Кое е доброто образование? Как се измерва? Училище с отлични ученици задължително качествено ли е? А такова с ниски резултати на децата, които обаче влизат с желание в клас? Трябва ли да има извънкласни дейности? Или СТЕМ център? Невероятно е, но години наред нямаме стандарт, който да казва какво означава качествено образование, нито методика, по която да го измерваме. С представения преди седмици проект на наредба за управление на качеството в образованието МОН най-накрая направи крачка да промени това. Тя обаче е доста плаха - научаваме що е то качество по n-на брой критерии, но не и как да се постигне, нито какво следва, ако не се постигне. "Още едно формално упражнение", възкликват директори, отчаяни от поредната задача, която се стоварва на плещите им. Реакцията им е закономерна на фона на честите промени в училищата, но тя е и показателна - системата все още не разбира защо е важно да се говори за качество, което да може да се измерва. Или пък просто не й отърва.
Що е то качество в образованието?
Проектът на наредба за управление на качеството надълго и широко обяснява какво означава едно училище да е качествено - учениците да са мотивирани и активни, да постигат напредък, с тях да се работи индивидуално, средата да е защитена и подкрепяща, да има равнопоставеност, уважение и равен достъп до извънкласни дейности, учителите да са удоволетворени, да преподават иновативно и т.н. и т.н. По същия начин, за да предлага качество, една детска градина следва да има редовно посещение на децата, добро взаимодействие с родителите, квалифициран персонал, да използва играта като основен метод за учене и др.
Критериите за качествено образование в училище са групирани в три области - образователен процес, училищно управление и институционална среда. Всеки от тях си има различни подиндикатори със съответната стойност от 1 до 4. Индикатор за добър образователен процес например е компетентностният подход - дали учениците участват в проекти, в които придобиват важни умения и могат да мислят критично, или училището просто е формулирало ключови компетентности само на хартия. Включен е и начинът на преподаване - тук се гледа дали учителите рядко използват подходи, отчитащи различията в начините на учене, или пък напротив - прилагат диференцирани методи за преподаване спрямо нуждите на учениците. Под качествена институционална среда пък се разбират мерки за превенция на агресия и дискриминация, включване на родителите, ученическо лидерство, съвременна материална база, дори зелени технологии. Индикатори за качеството могат да са резултатите на учениците от изпити и състезания, тяхната ангажираност в училищния живот, удовлетвореността на родители и учители, сътрудничеството с местни общности и външни партньори.
Целият този непрекъснат процес на анализиране, планиране, изпълнение на дейностите, оценяване и подобряване на работата се нарича "управление на качеството". А кой ще управлява качеството? Училищата. Точно така - градините и училищата ще трябва да създадат и прилагат вътрешна система за управление на качеството. С две думи - училищата ще се самооценяват на базата на посочените критерии, описани на 9 страници за градините и на 35 страници за училищата, за да проследяват напредъка си. Нещо повече, не е нужно всеки да се оценява по всички критерии. Всяко училище и градина ще могат да си подберат тези критерии, които са подходящи за неговия контекст, предизвикателства и силни страни. Ще може и да добави свои критерии. "Много важно е индикаторите, които се използват, да помагат за следене на напредъка и да не превръщат самооценяването във формално упражнение. Те трябва да се разглеждат като помощни точки за развитие, а не като крайната цел", казват от МОН. И тук започват въпросите.
Лаконичен скептицизъм
Можем ли да се доверим на училищата, че ще изберат правилните критерии и няма да избегнат тези, в които са най-зле? "Всяко училище ще си сложи тези критерии, които си иска и са му изгодни. Едно училище с концентрация на деца в уязвимите групи например едва ли ще включи брой реализирани проекти, свързани с предприемаческа компетентност, или процент на учениците, демонстриращи критично мислене. Може да избегне да включи дори образователните резултати на учениците за сметка на участието им в извънкласни дейности. Тогава къде остава обективността?", пита директор от провинцията, без да влиза в повече детайли.
