Годината, която отмина, определено може да се нарече пълноводна за българското образование. То попадна в дневния ред както на политиците, така и на обществото - идеи за промени в училище се обсъждаха всеки месец, проведоха се редица кръгли маси по ключови теми, а глобални въпроси като моделът на училищното образование и учебното съдържание бяха поставени за първи път на сериозен обществен дебат. Бе подготвен и пакет от над 20 законодателни промени в училищния закон, засягащи дългогодишни проблеми в системата. Част от тях бяха яростно критикувани, други получиха всеобщо одобрение. И точно когато бяха на крачка от финалната права, процесът рязко спря с оставката на кабинета. Предстои да видим дали част от промените ще успеят да се промушат през политическата нестабилност на мнозинството в оставка или на новия служебен кабинет, ако такъв бъде сформиран скоро. Което и да стане обаче, 2026-а не вещае нищо хубаво и ново за образованието. Усещанията са по-скоро за повторение на вече познатото и за спирачка пред реалните реформи.
Полъх на промяна
Сред предложенията на министър Красимир Вълчев имаше категорично спорни идеи, като новия предмет "Религия и добродетели". От години обаче не сме имали министър, чиито действия да са толкова решителни и да обхващат почти целия училищен спектър - от забраната на телефоните в час до нови концепции за учебните програми. Паралелната работа по почти всички "горещи картофи" в образованието, с които никой не иска да се захване, създаде усещане за визия и ентусиазъм, макар че критиците му твърдяха точно обратното - че липсва цялостна стратегия.
Според Светла Петрова, образователен експерт от "Фондация за образователна трансформация", не е било ясно доколко всички теми са били продукт на ясно дефинирано разбиране как трябва да изглежда училището след 5 или 10 г. "Липсваше цялостен анализ какво е образованието днес, кое в учебните програми чупи учебния процес и не позволява на учениците да формират компетентности. Не беше направен ясен анализ на силните и слабите страни на образователната система, от който да произтече какви промени трябва да бъдат направени и кой трябва да се ангажира", коментира тя пред БНР. По думите й след този фундамент е трябвало да се изгради последователна пътна карта - с ясни стъпки, процедури, ангажирани страни и прозрачност на процеса.
Подготовката на още един документ обаче щеше да означава поне още 1 загубена година. Гилдията очакваше реални стъпки и такива имаше. Не може да се отрече, че заявката за реформи беше силна - публикувана бе цялостна концепция за учебните програми, показваща желание за радикално нова посока. Тя, заедно с предложения мащабен проект за промени в училищния закон и последващите дискусии за структурата на училищното образование, нужните промени по математика и природни науки и др. дадоха надежда за истинска промяна. След оставката на кабинета дори краткият ентусиазъм сред учителите, нагледали се на какви ли не реформи и априори не очакващи нищо добро, се изпари.
Религията - да остане на трупчета
Идеята за въвеждане на предмет по религия и добродетели сигурно ще остане в историята като "бурята", довела до най-много полярни мнения и разделение в образованието. Това упорито намерение на министър Вълчев му създаде и най-много антипочитатели, макар че стотици директори и хиляди учители продължават да искат този предмет, надявайки се на усилване на възпитателната функция на училището. Темата все пак е прекалено противоречива, за да бъде приемана в 12 без 5, както се канеха депутатите. Миналата седмица те свикаха комисия по образование в парламента, на която да гледат на второ четене законът, който според над 150 неправителствени организации е отдавна опорочен. Заседанието бе отложено заради натовареност на депутатите в пленарна зала, но не се знае дали този опит няма да бъде повторен отново, въпреки прогнозите на самия министър, че по-скоро законът няма шанс в този парламент. Толкова щекотлив въпрос определено не бива да получава одобрение в мътни политически води като днешните и на фона на масови протести.
"Ура" от учениците за мобилните телефони
От провала на училищните промени вероятно ще са доволни учениците, повечето от които не искат да се разделят за дълго с устройствата си. Забраната за използване на мобилни телефони в часовете се подкрепя от учителите с две ръце, но половинчато от родители и с резерви от част от политическите сили. Истина е, че физическото премахване на устройствата от класните стаи няма да реши натрупаните проблеми в образованието - поне докато всички учители не започнат да преподават смислено и интересно, а учебните програми не станат адекватни на 21 век. Докато това стане обаче масовото мнение е, че трябва да има известни ограничения. Приемане на тагадък на предложените от МОН промени, без редакция, крие рискове те да се изпълняват проформа от големите ученици, както междудругото се прави и сега. Продължаването на дебата обаче би било полезно, особено ако се надгради с идеи за преподаване на умения за саморегулация сред учениците и специфични мерки за всяко конкретно училище.
