Трудовият пазар се пренарежда пред очите ни - професии изчезват, нови се раждат, а най-ценният капитал на бъдещето се оказват уменията. Ако не се подготвим навреме и не издигнем уменията в национален приоритет, икономиката ще плати цената. За тази нужда говориха участниците в наскоро провелата се конференция на Асоциацията на индустриалния капитал в България, чийто фокус бе спешната нужда от промяна в нагласите и политиките за учене през целия живот, за да се отговори на острата криза от нужда на умения у работната сила.
Търсене
"Безработицата е ниска, но въпреки това имаме дефицит на кадри от около 200-250 хил. души", коментира председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Румен Радев. По думите му системата работи на границата на възможностите си, няма резерви от свободна работна сила, кадровият дефицит не се компенсира с повишаване на ефективността, страдаме и от голям дефицит на умения Затова според него спешно трябва да се работи за драстично повишаване на привлекателността на професиите - чрез ново учебно съдържание, информация за значимостта на професиите и възможностите за кариерно развитие, за подобряване на сътрудничеството между бизнеса, образованието и държавата, както и за съвместни действия със социалните партньори. "Работодателите са готови да инвестират в обучения, сертифициране и модели на дуално обучение. Но без промотиращи политики и подкрепа, усилията остават фрагментарни", заяви той.
Бизнесът в България ще има нужда от 231 хил. работници и специалисти през следващите 12 месеца - това са близо 8% от заетата работна сила в страната, показа цитирано на конференцията проучване на Агенцията по заетостта на потребностите на работодателите от работна сила през 2025 г. Според него търсенето на квалифицирани кадри със средно и висше образование спада, докато нуждата от неквалифицирани работници нараства. Най-дефицитни остават професии като машинни оператори, строителни работници, готвачи, сервитьори и шивачи, както и учители, медицински сестри, шофьори, лекари и инженери. Най-често споменаваната причина за проблеми при осигуряване на персонал е липса на достатъчна квалификация (образование) на кандидатите - в 48% от случаите. Окуражително е, че повече от 65% от работодателите залагат на обученията и по-малко от тях разчитат на кражба на готови специалисти или доставката им от чужбина.
Топ 10 на най-търсените умения
Изследването на АЗ показва, че най-ценно за работодателите умение остава умението за самоконтрол и дисциплина - 78.5% от тях са го поставили на първо място. Комуникативните умения и уменията за сътрудничество (работа в екип) са важни за 75% от бизнеса, а уменията за решаване на проблеми се посочват от близо 70% на първо място. Продължава тенденцията шефовете да разчитат най-вече на способността на служителите си да управляват емоциите си и да спазва правилата. Сред компетентностите, които те поставят на първо място, са личностната и социална компетентност, следвана от езиковата грамотност и предприемаческата компетентност.
Според прогнозни данни от проучване на Световния икономически форум пък аналитичното и креативното мислене са уменията, които ще се търсят най-много от работодателите към 2027 г. На трето място е новото умение, свързано с изкуствения интелект и големите данни. Следват умения като лидерство и социално влияние; устойчивост, гъвкавост и адаптивност; любопитство и учене през целия живот. На седма позиция е технологичната грамотност, а на девета - "дизайн и потребителско изживяване", което ознаменува прехода от търсене на чисто техническа грамотност към търсене на способност за създаване на стойност чрез технологиите. В топ 10 на търсените умения са още мотивация и самосъзнание и емпатия и активно слушане, докато традиционните умения "надеждност и внимание към детайла" и "контрол на качеството" отпадат.
Професии на бъдещето
Кои ще са професиите в следващите 10-20 г. все още никой не може да прогнозира със сигурност. Ясно е обаче, че бъдещето ще изисква гъвкавост и готовност за учене, защото хората ще сменят професии и ще се преквалифицират. Технологиите, дигитализацията, автоматизацията и изкуственият интелект ще продължат да променят пазарa на труд. Затова и професиите, които съчетаят технически, човешки и социални умения, ще имат сериозно предимство.
Сред професиите, за които се очаква бъдещо търсене в глобален мащаб, са специалисти по данни и "Big Data"; инженери и специалисти по изкуствен интелект; програмисти и разработчици на софтуер и приложения; специалисти в "зелени" и устойчиви технологии; експерти по киберсигурност, хора, грижещи се за човека - в сферата на здравеопазването, социалните услуги; строителни и монтажни работници; работещи в обслужването, логистиката, търговията и туризма; проектни мениджъри, ръководни кадри с управленски функции; учители и др.
Тези тенденции няма да подминат и България. И тук сред най-търсените професии се очакват да са тези, свързани с дигиталните технологии - като софтуерни разработчици, специалисти по изкуствен интелект, киберсигурност и анализ на данни. Успоредно с това здравеопазването и грижите за хора ще изпитват все по-остър недостиг на лекари, медицински сестри, социални и здравни специалисти заради застаряващото население. От сега се говори, че инженерните и техническите професии, включително машинни оператори, инженери, строителни и енергийни специалисти, ще останат ключови за икономиката. Ще расте и нуждата от учители, преподаватели и обучители, тъй като ученето през целия живот се превръща в задължително. Сектори като търговия, транспорт, логистика, туризъм и услуги ще продължат да търсят кадри, особено с комбинация от технически и "меки" умения. Най-устойчиви на промени ще бъдат професиите, които не могат да бъдат напълно автоматизирани и изискват мислене, адаптивност и работа с хора.
