цена за купуването на шкафчета и сложната организация за съхранението на телефоните", признава той. Действително, колко училища ще могат да закупят 1000 или 1600 персонални касетки за учениците си?
От подобен недостатък страда и вариантът мобилните телефони да се събират в началото на смяната и да се поставят в незаключващи се касетки - той пак изисква инвестиции, макар и по-малко, но има риск от загуба на телефони. Не особено осъществим изглежда и "японският модел", при който на входа на училището мобилният телефон автоматично се блокира или се поставя на самолетен режим, а при излизане се отключва. Той изисква специална система или софтуер, които може да скъпи и трудни за внедряване. Директорът на 107 училище Данко Калапиш посочи и друга чужда практика - съхранение на телефоните в запечатани магнитни пликове, които ученикът носи със себе си, но не може да отвори до края на часовете. Това също звучи сложно осъществимо - най-малкото, защото ще трябват много пари. Недостатък и при трите решения е, че след като телефоните са взети или изключени, те няма да могат да се ползват за образователни цели или при форсмажорни обстоятелства.
Опцията мобилните телефони да остават в раниците на учениците през целия учебен ден изглежда най-приемлива за младежите, но е трудна за контролиране и често ще се нарушава, както и сега. Остава и вариантът в началото на всеки час учениците просто да оставят телефоните си на бюрото на учителя или в най-обикновена кутия. Той се практикува и сега в някои училища и не изисква никакви средства и организация. Проблемът единствено е, че няма да отговаря на условието - учениците да не използват телефоните си и в междучасията.
Няма телефон - няма проблем
В крайна сметка всеки ще приложи мярката така, както намери за най-добре, макар че това би могло да стане и сега (все пак в 35% от училищата има пълна забрана на телелфоните) - с повече воля и по-добра комуникация между учители, ученици и родители. И най-вече - с по-смислено училище. Ако атмосферата в училището е спокойна и подкрепяща и децата намират часовете за интересни и полезни, може и сами да забравят телефоните. Ако те имат приятели сред съучениците си, защо да търсят такива в мобилните устройства. Ако осмокласникът получи нужната подкрепа и внимание от учителите си, дали пък няма сам да поиска да отговори на очакванията им? Дали 12-класникът няма да спре да скролва непрестанно в социалните мрежи, ако в час се обсъждат въпроси, които живо го вълнуват. Който не вижда смисъл в ученето, ще си намери как да се разсейва по друг начин - я като драска в тетрадката, играе на морски шах или друго. Ограничаването на мобилните устройства само по себе не означава никаква коренна промяна нито на учебното съдържание, което си остава сложно и претрупано с факти, нито на преподаването, което все още масово е неадекватно. Тук трябва да се работи. Телефоните са само извинение.
