При Борисов празничните добавки бяха едноличен жест – той винаги оставяше усещането, че не само парите за добавките са негови, но и самите пенсионери. Така се създаде традицията преди празници да гледаме мазни борби кой пръв ще докопа темата, така че после да разправя, че точно той е инициирал добавките, въпреки че те винаги идват от бюджета и ако някой ги дава, то това са данъкоплатците. Да няма добавки е самоубийствена мисия за всяко правителство, поради което вероятността да ги има е почти същата, с която идват и самите празници. Тази близо 100-процентова гаранция не отнема ни милиметър от огромното очакване – даже чак напрежение, което се формира всяка Коледа и всеки Великден преди решението.
Това са основните правила на тази игра и те са неизменно такива още от старите времена, когато нямаше евро, а имаше екюта, и парите наистина бяха животоспасяващи. Понякога някой политик
излиза като бяла врана
с нехарактерен рефрен – пари за добавки няма. Или пък се появява нещо още по-екзотично – дайте да вкараме добавките в закон, за да престанем да се заиграваме с тях. Но после поредната сглобка се разглобява и идват избори, а също и празници, а в законите няма нищо празнично и приятно изненадващо, поради което всичко с добавките накрая се развива по старому. Така ще стане и тази година – имаше инициативи в парламента, слухове, че добавки ще има за всички, а накрая бяха определени две суми за две групи пенсионери, които общо правят 1,6 млн. души, доста широк обхват на фона на последните години.
Проблемите с този начин на раздаване са добре известни и далеч надхвърлят безсрамните политически дивиденти. Всяко определяне на граница поражда недоволство сред хората непосредствено над границата.
Защо едно евро – даже един цент
в настоящия случай, се превръща в съдник кой има право на добавка и кой – не? Каква е разликата между човек с 390,63 евро пенсия и човек с 390,64 евро пенсия, та единият ще получи 50 евро, а другият – 20? Каква е разликата между празничните нужди на човек с 620,20 евро пенсия и на човек с 620,21 евро пенсия, та единият ще получи 20 евро, а другият – нищо?
Как се избира самият критерий? Традиционно се ползва линията на бедност, даже дълги години тя се ползваше единствено за тези добавки и за нищо друго. Но линията на бедност например не е гарантираният минимален доход у нас – той е доста по-нисък при социалното подпомагане; малко по-висок, но също нисък при хората с увреждания и нещо съвсем друго при енергийното подпомагане. С други думи, линията на бедност в нейната цялост пак се прилага само за тези добавки, и то само за пенсионери. Тази година обаче има и втори критерий за по-малка добавка от 20 евро – минималната заплата.
Минималната заплата няма нищо общо с пенсиите,
но формално уж трябва да има общо с процесите в икономиката на страната, защото размерът й се определя от средната заплата. Това също е доста проблемна формула, за която сме писали многократно – на практика минималната заплата се дърпа сама за косата като барон Мюнхаузен, формирайки основния ръст в средната.
Бедността като условие сама по себе си повдига още повече въпроси. Ако тя е критерий, защо няма великденски и коледни добавки за бедните? Техният доход доказано е много по-нисък от линията на бедност. Защо няма добавки и за хората с увреждания? А за самотните родители? А за децата в затруднено положение? Защо въобще е решено, че само през НОИ и само за пенсионери трябва да има празнични суми? Бедността иначе е безусловно правилен критерий. Но дали всъщност даващите добавките се интересуват от бедността? Съвсем не. Човек може да получава ниска пенсия и висока заплата. Може да е с
ниска пенсия и голяма рента от ниви
С ниска пенсия, но в домакинство с високи доходи. И т.н. Тези обстоятелства нямат отношение към сегашното раздаване на добавки. И това не е малък проблем.
По подразбиране самият размер на добавката уж е нещо обективно – поне теоретично той трябва да зависи от възможностите на бюджета. Но за целите на популизма тези възможности също са доста разтегливо понятие и рядко е ясно какво точно се очаква от добавката. Дали тя покрива натрупаната междувременно инфлация? Или някакви извънредни празнични разходи? Дали трябва по-нуждаещите се да получат нещо по-съществено или е важно максимален брой хора да получат нещо минимално? Ако е имало десет варианта за добавки този път, то никога няма да научим останалите девет, за да се ориентираме в аргументацията на решението.
Не малко пенсионери гледат на добавките с обида – като на подаяние. Без тях, разбира се,
обидата щеше да е двойно по-голяма
Но добавките ни напомнят всяка година по два пъти, че стотици хиляди пенсии с изпълнени условия за трудов стаж и възраст са под линията на бедност. Според икономическите анализи пенсиите формират твърде голяма тежест върху бюджета, тъй като не успяват да изпълнят замисъла на солидарния стълб – приходите от осигуровки на бъдещите пенсионери да издържат разходите за пенсии на настоящите пенсионери. Големите проблеми тук са сивата икономика и неприсъщите разходи на НОИ за социални плащания, но нито едно правителство не прави нищо съществено по този въпрос, защото отдавна сме в ерата на лесните решения – бланкетно вдигане на осигуровки, бланкетно раздаване на дребни суми и т.н.
На целия този фон някъде в депутатските чекмеджета отлежава законопроект за регламентиране на празничните добавки. Той беше написан от предишния екип на социалното министерство, когато министър бе Борислав Гуцанов, по поръчка на Деница Сачева от ГЕРБ. "Общата солидарност на обществото изисква подпомагане на всички нуждаещи се по празниците и това трябва да се случи чрез системата на социалното подпомагане", мотивира искането си Деница Сачева.
Никой не е виждал проектозакона,
но анонсът за него звучеше повече от добре. Празничните добавки нямаше да са само за пенсионери, а и за многодетни семейства, хора с увреждания, самотни родители, деца в затруднена ситуация. "Така най-уязвимите хора в страната няма да чакат някакво подаяние, а предварително ще знаят на каква помощ могат да разчитат от държавата“, обясни навремето Гуцанов. Помощта щеше да се изплаща в ясни месеци – март и декември, а размерът й да се определя ежегодно през закона за държавния бюджет. За отпускането й трябваше да се гледат всички доходи на хората. Очакваният обхват беше около 507 000 души, но не всички те щяха да са пенсионери.
Законопроектът беше изпратен на депутатите на 14 януари – предостатъчно време, за да бъде отдавна приет и да го видим в действие още за този Великден, нищо че нямаме бюджет. Днес за него отново напомни служебният социален министър Хасан Адемов. Ако искаме през следващите години тази подкрепа да не зависи от един или друг политически лидер, от една или друга политическа сила, трябва да направим всичко възможно да приемем изготвения законопроект, каза Адемов, който винаги е говорил повече като експерт, отколкото като политик. Мнозинството обаче очевидно мисли друго и няма да се лиши доброволно от този евтин лост за дребни празнични (и предизборни) радости. Затова едва ли ще видим закона и за следващия Великден.