Повечето му колеги, които "Сега" попита, бяха също пределно лаконични и скептични. "Всичко е изкривено. Не вярвам в замисъла на проекта. Излишно е това упражнение. Имаме къде къде по-важни задачи. Само въртим на празен ход", коментира директор от София. По думите му наредбата е изключително тромава и не гарантира равнопоставеността на образователните институции. "Защо са нужни всички тези критерии, след като ще може сами да си подберем такива", пита той. И споделя за работеща практика, въведена отдавна в училището му - лична програма за качество на всеки от учителите, в която те набелязват целите си в началото на годината, след което и изпълнението им в края й. Директор на професионална гимназия в страната пък разчита много на анкетите сред ученици, родители и бизнес, за да следи развитието си. "Достатъчно е да се мисли в тази посока, да има стремеж за подобрение и надграждане всяка година", смятат те.
"Аз съм от новоизбраните директори, още не съм запозната с проекта на наредба. Но досега не съм се самооценявала, ще ми трябват разяснения", заяви пред "Сега" друг директор. "На ден директорите трябва да влезем в 7 платформи, имаме да четем над 1000 стр. наредби. Как се очаква да прилагаме и тази?", попита негов колега. "На чужд гръб и сто тояги са малко?, възмути се трети. "90% от системата не иска качество, защото няма качество. Него го няма дори в елитните училища. За да се случи то, трябва да имаме допълващ финансиращ стандарт за качество. Само когато бръкнеш в джоба на българина, тогава може да има промяна", разсъждава четвърти. Подкрепя го и друга негова колежка. "Това е първата наредба, за която няма да напишем становище, защото не виждаме смисъл, след като не е свързана с пари. Ще се отрази ли върху заплатите ни оценката? Не!", казва тя.
"Можем ли да вярваме на училищата? На някои можем, на други - не. Тези, които имат най-голяма нужда да подобряват качеството, често пъти не са в състояние да направят това обективно, честно и с мисъл за учениците. Затова за тях е важно да е се формулира и външен поглед - съветник, експерт по качеството, който да валидира тази самооценка и да им помогне в набелязването на мерки за подобрение", коментира пред "Сега" и Нели Колева от "Заедно в час", която е била в работната група по изготвяне на въпросния проект. По думите й в него следва да се добави ролята на регионалните управления по образованието по прилагане на наредбата, които да помагат при самооценяването и да осигуряват нужната подкрепа на училищата. На същото мнение са и от Българската асоциация на софтуерните на софтуерните компании BASSCOM - според тях е нужна също и подкрепа за училищата и детските градини, като за целта може да се използва платформа на МОН с различни инструменти за измерване на качеството (въпроси за анкети, насоки за фокус групи, примерен план за развитие на качеството и др.). "Необходимо е да се предвиди и цялостен процес по обучение и подкрепа за прилагане на наредбата, вкл. наръчник в подкрепа на комисиите по качество във всяко училище", смятат оттам.
Какво стана с методиката за оценка на добавената стойност?
В наредбата е записано, че "оценяването в процеса на управление на качеството се извършва чрез самооценяване и инспектиране". За инспектирането обаче няма и дума, вероятно защото то си има отделна наредба, по която работи Националният инспекторат по образованието. Ограниченията в неговата работа обаче са известни - малко проверяващи, голям обем работа, ниско заплащане и др. За 2022/23 г. например са извършени едва 121 инспекции. Засега от МОН не са съобщавали за промени, свързани с Националния инспекторат по образование, който няма как за 5 г. да провери всички институции, както е замислено. Не е ясно и как самооценяването се съотнася с инспектирането. Какво става, ако едно училище са оцени с оценка 4, а инспекторът му постави оценка 2? Отговорът е - нищо. Последици няма да има никакви, както няма и сега при слаба оценка от инспекция, освен набелязване на мерки за подобрение, чието неизпълнение пак не води до нищо.
Реална промяна може да настъпи само тогава, когато училищата станат отговорни за резултатите си и започнат да получават средствата си, или поне една част от тях, на базата на качеството. Принципът "на всекиго по равно" отдавна е неработещ - всички виждаме резултатите му. За целта е нужна реална методика за измерване на добавената стойност на училищата и усилията на учителите, а не просто стандарт за самооценяване. Такава, подобна на препоръчаната ни от Световната банка и която МОН тества от години. И с която настоящият министър Красимир Вълчев признава, че има методологически трудности и към днешна дата не може да представи справедлива методика.
