Слабите основни умения на младите хора, големите неравенства в образованието и ниското участие на възрастните в обучението са пречки за развитието на човешкия капитал в България. Това се казва в Годишния доклад на Европейската комисия "Мониторинг на образованието и обучението 2025". Въпреки че страната ни е постигнала напредък в определени сфери - повече записани деца в детска градина и намаляване на ранно отпадналите от училище, образователните резултати на всички нива все още се нуждаят от подобрение. Преподаването, основано главно на знания, а не на умения, квалификацията на учителите, претрупаните учебни програми, по-ниското качество на професионалното образование и неприложимостта на висшето образование на трудовия пазар са все болни теми, които влияят върху конкурентоспособността на страната. Какво още ни казва докладът?
Образование и грижи в ранна детска възраст
Въвеждането на задължително предучилищно образование от 4 г. и премахването на таксите за детските градини изглежда дава резултат. Процентът на децата над 3 г., записани в детската градина у нас, се увеличава - през 2024 г. той е 88.8%, с което се доближаваме до средното за ЕС ниво от 94.6%. Въпреки това обаче остават не малко предизвикателства - като липса на места в големите градски райони, като местоположението на детските градини не съответства на мястото, където живеят семействата с малки деца, както и по-слабото участие на деца в неравностойно положение. Едва 68% от децата с ромски произход ходят на ясла и градина, а децата под 3 г., посещаващи ясла, са едва 21%.
Училищно образование - слаби резултати и неравенства
Докладът цитира резултатите на учениците ни от вече оповестени международни изследвания, които показват, че липсата на основни умения продължава да бъде ключово предизвикателство. PISA 2022 г. показа, че 53,6% от деветокласниците ни имат слаби резултати по математика, 52,9% по четене и 48% по природни науки. Само 3% от българчетата имат най-добри резултати по математика, докато в ЕС средно те са 7,9%. Едва 52% от 16-19-годишните у нас имат поне основни или над основните цифрови умения, които са жизненоважни за ориентиране в днешния свят.
Специално място е отделено и за тежките неравенства. Социално-икономическите фактори в България продължават в голяма степен да предопределят образователните резултати на младите. През 2022 г. само 2,5% от учениците ни в неравностойно положение са получили добър резултат в PISA, докато такъв е постигнат от 33,4% от връстниците им в по-благоприятно социално-икономическо положение. Резултатите от националните оценявания показват силна социална сегрегация в системата, а оценяването в края на 7. клас задълбочава социално-икономическите различия, отчитат анализаторите. "Докато вероятността учениците в неравностойно положение да бъдат записани в професионално образование е 2 пъти по-голяма, значителната разлика в резултатите от PISA между учениците в общото образование и в професионалното (68 пункта) отразява не само по-ниските академични постижения, но и проблеми с учебната програма и качеството в училищата за професионално обучение", се казва в доклада. В него се отбелязва и значителната разлика в постиженията при учениците в училищата извън София и градските центрове (91 пункта).
Относно учебните програми се отчита, че ориентирането им към компетентности през 2016 г. все още е само на хартия заради липса на насоки и подкрепа за учителите, недостатъчно обучение за тях, както и несъгласувани подходи за прилагането и оценяването им в различните региони. В тази връзка се препоръчва преподаване, ориентирано към нуждите на учениците, както и увеличаване на сравнително малкия брой учебни часове в България - 507 в началното образование при 738 в ЕС; и 736 часа в прогимназиалния етап при 876 часа в ЕС.
От ЕК отчитат, че усилията за борба с преждевременното напускане на училище дават резултати - през 2024 г. делът на 18-24-годишните, преждевременно напускащи образование и обучение, е спаднал до 8,2%, което е по-ниско дори от средното за ЕС - 9,3%. Делът на ранно отпадащите от училище обаче все още е висок сред ромите и в селските райони (17.7% в сравнение с 3,4% в градовете). Затова усилията следва да се насочат към разширяване на допълнителното обучение за всички, които имат нужда от него, както и да се засили редовната посещаемост на училище. 56% от учениците ни, участвали в теста PISA, съобщават за закъснения, а 12% - за дългосрочни отсъствия - поради скука, транспортни проблеми, семейни задължения и необходимост да работят.
