Изборите дадоха на Радев законодателната власт, днес той пое изпълнителната власт и даде заявка за промяна в ръководството на съдебната власт. Той получи всичко, впери поглед в хоризонта и има право на това. Дали тази ситуация ще продължи колкото продължаваше при предните велики изборни победи - ден до пладне, или влизаме в режим на хилядолетен Румен - един Бог знае. Честно казано, ситуацията е предсказуема като латино сериал, където обратите са задължителни, защото драмата трябва да бъде разтегната в много серии, като героите предимно не говорят, а гледат вторачено нанякъде. Какво предстои можем да прогнозираме само по външните изяви, или както бе в случая със самия Радев - по отсъствието им.
Важен бе съставът на кабинета и по него, дори и с бърз поглед става ясно, че преди три седмици, точно преди изборите, Румен Радев изобщо не е бил готов за голяма изборна победа, съвсем не си е представял, че сам ще реди правителство.
Радев е бил готов за коалиционен кабинет,
в темелите на който да вгради бащите-основатели на “прогресистите“, най-приближените си хора - първия кръг на отбраната - бившите си секретари, съветници, ексминистри. Като изключим сериозното недоразумение - Гълъб Донев е финансов министър, всичко останало е просто дялан камък до дялан камък - Демерджиев, Стоянов, Шишков, Илин Димитров.... Радев е изградил стена около себе си.
Животът обаче така завъртя Радев, подкрепата се оказа толкова мощна, че през последните дни очевидно му се е наложило да търси със свещ министри за кресла, които иначе с удоволствие би преотстъпил на коалиционните си партньори, ако имаше такива.
Някои от тях са извадени от резерва - дами, които са стояли на втори план по министерствата и са чакали идването на 9-и септември: Наталия Ефремова (труда и социалната политика), Катя Ивкова (здравеопазването), Ива Петрова (енергетиката). Приемаме, че тези хора са хора на Радев в министерствата, управлявани досега от ГЕРБ, градската десница, разни сглобки и т.н., а не че са чужди хора, внедрени в кабинета на Радев. Тези хора са били зам.-министри, което не ги прави експерти, те имат поглед върху ресора и нямат нужда да правят дълги анализи на липсите и необходимостите в министерствата.
Нататък обаче
кабинетът на Радев съвсем прилича на подвижно мъпет шоу
Външният образ на страната е даден на представител на ИТН. Т.е. съмненията, че Радев е Орбан, ще трябва да бъдат разсейвани от жена, която собствената ѝ партия успя да прати във Външно, но преди това дълго се колебаеше дали става за образователен или здравен министър. Земеделието - изключително важен ресор със заявена реформа за оптимизация на веригата на доставки и идващ “законопроект за галопиращите цени“, отива също при човек на ИТН - трижди депутат Пламен Абровски.
Положението изглежда като че ли ПБ е влязла в коалиция с ИТН, но доста се обърква от обоснованото предположение, че фалиралата ИТН всъщност едва ли вече съществува - Слави и Тошко я родиха, те я и убиха.
Напълно пренебрегвам факта, че в МОН и в министерството на културата влизат двама души, които са безспорно хора с опит, но са твърде спорни в собствените им професионални кръгове.
По-тежко и объркано е положението с министерството на правосъдието, където изненадващо бе спуснат
човек, който трудно се открива и с лупа
от професионалната общност. Човек с опит при Цацаров. Може ли да извадиш някой от десетия ред и той да се превърне в силен министър? Може, разбира се. Но надали. “Търсеше се човек за поста, а не пост за човека”, каза Константин Проданов от ПБ, но в този случай съмненията са по-силни от крилатите фрази. А съдебната система е заявен приоритет - в понеделник ПБ вкарва проектозакон за съдебната власт, после ще се търси нов състав на ВСС, на Инспектората... Затова и за нищо друго се създава усещането, че тук има някакво куклено шоу, в което министърът е главната кукла.
Не всичко в кабинета е за критика, разбира се. Прекрасно е, че за първи път от много време има сливане на министерства със съпътстващото съкращаване на администрацията. Има хора, които са на мястото си - Георги Пеев, Иван Василев, Атанас Пеканов. Те могат да свършат работа. Защо са там, а не си гледат бизнеса - ето това не е ясно.
Общото положение обаче може да се обобщи с думите на Радев:
“Можеше ли само 2 министерства да има? - Можеше!”
Разбира се, министрите тепърва ще доказват, че не са кукли на конци, ще опровергават подозренията ни, че съществени реформи няма да има, че дори камък в блатото няма да хвърлят.
Но засега нещата стоят по следния начин: Константин Проданов вече ни уведоми, че:
“Няма време за всеобхватни реформи сега“.
През този месец ще започне приемането на редовен бюджет за 2026 г., той ще действа от юни, а през септември - октомври в НС ще започнат да обсъждат първия си цялостен републикански бюджет - за 2027 г. и евентуално тогава ще има пари за реформи.
Ясно ли е? Не, въобще не е ясно, защо тази власт не извади пред скоба поне един национален приоритет още сега.
Засега е ясно, че новата власт подема стария рефрен - Тези гадове преди нас съсипаха всичко със своята “волунтаристична финансова политика“, положението е от критично към трагично, тепърва ще правим анализи, ще запушваме дупки.... Финансовата политика се очертава да бъде ”запушване, пренасочване и оптимизация“.
Дълговете са лоши, но ще вземаме още.
Съдебна реформа не се очертава - ще има промяна на закона за съдебната власт, но те вероятно ще бъдат насочени към правилата на избора на членовете на нелегитимния ВСС, т.е. към кадрови решения. По този път ще се съсредоточи властта - към подмяната на онези 49 назначения в регулаторите, службите и съдебната система. Така е било и така ще бъде, и никакви гръмки заявки за реформи не са нужни.
Като казах “гръмки заявки”, та се сетих...
В речта на Радев при представянето на кабинета се чуха думи като: “ускорено развитие”, “ликвидиране на олигархичния контрол върху държавното управление и медиите” , “социална справедливост”, “достойни доходи”, “поносими цени”, ”бъдеще за младите“. Това бе излишно, не защото нареди
клише до клише като птици върху жица,
а защото това правителството идва по волята на избирателите, за да направи няколко ясни неща:
Да изкорени задкулисието, изтъкано от Пеевски и Борисов години наред, като взема прозрачни решения. Да върне усещането за справедливост. Да успокои пазара и да продължи икономическия растеж, но без нови дългове. Да движи страната напред с нови и смели реформи.
Очакват се не просто решения в тази посока, а бързи и категорични решения. Не аз, президентът Йотова го каза. Новата власт се оплака от бърз старт на критиките - така е, критиките започнаха.
Всяко едно заседание на МС оттук нататък трябва да започва по един начин - Румен Радев става, поглежда критично избранниците си и ги пита: “Нас за какво ни избраха?" Затова ги избрахме.
И още нещо трябва да е кристално ясно:
Няма никакво значение какви знаци иска да види градската десница от Радев - той не е длъжен да се движи по дневния ред на ПП или ДБ /другите организации, които имаха същите заявки като ПБ, но не бяха предпочетени от избирателите/.. Но изключително важни са знаците, които дава самия Радев по отношение на Пеевски и Борисов, както и знаците, които този тандем дава към властта. Там знаците са големи и видими като светофарите на Петте кюшета. Засега Радев и Борисов имат видима търпимост един към друг, а основният опонент и на Радев, и на Пеевски като че ли е само градската десница. Стигна се до там, че един офицер, който пое МО, нарече неподкрепата за властта “мерзост”. Което е доста ясен знак, че парата на прогреса засега е в свирката.
