След 9 години в президентството Румен Радев се превърна в една от централните политически фигури на България. Тази роля не му се падна от само себе си – той активно я търсеше, като в определени периоди успя дори да направи "Дондуков" 2 най-мощния център на властта в страната.

В крайна сметка, стремежът му дистанционно да пренареди държавното управление на страната от президентската си крепост претърпя неуспех. И сега, оттеглил се преждевременно от поста, Радев търси възможност директно да постигне тази цел на политическата сцена.

А какъв беше пътят му дотук?

Летящ старт

Политическата кариера на Радев започва с оставка – на 1 август 2016 г. той се оттегля като командир на Военновъздушните сили (ВВС). Като причина изтъква несъгласието си с плановете на военното министерство да охранява българското въздушно пространство съвместно с Полша. Прогнозите, че зад това прозира политическа амбиция, се потвърждават, когато лидерът на БСП Корнелия Нинова го номинира за кандидат-президент за изборите през ноември с.г.

По това време Радев е 53-годишен, със завидна кариера на професионален военен, известен с публичните си нападки към властта заради окаяното положение на българската бойна авиация. На "Позитано" 20 смятат, че политическата му неопитност ще се понрави на избирателите, на които им е омръзнало от фигуранти на партийните централи. За всеки случай прикрепят към него дългогодишния кадър на БСП Илияна Йотова като кандидат за вицепрезидент.

В предизборната кампания бъдещият президент очертава някои позиции, които трасират поведението му в бъдеще. Той настоява София да възстанови близките си отношения с Русия, въпреки агресивното й настъпление в Украйна, започнало през 2014 г. Според него "еврофилията не значи русофобия", а за окупирания Крим казва, че "де юре е украински, де факто руски". Във вътрешен план призовава гражданите да направят заедно "пробив в монопола на партията държава", както нарича властта на ГЕРБ.

Залогът на БСП се отплаща – на изборите Радев разгромява партийния претендент на ГЕРБ Цецка Цачева като печели с 800 хиляди гласа преднина. Това толкова стъписва премиера Бойко Борисов, свикнал на безапелационни изборни победи, че той подава оставката на тогавашното правителство на ГЕРБ, и Радев, едва застъпил на "Дондуков" 2, трябва да състави първия си служебен кабинет.

Първи стъпки, първи битки

Когато назначава правителството, оглавено от политика от НДСВ Огнян Герджиков, президентът оформя и близкото си обкръжение. В него влизат хора като Стефан Янев (тогава вицепремиер и военен министър), Пламен Узунов (шеф на МВР), Гълъб Донев (социален министър), Христо Алексиев (транспортен министър).

Почти веднага изникват първите пукнатини в отношенията му с БСП, която се разгневява на служебното правителство, че е привлякло фигури, свързани с десницата. Бързо президентът влиза в конфликт с ГЕРБ, след като тогавашният зам.-шеф на партията Цветан Цветанов го обвинява, че е лобирал за закупуването на шведски изтребители "Грипен", и инициира анкетна комисия по случая. Радев не само приема битката, а активно я търси. "Времето, в което президентът беше безкритичен наблюдател на действията на правителството и на парламента, отмина", декларира той след първата си година на "Дондуков" 2.

Държавният глава неотклонно следва и визията си за "хармонизиране" на отношенията с Русия. През май 2018 г. се среща с президента Владимир Путин в Москва, откъдето обявява, че е възобновил прекъснатия диалог между двете страни, призовава за преки доставки на руски природен газ за България през Черно море (като дава за пример германския тръбопровод "Северен поток") и рестартиране на ядрения проект "Белене".

Тотална война с ГЕРБ

Покрай битката за нови изтребители за ВВС, враждата на Радев с ГЕРБ все повече се ожесточава. Президентът обвинява Борисов, че тласка страната към "демократичен упадък и автокрация", сформира Съвет за стратегическо развитие на България, за да "предложи алтернативи на институционалния блокаж", а в края на 2019 г. заговаря за нуждата от конституционни промени. Така навежда и политиците, и наблюдателите на мисълта, че се стреми към президентска република.

Битката се прехвърля и на полето на съдебната система, след като Радев отказва да признае избора на фаворизирания от управляващите Иван Гешев за главен прокурор през 2019 г. Накрая все пак отстъпва и го назначава, но вече си е спечелил за враг могъщото държавно обвинение. В началото на 2020 г. Гешев вече търси законова възможност да разследва Радев и даже публикува записи на телефонни разговори, с които го обвинява в престъпления.

През февруари 2020 г. Радев прави следваща стъпка – обявява, че сваля доверието си от правителството заради "остра криза в управлението на всички нива, търговия с национален суверенитет и организирано настъпление срещу гражданските свободи". "Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас", обръща се той към гражданите. Това беше изтълкувано от наблюдателите като ранна подготовка за втори президентски мандат или дори като платформа за бъдеща политическа партия.

