Все е имало мълчание по света и у нас - на агнета, Форест Гъмп или Симеон Сакскобургготски, ама да спечелиш изборите с над три пъти повече гласове от втория и да не обелваш дума, не е било. Отминаха 15 дни от гръмовния успех на Румен Радев, а обществото не знае нито име на нов министър, нито точка от програма, която предстои да бъде изпълнена. Андрей Гюров поздрави българите като премиер с Априлското въстание по стар стил, по нов стил, както е тръгнало, може и на 24 май.

Разбира се, президентът Илияна Йотова насрочи консултации с  парламентарните сили за утре, което, все пак, вещае развръзка с изпълнителната власт до 4-5 дни. Мълчанието на новия силен човек в България обаче се забелязва и e редно да се каже, че то

не е съвсем окей.

То просто е извън мярата. Рано е за оценки, но не е рано за притеснения. Поводи за тях - много.

Факт е, че Радев има право на стил, делата са по-важни от думите, мнозина преди него бръщолевеха разпищолено. Но също е факт, че абсолютно мнозинство е рядко срещано явление в България, циреите за пукане са много, Радев определено е припознат като спасител - яснотата да заяви бързо и недвусмислено какво ще прави е задължителна. Наистина или на шега - дължи обяснения и на ония от феновете си, които провидяха в него възродител на лева. Но как да очакваме изявления по всичко това, след като Радев не само страни от публичност, ами не си дава труд да съобщи дори елементарни и безобидни неща! Например имената на членовете на ръководството на "Прогресивна България". Дори опитни журналисти не успяват да разберат кои са хората,

все едно е държавна тайна!

Който не вярва, нека провери: при учредяването на партията си на 17 април във Велико Търново Радев съобщи за 15 човека в изпълнителния съвет, отделно контролен. Но нито на партийния сайт, нито другаде са споменати имената.

Тази публична отдръпнатост, слабата общителност, криене дори, очевидно наистина ще да е стил на поведение. Обаче избирателен стил. По сходен начин Радев се потопи и след като даде оставка като държавен глава. Всички го чакаха да направи нещо гръмовно, съответсващо на безпрецедентния ход, а той нищо не направи. Тактиката се оказа правилна, но Радев спечели не заради нея, а просто българите, личи си, бяха решили да му се доверят, независимо от всичко. В същото време, докато бе президент и после, никак не бе дръпнат или обран, щом трябваше да удря по "сглобкаджиите" от ПП-ДБ.

Той е прогресивен човек, сваля приложения от телефона, обясни наскоро близкият до него Иво Христов. Не е известно какви точно са приложенията. Защото ако бяха информационни, вероятно Радев щеше да забележи как цялата работа почна да става комична: един друг близък негов човек се самопредложи за министър, един по-далечен - за кандидат-президент, сама ПБ обнародва слухове за сливане на министерства, сама ги опровергава. Мълчанието е злато, ама

както в магазина нищо не се купува с мълчание,

така и в политиката с него не може.  

Отчитайки, че няма по-прогресивна партия на света, включително с толкова мълчаливо прогресивен лидер, трябва да се кажат още няколко, напълно сериозни неща. Не е задължително всички да са лоши или непоправими, зависи какво точно ще се случва занапред:

Румен Радев очевидно не бе готов с пълна идея за персоналния и структурния състав на изпълнителната власт. Вероятно се дължи на факта, че в сметките му е влизала коалиция, тоест е очаквал да получи време в подлежаща на изясняване ситуация.

Програма като конкретни първи стъпки - също няма. Цялото приказване на ПБ, и на самия Радев, когато го има, е на едро.

Той няма да бъде one man show като Бойко Борисов, нито ще се усмихва на клипчета като Андрей Гюров. Да направи коремно на лост - по-може. Най-вероятно правителството ще си има професионален говорител.

Новата власт ще е чужда на резки движения и обещания-бомбастики. Ако не бе, 2-3 ареста щеше да има досега. На думи, разбира се, както при Борисов.

Българите обичат да им се говори много. Обичат да им се говори лично. Политолозите пък говорят (и са прави), че ако една власт ще прави нещо съществено, то трябва да е в първата година от мандата (защото същественото винаги е непопулярно, в първата година все още е наличен рейтинг). Щом като ще е в първата,

трябва да почне веднага.

Но как при тия обраност и неясноти ще се случи каквото и да е - енигма.

Обществото взе да се пита и да не би да нещо да се случва зад кадър при това огромно мълчание. Борисов също мълчи, дори Пеевски не страда нито по оттеглянето на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, нито по закриването на магазините си за хората. Не е задължително да има втори план, но тишината е винаги благодатна да роди измами.

Може пък всичко това да не е така, а точно обратно - Радев да се окаже един мега стратег, макар не от Мировяне - бавно и полека да изгони корупцията, олигархията. Тоест, в името на добронамереността, сме длъжни да не отречем тази хипотеза. И да сметнем двуседмичния застой за дребнотемие. 

Та, това е към момента. Едно нищо тече около голямото нещо, с надежда все пак да е нещо, а не съвсем нищо. Тоест, всички чакаме топчето да пукне, пролетта (студеничко си е) да пукне, все нещо да пукне - само да не сме ние от чакане.