Знайни и незнайни представители на победилата на изборите „Прогресивна България“ още от предизборната кампания, а и след вота, натъртват как една от първите управленски задачи ще бъде овладяването на ръста на цените – на горива, храни и услуги.
Самият лидер на ПБ, новият премиер на България, Румен Радев в навечерието на изборите в интервю за бТВ също определи покачването на цените като най-горещата тема, с която новото Народно събрание и новото правителство първо трябва да се заемат. Повтори го и днес при получаването на мандата за управление.
Не е необходимо да си икономист, за да си дадеш сметка, че подобна заявка е
чист популизъм и подвеждане на електората –
особено на избиратели, гласували в голямата си част за ПБ с очакване Радев с магическа пръчка не само да свали цените, но и да върне лева.
Първо, нито едно българско правителство и нито един български премиер не може да влияе на цените на петрола, природния газ и други борсови стоки, чиито котировки скачат при световни катаклизми. (Именно скокът на цените на енергоносителите са в основата на ускорената инфлация, която наблюдаваме от март насам.)
Второ, опитите в Европа на отделни държави, включително и България, да ограничават на местно ниво нарастването на цените на стоки и услуги, показаха, че това вместо да решава, повече създава проблеми. Налагането на тавани на цени, надценки и печалби не спира инфлацията, но за сметка на това предизвиква дефицити, фалити и изкривявания на пазара.
Все още нямаме представа какво смята да прави „Прогресивна България“ по отношение на инфлацията.
Някои представители на партията, като бившия земеделски министър Явор Гечев, открито се обявяват за таван на цените на храни и горива. Други лансират таван на надценките. Самият Радев малко преди изборите подхвърри идеята за преработка на Закона за защита на конкуренцията с цел изсветляване на ценообразуването по цялата верига на доставки и непрестанен мониторинг във всеки момент кой каква надценка е сложил. Икономическият експерт на ПБ Константин Проданов даде друга трактовка тези дни - обяви, че ще се прави някакво аналитично звено между министерствата на финансите, икономиката и земеделието, НАП, Агенция Митници и БАБХ, които да събират информация за цени на едро и дребно на основни хранителни стоки, да следят как се променят те и да калкулират „разумни“ цени и надценки. Някогашният Комитет по цените от соцвреме ли иска да възстановява Радев?
Бизнесът е доста обезпокоен от тези заявки на ПБ, които на практика означават
държавна намеса в ценообразуването -
нещо, което силно контрастира на иначе дясната политика, разписана в икономическата част на предизборната програма на партията.
В това отношение ПБ е ни рак, ни щука и излъчва разнопосочни сигнали. От една страна, за да се хареса на бизнеса и десномислещите хора, обещава запазване на ниските и плоските данъци, свиване на бюджетните дефицити, т.е. рязане на разходи, а също и на регулации и административни тежести, нов ред за обществените поръчки и премахване на корупцията. В същото време „говорителите“ на партията свирят на най-популистката струна, като обещават сваляне на цените, прекратяване на обедняването и на задълбочаващото се неравенство, внушавайки държавна намеса във вдигането на доходите.
Докато едни представители на партията уверяват, че са твърдо за еврото, други не престават да повтарят общоизвестното мнение на Радев, че България е избързала с приемането на единната европейска валута, като сега се сблъсква с ефекта от това бързане - висока инфлация и обедняване на голяма част от населението.
Данните на НСИ за инфлацията в последните месеци показват недвусмислено, че
ускоряването на инфлацията няма общо с еврото.
Припомниха го тези дни и от АИКБ: инфлацията за април е 6,2%, но за март беше 2,8%, за февруари – 2,1%, а за януари – 2,3% на годишна база. Т.е. в първите три месеца от влизането ни в еврозоната не е имало покачване на инфлацията – тя дори е намаляла, защото през декември 2025 г. нивото й беше 3.5%.
Повече от ясно е, че ръстът през април е ефект от войната в Близкия изток, предизвикала силно поскъпване на петрола и природния газ. На този фактор българското правителство не може да повлияе, освен ако не реши да замрази цените на горивата или на основни храни.
Вече се чуха някои параноични притеснения от бившия БСП-евродепутат Петър Витанов, че в момента цените на горивата изкуствено се задържат, но ще бъдат отпушени в деня, в който ПБ поеме реално властта, за да се усложни допълнително обстановката. Кой е този, който задържа цените на горивата и може да ги отпуши? Не е ясно. В България основният доставчик на горива е рафинерията в Бургас, която от една година се управлява от назначен от държавата търговски управител. Новата власт явно си осигурява алиби, за да смени назначения от предишните управляващи Румен Спецов, което вече породи съмнения за пренасочване на икономически ползи към нови кръгове на влияние.
Работодателските организации вече предупредиха новите управляващи, че със заявките за
контрол върху цени, разходи, печалби и върху пазара
единственото, което ще предизвикат, е увеличаване на страховете, а това още повече изостря очакването за инфлация. Така както през последните години политическата несигурност в страната плашеше производители и търговци и те се презастраховаха с повишение на цените.
С абсолютно парламентарно мнозинство управлението на Радев има редкия шанс да прекъсне тази несигурност и да изкара пълен 4-годишен мандат, през който да проведе важни за икономиката и държавата реформи. При това без компромиси, наложени от коалиционни партньори.
Всеки независим икономист ще посъветва реформите да започнат именно в началото на управлението на новата власт – не само за да има време да ги доведе до край, но и защото в началото е по-лесно, тъй като такива реформи обикновено са болезнени.
Вместо да хвърля в пространството популистки обещания за озаптяване на цените, новата власт трябва да се заеме
без нито ден бавене с модернизиране на прогнили, закърнели и изкривени сектори -
не само съдебната система, но и земеделие, енергетика, здравеопазване, които също са виновни заради своята неефективност за високите цени на потребителските стоки.
Сред първите мерки, колкото и непопулярни да са те, трябва да е стопирането на безумно раздутите публични харчове, завещани от последните правителства. Ножът е опрял до кокала и трябва сериозно да се реже - от армията от над 600 хиляди служители, които разчитат на заплати от бюджета, до безсмислените разходи за текуща издръжка на целия държавен апарат (включително и на парламента), с всички екстри като нови коли, оборудване, скъпи ремонти, адвокатски услуги...
Никой от ПБ засега не коментира премахването на порочните формули за вдигане на възнагражденията в редица бюджетни сектори, сред които съдебната система и сектор "Сигурност" най-много бодат очите. ПБ напълно подминава и темата за промяна във формулата за определяне на минимална работна заплата, която е фиксирана на 50% от средната за страната и всяка година като перпетуум мобиле тика нагоре средната заплата, а тя – минималната, без да има никаква връзка с произведеното и с производителността.
Всеобщо впечатление направи, че ПБ залага на Изкуствения интелект да внесе ред в обществените поръчки и да осветли всички надписани цени и условия, даващи предимство на определени близки до властта изпълнители, и най-вече да спре пилеенето на парите на данъкоплатците без реален ефект за подобряване на живота им. Дано им се получи, но ИИ трябва повсеместно да се прилага и в работата на администрацията и да я прочисти от ненужни и дублиращи се чиновници.
От първите мерки на спечелилата властта партия ще стане ясно накъде ще тласне страната. Дали пак ще се разчита на нови дългове, за да се върже бюджетът, осигурявайки комфорт на бюджетните служители и помощи на останалите в неравна битка с инфлацията, или ще започне реформи без отлагане.