През 2020 г. обаче прокуратурата предприема стъпка, която се оказва фатална за ГЕРБ и невероятен късмет за Радев. На 9 юли нейни служители влизат на "Дондуков" 2, под претекста, че разследват търговия с влияние, и задържат висши президентски служители – Пламен Узунов и Илия Милушев, заедно с бизнесмена Пламен Бобоков. Същия ден е свикан митинг в защита на президентската институция, а самият Радев излиза на площада и с вдигнат юмрук срещу сградата на правителството призовава: "Мутри, вън!"

Това съвпадна с протеста, организиран от ДБ срещу лидера на ДПС Ахмед Доган, припознаван като съюзник на Борисов, и скоро мощно недоволство залива страната. Правителството удържа на натиска за оставка, но след края на мандата му през април 2021 г. ГЕРБ и ДПС се оказват в изолация и нови политически сили, благосклонно настроени към президента, овладяват политическата сцена.

Възход и упадък

През 2021 г. Радев е достигнал зенита на силата си. Политическият живот е в пълен хаос – за една година се провеждат три парламентарни вота, опитите да се състави редовно правителство пропадат, а страната е в ръцете на служебни кабинети, водени от президентския кадър Стефан Янев. През ноември 2021 г. победител на парламентарните избори е "Продължаваме промяната", създадена от служебни министри на Радев – Кирил Петков и Асен Василев, които сформират редовно правителство, а самият президент печели втори мандат.

Така се очертава драстична промяна в цялата архитектура на властта в България – страната се управлява от подчинена на Радев служебна власт, която разединеният и слаб парламент не може да контролира. Държавният глава хвали служебните си правителства като пример за "демократично единодействие между родолюбиви хора от разни политически хоризонти" и ги лансира като политически модел за бъдещето. Изглежда, че могъщото президентство тихо поглъща институциите и политическата система, а Радев де факто е постигнал президентска република, без да променя Конституцията (обещаваният от него конституционен проект така и не видя бял свят).

Обратът обаче настъпва неочаквано бързо след световния трус, предизвикан от масираното руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. Правителството заяви готовност да помага с оръжия на Киев, докато Радев системно настояваше, че това ще въвлече страната във войната (запитан в кандидат-президентския дебат на кого принадлежи Крим, той отвърна: "Руски е в момента, какъв да е?").

Макар че кабинетът изкара само половин година, разривът с ПП се оказва траен, особено след като през 2023 г. формацията на Петков и Василев влезе в "сглобката" с ГЕРБ и ДПС. Пропада и съюзът на Радев с "Позитано" 20 – Нинова още през 2022 г. го обвинява публично, че разрушава единството на БСП, а година по-късно направо казва, че ако можеше да върне времето назад, нямаше да го номинира за държавен глава.

След като политическите му съюзници се стопяват, Радев се опира на служебното правителство, което изкарва още едно дълго управление през 2022-2023 г. и сътвори скандалния договор с турската компания "Боташ", който и сега хвърля мрачна сянка над президента. При "сглобката" обаче загуби това най-мощно оръжие, след като с конституционни промени му отнеха правомощието да назначава по своя воля служебните кабинети. Накрая президентът се оказва в положение, при което да избира служебни премиери между хора, назначени от враждебни на него политически сили, като ГЕРБ и ДПС. Силата му съвсем е отслабена, когато управлението на тандема Борисов-Пеевски през 2024-2025 г. го лишава и от позициите му в специалните служби.

Рестарт

В началото на 2024 г., когато Пеевски го обвини, че тайно изгражда политически проект и определи президентството като "тъмна институция, пълна с много кеш", Радев заговори, че "появата на алтернатива е неизбежна". Това се изтълкува като знак, че предстои поява на президентска партия, като обкръжението на Радев активно подгряваше публиката точно в тази посока.

Държавният глава набра самочувствие, започна да оспорва назначения на служебни министри и на цели служебни кабинети, а през декември 2024 г. отказа участие на воденото от Пеевски ДПС в консултациите за правителството. През 2025 г., докато се вихреше коалицията Борисов-Пеевски, Радев вече си редеше пасианса.

Първо предложи референдум за отлагане на еврото (на 9 май!), с което сигнализира, че търси подкрепата на антиевропейските сили в страната. През декември се възползва от протестите, организирани от ПП-ДБ, за да призове гражданите да се надигнат срещу управляващите. А на 19 януари 2026 г. сътвори исторически прецедент, като стана първият действащ президент, подал оставка, за да премине на ново поприще – също както 9 години по-рано се оттегли като командир на ВВС.

С Радев "Дондуков" 2 напуснаха и старите му другари от служебните кабинети. Така остава малко съмнение за посоката, в която вървят амбициите му да бъдещето - нов щурм към политическия връх, този път през партийната политика.