Обучението на студенти в областта на научно-техническите и инженерно-математическите направления в България изостава от средното ниво за ЕС. Това отчита Годишният доклад на Европейската комисия "Мониторинг на образованието и обучението 2025".
Обучението в научно-технически и инженерно-математически направления се възприема като ключово от гледна точка изграждането на умения, нужни за висококвалифицираните професии. У нас записването в подобни специалности е високо в професионалното образование, но остава по-ниско във висшето. През 2023 г. 50% от българските ученици в професионалното образование със средна степен на професионална квалификация са записани в специалности, свързани с научно-технически и инженерно-математически профил, което надхвърля средната стойност за ЕС от 36% и дори предложената цел за ЕС от 45% до 2030 г. Над средна за ЕС е и степента на участие на жените сред учениците от професионалното образование в областта на научно-техническото и инженерно-математическо образование - 27% при 15% за ЕС.
За разлика от това само 23,7% от българските студенти във висшето образование са записани в университетска програма, свързана с научно-техническо и инженерно-математическо образование, което е под средната стойност за ЕС (близо 27%) и предложената цел от 32% до 2030 г. "Въпреки че предлагането във висшето образование дава приоритет на направленията в тази област и въпреки значителните усилия на политиката през последното десетилетие за повишаване на тяхната привлекателност и приложимост, интересът към тях остава сравнително слаб", заключават експертите. Според тях това отчасти се дължи на ниското ниво на основни умения сред младите хора.
Основно предизвикателство за техническото образование е и недостигът на квалифицирани преподаватели, включително в областта на професионалното образование, заключава докладът. Сред причините за това е посочен фактът, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст.
31% от студентите в университетите по направления, свързани с науката и техниката, са жени, което е значително под предложената цел за ЕС от 40%. Сред докторантите в България 3,7% се обучават в областта на информационните и комуникационни технологии, докато средната стойност за ЕС е 3,8%, а предложената цел е 5%. Делът на жените сред докторантите в областта на ИКТ (32%) е близък до предложената цел за ЕС от 33% и е над средното равнище за ЕС (24%). Въпреки че изследователите и инженерите са сред най-търсените професии, недостигът на работна ръка се изостря от намаляващия брой студенти във висшите училища, отчита докладът.
УСИЛИЯ
В момента се осъществяват значителни инвестиции от ЕС и с национални средства за подобряване на придобиването на компетентни умения в областта на научно-техническото образование, пише в доклада. Посочени са националната програма "Изграждане на училищна STEM среда", по която със средства по Националния план за възстановяване се финансира създаването на лаборатории в тази област в около 2000 училища, както и създаването на национален център за научно-техническо образование и съоръжения за обучение за три други регионални центъра, които ще координират обучението на учители, образователните ресурси и дейностите на учениците.