"Най-търсени от работодателите след 3-5 г. ще бъдат висшистите в стратегическите направления като информатика и компютърни науки. Наблюдава се нарастване на потребностите в направленията, които са в основата на Индустрия 4.0: информатика и компютърни науки, електротехника, комуникационна и компютърна техника. А някои от професиите на бъдещето се очаква да са специалист по AI, експерт по киберсигурност, инженери по роботика и др.", коментира Анна Делибашева от Агенция по заетостта. По думите й сред новите професии излиза и тази на UX дизайнерът - човек, който се грижи дигиталните продукти да са удобни, логични и приятни за ползване. Иначе казано, някой, който ще мисли как се чувства потребителят, докато ползва даден продукт, и ще влияе върху представата на човек а как да се развива и каква професия да избере.
Червена точка - ученето през целия живот
"40% от работодателите в ЕС срещат трудности при намирането на хора с подходящи квалификации и умения", посочи Наталия Ефремова, зам.-министър на труда и социалната политика. По думите й всеки 5-ти в ЕС има недостатъчно базови умения, а всеки 4-ти от 10 европейци се включва в обучения. В България обаче този процент е повече от тревожен - едва 3.3% от българските граждани участват в обучения ежегодно, като целта е доста амбициозна - той да стане 35 на сто.
"Наблюдаваме парадокс - имаме достатъчен ресурс, за да обучим 1/3 от работоспособното си население и да го образоваме постоянно - за следващите 7 г. ще имаме половин милиард евро по Плана за възстановяване и програмата за развитие на човешките ресурси за обучението на 830 хил. души. Но не успяваме да мотивираме хората, нямаме участници, те не вярват, че включването в обучение ще повиши качеството на работата им и ще увеличи възнагражденията им", коментира зам.-социалният министър. Според нея голям проблем е и липсата на достатъчно и най-вече на качествени доставчици на обучения. Другите предизвикателства пред страната ни са несъответствието между налични и изисквани умения, демографския срив (намаляването на трудоспособното население), както и малките инвестиции на работодателите в обучение. На първо място според нея обаче трябва да започнем с планиране - да знаем какъв бизнес ще се развива във всяка област в страната, за да се знае от какви кадри имаме нужда. "Ще започнем проучване на нагласите и причините хората да учат, за да се открие и как те да бъдат стимулирани за учене през целия живот", добави тя.
Според бившия просветен министър акад. Николай Денков имаме 3 резерви, с които могат да се постигнат сравнително бързи резултати. Първата е повишаване на процента на възрастните, включени в обучения и квалификации. "Системата на висшето образование има 50% неизползван капацитет, а сме на последно място в ЕС по учене през целия живот. Не можахме да намерим правилните стимули към университетите. За фирмите е скъпо да финансират допълнително квалификациите на служителите си. Но с малко съфинансиране от държавата може за 2-3 г. да настигнем средното европейско ниво", смята той. Другият резерв според него в професионалните гимназии, някои от които са на ръба на оцеляването, а биха могли по-активно да работят с фирмите. Потенциалът на центровете за компетентност и за върхови постижения също не се използва изцяло, като те биха могли да работят по-тясно с фирмите, за да подготвят кадри за технологиите, които тепърва ще се появят, смята той.
Топ 6 на най-привлекателните сектори
Електротехника и информационни и комуникационни технологии е секторът с най-привлекателни професии - 5 на брой, показа актуализираният Рейтинг на привлекателността на професиите, изготвен след национално проучване и анализ на професиите в 17 пилотни сектора от АИКБ. Въпросните професии са специалист по технически науки, оперативен техник в областта на ИКТ, софтуерен разработчик на уеб съдържание, проектант и администратор на база данни и електронен техник. Те са свързани основно с ИКТ, като атрактивни ги правят гъвкавите условия на работа - от всяка точка на света, високите възнаграждения и разнообразните социални придобивки, перспективите за развитие и работата в големи мултинационални компании. В топ 6 се включва и сектора на образованието - с професията специалист по обучение и развитие на персонал, като факторите, които я правят атрактивна, са качествената работна среда, добрите парични доходи и сравнително ниските разходи за овладяване и поддържане на професията.
"Привлекателността на професиите се определя и от колективното договаряне, социалните придобивки, условията на труд и сигурността на заетостта", коментира вицепрезидентът на КНСБ Даниела Алексиева. По думите й работниците проявяват интерес към обучения за технически и дигитални умения, но само при осигурена последваща реализация след приключване на квалификацията. Според Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" върху привлекателността на професиите освен условията на труд и доходите, влияят и възможностите за учене, мобилност, технологична адаптивност и обществен смисъл. Според него е нужно да имаме защита на уменията, а не на конкретните работни позиции, тъй като автоматизацията и изкуственият интелект пренареждат функциите във всички сектори.