Професионално обучение
Въпреки многото записани в професионални гимназии ученици, приложимостта на дипломите им на пазара на труда и качеството на програмите остават ниски, е тежката констатация на ЕК. Почти половината от учениците в професионалното образование посещават малки селски училища, в които липсват специализиран персонал и модерно оборудване. В резултат равнището на заетост на завършилите професионални гимназии е 66,2% през 2024 г., което е значително по-ниско от средното за ЕС - 80%. В някои региони до 2/3 от тях не могат да намерят работа по специалността си, което говори за несъответствие с регионалните икономически нужди. Разликата в качеството се вижда и в резултатите от PISA за 2022 г. по математика, които показват 68 пункта разлика в знанията на учениците от професионалните гимназии и тези от общообразователните училища.
ЕК отчита, че дуалната система продължава да е непопулярна сред учениците и работодателите, тъй като по-голямата част от обучението се провежда изцяло в училище, въпреки че все пак имаме напредък - през 2023 г. 7,8% от учениците в професионално образование са записани в дуално обучение, което е над 3 пъти повече от процента на записаните през 2018 г.
Висше образование
Делът на завършилите висше образование между 25 и 34 г. значително се увеличава през 2024 г. до 40.5%, но остава нисък в сравнение със средния дял в ЕС - 44%. Неравенството между половете също остава значително - 49% от жените у нас имат диплома за завършено висше образование при едва 32% от мъжете.
Препоръките тук са в няколко посоки. Подобряването на участието на студентите в неравностойно положение според експертите от ЕК може да помогне за намаляване на недостига на умения. Въпреки увеличаването на кандидат-висшите през 2024/25 г. (с 6,8% повече в сравнение с предходната година), в по-дългосрочен план има спад в броя на записаните с около 8% за последните 4 г. Само 2% от студентите произхождат от семейства, в които родителите имат само начално или по-ниско образование, и само около 37% от семейства, в които нито един от родителите няма по-високо от средно образование. Неравнопоставеността, породена от предучилищното и училищното образование, семействата и общностите, ограничава възможността на висшето образование да осигури равни възможности за учене. За това обаче могат да помогнат преразглеждането на настоящата финансова помощ за студентите в неравностойно положение, като например засилването на стимулите за университетите да се съсредоточат върху равенството, както и намаляването на пречките пред записването и разширяването на целенасочените намеси за уязвимите групи", препоръчват от ЕК.
Оттам отчитат, че мерките ни са насочени към доближаване на висшето образование до нуждите на пазара на труда, но смятат, че все още има области, които се нуждаят от подобрение - като диверсификация на висшето образование, разширяването на сътрудничеството между университетите за съвместни програми, подобряването на събирането на данни и консолидирането на мрежата в отговор на демографските тенденции.
Учене на възрастни
Сред най-слабите ни точки е ниското участие на възрастните в ученето и в развитието на умения, което според ЕК оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността и адаптивността на работната сила към промените на пазара на труда. През 2022 г. участието на възрастни в ученето (с изключение на обучението в работна среда) е едва 9,5%, което е значително под средната стойност за ЕС от 39,5%. Заетите лица имат затруднен достъп до обучение - само 12% от тях са включени в образование или обучение, докато в ЕС процентът им е над 44 на сто. Постигането на целта на България за 35,4% участие на всички възрастни до 2030 г. изглежда все по-предизвикателно при текущите тенденции.
"Работната сила не е достатъчно подготвена, за да отговори на нуждите на работодателите, по-специално на търсенето на работници с цифрови и екологични умения. Очаква се двойният преход да окаже значително въздействие върху България поради високата ѝ зависимост от въглищата в енергийния сектор и общата висока енергоемкост на икономиката", пише в Доклада. В него се цитира проучване на Евробарометър от 2022 г., според което само 35% от българите смятат, че притежават необходимите умения за екологичния преход. А през 2023 г. само 35% от населението притежава поне основни цифрови умения, което е доста под средната стойност за ЕС от 55%. Същевременно работодателите изразяват притеснения относно наличието на квалифицирани работници, като 58% от малките и средните предприятия посочват недостига на умения като най-сериозния проблем, с който се сблъскват, а над 40% от работодателите съобщават, че кандидатите не отговарят на изискванията за умения.