Същото е отношението и към идеите за повече, по-леки санкциите за учениците, които родителите не харесват, но учителите чакат с нетърпение. Изглежда и те ще останат в графата "на трупчета", поне в следващите месеци.
Политическата нестабилност донесе и друга "победа" за седмокласниците, които наскоро разбраха, че изпитът им по математика остава в стария формат. За тях оттеглянето на новата заповед за интегрален изпит по математика, т.е. включващ и задачи от природните науки, е добре дошло, но за образованието като цяло това е "мечешка услуга" заради непрестанното дърпане назад и съпротива към идеи, които сами по себе са добри - да мерим и знанията по други предмети, не само да фаворизираме български и математика, наливайки грешни пари в частни уроци.
Езиковата подкрепа не бива да чака редовен кабинет
Други теми обаче са доста по-консенсусни и народните представители биха дали добър знак към обществото, ако им дадат шанс. Допълнителната интензивна езикова подкрепа за учениците, които не владеят български език, се приветства от всички участници в образователния процес. Тази група деца стават все повече и повече - поне 25%, а не владеенето на официалния език повлича лавинообразно непреодолими дефицити в следващите класове. Макар всички да виждаха проблема, никой досега не го бе дефинирал по този начин, обличайки го в ясно законодателно предложение с конкретни параметри за изпълнението му. То бе детайлизирано дори до броя часове, които ще се предоставят на децата - по 800 за тези, които не го знаят изобщо и които ще учат 1 подготвителна година преди да влязат в 1. клас, 500 - за тези, които го знаят в по-голяма степен и по 200 часа за изпитващите затруднения.
Около предложението имаше и друго, срещащо критики. Повтарянето на първи клас за тези, които не овладеят езика дори с въпросните допълнителни часове, се приема от учители, но не и от експерти, според които това е сигурна предпоставка за демотивиране и отпадане от училище. Темата е жизнено важна, но и също доста спорна, за да се приема от служебно правителство или такова в оставка. Съвсем по силите на такива кабинети обаче изглежда регламентирането на частта с допълнителното обучение по български.
Жалко за приобщаващото образование
Уви, опасенията, че най-уязвимите деца пак ще останат последна дупка на кавала, може и да се сбъднат. В несигурната политическа обстановка едва ли на някой ще му се занимава с предложенията за децата със специални образователни потребности. По тази тема също много се работеше, макар и тя да остана в страни от обществения фокус. Сред безспорно добрите идеи бе разрешаването на децата със специални потребности, които са на индивидуална форма, да ходят на занималня, даването на възможност те да получат достъп до социални услуги в рамките на образователния процес и в сградата на училището, като за целта се обособяват специални помещения, регламентирането на нови видове обща подкрепа за всички деца. Тук не бива изобщо да има колебание и отлагане на приемането им.
Загубената инерция
Ако оставим настрана злополучният, според някои, закон, крачки напред бяха направени от МОН по отношение на учебните програми - след представената обща концепция бяха публикувани визии и за конкретните учебни предмети. Оказа се, че работни групи в МОН са работили през всички тези месеци по тях, макар някои да го изтълкуваха като непрозрачност и се усъмниха, че отделните концепции не гарантират в пълнота желания курс към преподаване на умения. Дано целият труд сега не се окаже на вятъра и новият екип в МОН осъзнае важността на приемствеността в случая.
Както и по отношение на структурата на образованието. По темата бяха организирани две дискусии, на които всички бяха единодушни, че главният въпрос не е дали основното образование да се премести с един клас нагоре, а кога и как да се случи това. Служебен кабинет няма как да се занимава с такъв глобален въпрос, но е добре той да все пак да стои в полезрението на управляващите и да не потъва.
"Кратките управленски хоризонти влияят изключително негативно върху възможността за устойчиви и далновидни решения. При липсата на реални и задълбочени реформи образованието ни продължава да изостава от европейските тенденции. Реформите остават задача за следващите години - тогава, когато държавното управление ще има нужната стабилност", коментира Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета. Ударената спирачка пред започнатото в образованието ще попречи и на залавянето с други ключови проблеми в сферата - като грамадните неравенства и сегрегацията в образованието, задълбочаващите се разлики между силни и слаби ученици и атестацията на учителите, която е проформа. Заглъхват и опитите тя да се обвърже с качеството и то да се възнаграждава, какъвто отдавна би следвало да е моделът на финансиране в образованието ни.
