69% от българските граждани не възнамеряват да продължат да учат в следваща по-горна степен на обучение. Това показват резултати от национално представително проучване, проведено от Библиотечно-информационния изследователски парламентарен център между 3 и 18 септември сред 1000 пълнолетни български граждани.
Причините за това са икономически ограничения, географска изолираност и липса на достъп до образователни ресурси, доколкото подобно отношение изразяват предимно бедни респонденти, живеещи в малките населени места, на възраст над 50 г. Мнозинството от хората, определящи българското образование като „лошо“ (73%), не планират да продължат към по-висока степен на обучение. Отказът от повишаване на образователния ценз допълнително задълбочава социалното и икономическо неравенство, отбелязват изследователите.
Едва 11% от пълнолетните български граждани заявяват намерение да повишат образователната си степен, като 10% от тях биха избрали да го направят в България. 50% от младежите на възраст до 29 г., поне на декларативно ниво, възнамеряват да продължат да учат в по-горна степен на обучение. Подобна готовност, по-често от останалите, изразяват също жителите на столицата, където ресурсите и възможностите за образование са по-големи, както и две трети от респондентите, които в момента учат или се обучават.
1/5 от анкетираните са придобили най-високата образователна степен, която им е необходима и не възнамеряват да я повишават в бъдеще. "Тази констатация поставя въпроса за ограничената мотивация за учене през целия живот, която е сред целите на Европейската програма за умения и е предпоставка за адаптация към бързо променящия се трудов пазар. Ограничената мотивация за учене през целия живот може да се разглежда като симптом на по-дълбоки проблеми, като например: липса на стимули за кариерно развитие, недостатъчни възможности за продължаващо обучение и несъответствие между квалификацията и реалните изисквания на пазара на труда", се посочва в изследването.
В България, според данни на Евростат, участието на възрастните в обучения и професионални квалификации остава значително под средното за ЕС, което затруднява професионалната мобилност и иновационния потенциал на работната сила. 41% от запитаните са посочили, че нямат необходимост от допълнителни знания - още една индикация за ограничена мотивация за учене през целия живот и потенциална инерция - запазване на съществуващите навици и нагласи, дори когато обстоятелствата и нуждите се променят.
Най-голям е интересът към изучаването на чужди езици (35%) и към подобряването на компютърните умения (30%). Същевременно интересът към области като икономика, финанси и предприемачество (общо 32%) отразява стремеж към по-висока автономия и адаптация към динамичната икономическа среда. Ниският интерес към публични комуникации (11%) и изкуство и култура (10%) е израз на подценяване на социалните умения и творческите способности, въпреки нарастващата им значимост за интеграцията и креативността.
Колко важно е образованието?
73% от респондентите, които в момента учат или се обучават под някаква форма, казват, че образованието е от първостепенна важност за тяхното развитие. 30% определят образованието като "по-скоро важно" за развитието им, а 18% смятат, че образованието не играе никаква роля за тяхното лично или професионално развитие. Подобна позиция изразяват представители на социални групи, нямащи достъп до образование поради социални или регионални ограничения - хора с нисък материален статус, живеещи в селата.
Проблеми на образованието
Оценките на пълнолетните български граждани за нивото на образователната система също са преобладаващо критични - положителните оценки са два пъти по-малко от отрицателните. На първо място 17% от интервюираните посочват качеството на подбора и заплащането на учителите като най-голям проблем. Според тях в страната съществува недостиг на квалифицирани преподаватели, докато наличният персонал е възрастен и претоварен с работа. В обществените представи българските учители са с ограничени права и нисък обществен авторитет, а заплащането на труда им се оценява като неадекватно.
Учебните програми са посочени като най-сериозният проблем на българското образование от 15% от респондентите. Според тях те съдържат излишен материал, а от тях се премахват класически български автори. Учебните програми са прекалено тежки, като учениците, особено в началните класове, се претоварват. На трето място с равни дялове са посочени два взаимосвързани проблема - липсата на семейно възпитание (13%) и лошата дисциплина на учениците (13%). С по-малки дялове са посочени и други проблеми - честите промени в образователната система (5%), средното образование не дава реални практически знания и умения (5%); остарелите методи на преподаване (4%), лошото управление на образованието (4%), съдържанието на учебниците (3%) и др. 51% от участвалите в изследването посочват, че по-важна е учебната функция на образованието, докато 39% отдават по-голямо значение на възпитателната.
Акцент върху БЕЛ
Ако през 2005 г. акцентите са поставени върху обучението по чужди езици (29%) и компютърни технологии (27%), то българският език и литература (8%) и математиката (7%) са със значително по-малки дялове. През 2025 г. се наблюдава обратна тенденция - математиката и точните науки (23%), историята и обществените науки (16%) и българският език и литература (15%) се оценяват като по-важни, отколкото чуждоезиковото (13%) и компютърното обучение (11%), които бележат значителен спад.
