Беше време, когато се обещаваха 4-5 моста над Дунав, питейна вода от Черно море, двама българи и един северномакедонец в космоса. Днес дори това не се обещава. Няма програми, не са и притрябвали.
Това е най-отчетливата характеристика на стартиралата предизборна борба за 52-ро Народно събрание. Не че някой изпълнява програми, не че кратките мандати и рехави мнозинства не ги обезсмислят. Но все пак е редно да ги има. Липсата им,
още повече всеобщото забравяне
(партии, медии, електорат), че следва да ги има, е показател за деградация. Кой с кого може да направи правителство - туй тече без отговори във формалния дебат.
Липсата на програма в най-голяма степен личи при "Прогресивна България". Кой, ако не формацията на създалия прецедент бивш държавен глава следваше да е представил приоритети и решения? Ако другите участници са изморени от постоянните избори, Радев от какво? Нали хората него гледат, нали той ще носи справедливост и победа над олигархията? Изборният резултат е непрогнозируем, обаче като че ли зрее една голяма новина. Това е новината за
голямото нищо, което се очертава откъм Радев.
След интервюто му пред "Панорама" (малко след напускането на президентския пост), всичко предложено от него е на брутално читалищно ниво: единият мандатоносител е утвърдена партия наемодател, другата отваря тема за варненска групировка (без връзка с нея, без нужда въобще от такъв мандатоносител); третата e трети файтон хора. Листи, име на коалицията, изявления - пълна скука, маргиналност. Радев стартира кампанията с точно една знакова изява - чества 3 март с многомандатния кмет на ГЕРБ Живко Тодоров, вероятно защото заедно ще борят олигархията... Точно едно изявление роди и "Прогресивна България" - че Радев сваля апликации, следователно е прогресивен човек (Иво Христов). Дано
Гълъб Донев, Слави Василев, Румен Миланов също свалят апликации,
иначе топчето, дето всички чакат, няма да пукне.
Липсата на програми и при другите формации допълнително стеснява материала за сравнение. И все пак, ето кой как от основните играчи влиза в надпреварата:
След края на третото му правителство (цикълът на демонтаж на ГЕРБ), целта на Бойко Борисов неизменно е да бърка по-малко от другите. Не атакува, стои, приспособява се. Кабинетът на Росен Желязков обаче наложи втора цел - да изконсумира с най-малко пасиви ролята на булка в съжителството с Делян Пеевски. Пак настана "марш на място", преливащ сега в тихо разкачване от Пеевски, личащо тук-там из листите. Влиза се предпазливо в изборите, липсват резки движения, целта максимум е запазване на относителната тежест на електоралното тяло. Вътре в ГЕРБ бушуват проблеми, но драмите изглеждат отложени.
До парламентарните избори се стигна след протести на ПП-ДБ. Обаче
не изглежда пълният площад да се излее в урните...
Случаят "Петрохан" и негативите от кабинета "Гюров" (всяко правителство смъква от рейтинга на подкрепящите сили) влияят отрицателно. Дежурните скандали за листите (Божанков, Лорер....) са малък проблем. Също малък са трелите към Радев. Големият е, че "градската десница" трупа рейтинг единствено, когато срещу нея е застанал подлежащ на борене враг. А точно в момента няма такъв. МВР, което ще опорочи изборите? Не става, министърът е приятел. Пеевски? Да, ама се скри напоследък. Борисов? Не е премиер под или над сянка. Сарафов? Не се явява на изборите. Радев не става, ще трябва да се прави мнозинство с него.
С атаки по ПП-ДБ за "Петрохан" и срещу министри (Стоил Цицелков, Иван Христанов) ИТН опитва да е опозиционната революционна сила. Слави измисля песни, пише статуси, тошковците се връщат в студията... - нова стара мъка, насред която ИТН много прилича на говорител на Пеевски.
Тактиката на самия Пеевски е интересна. Громеше Радев всекидневно на президентския пост, после млъкна. Скри се въобще, гък не каза, докато новото правителство сменяше полицейските му капии. Изпъкна с 1-2 разнопосочни изявления едва в последните дни. Всичко това не е учудващо, и друг път е сменял хиперактивност с "потъване"; както и да кандидатира за депутати кметове с цел гарантиране на гласове. Всичко това прилича на дефанзивна тактика в момент, когато всички са се заели да го демонтират от властта.
Две партии много си приличат - БСП и Догановото ДПС. Малко чудо ще е, ако социалистите минат 4% при обезкръвяването за сметка на Радев. Крум Зарков е обещаващ политик, но избирането му за лидер е добра новина за всеки друг, не и за редовия актив. Доганистите пък да пробият под ботуша на новото начало - това вече
би било огромно чудо
"Патриотичният сектор" е непредсказуем. Възможно е Радев да го изсмуче. Костадин Костадинов прави умни опити на разграничение, и не толкова умни да яхне нова война (в защита на Иран срещу САЩ). И ако за "Възраждане" въпросът е колко депутати ще вкара, при МЕЧ и "Величие" питането е ще вкарат ли въобще. Силни са в социалните мрежи, там действат, резултатът им е труден за прогнозиране.
Та, такова е положението. Ако някой вижда смислена политика нейде, следва да почерпи истински!
