Краят на 51-ото Народно събрание дойде – това трябва да е ясно за всички. След протестите, нито една политическа формация няма да рискува и да поеме отговорността да работи за ново правителство в този парламент, което да наследи подалия оставка кабинет "Желязков". Гражданите не харесват това, което виждат в Народното събрание, и искат нещо различно. Изборите са единствената възможност да го получат.
Затова, колкото по-бързо бъде разпуснат парламентът и поемем към следващия, толкова по-добре. Да не забравяме – от 1 януари 2026 г. преминаваме към нова валута. И без това ще сътворим исторически прецедент, като влезем в еврозоната без редовно правителство и без актуален държавен бюджет, така че следващото Народно събрание трябва да се конституира максимално бързо и да излъчи кабинет, за да има кой да поеме кормилото на държавата.
Тук ключовата роля е на президента Румен Радев. Всички процедури по Конституция, които следват от подадената оставка на правителството, са обвързани с него. Най-напред политическите консултации за нов кабинет в този парламент. Позициите на политическите сили са пределно ясни – всички искат избори. Радев можеше да проведе консултациите за три дни, че дори и за два. Вместо това предпочете да ги разточи толкова, че да продължат пет дни. Научи ли обществеността нещо практически важно от това? Нищо.
За ГЕРБ срещата с държавния глава беше само повод за политическа атака срещу него. Демонстративното изпращане на един представител – Деница Сачева, която е само зам.-шеф на парламентарната група; нападките й към Радев, че е превърнал президентството в "най-голямата партийна централа в страната"; призивът й към него да участва директно в изборите – всичкото това беше замислено да покаже, че ГЕРБ вижда в Радев политически съперник, а не държавен глава. От тази гледна точка става ясно защо протече толкова миролюбиво срещата между президента и ДПС на Делян Пеевски, с когото са в открита война – защото герберите преди това вече бяха казали на Радев онова, което Пеевски мисли за него!
При президента обаче политическият уклон, който заема, също си пролича. Първо в задявките с ГЕРБ за това, че лидерът му Бойко Борисов не дойде на срещата ("В критични моменти мъжете се крият зад жени", каза Радев); после в язвителния му отговор на призива на Сачева да се включи открито в политиката ("Благодаря за поканата"). А в случая се очаква, че поведението му трябва да бъде неутрално. Не трябва ли да си пести политическите коментари, след като е президент, особено в тази ситуация?
Същото се видя и на разговора му с ПП-ДБ. Като гръм от ясно небе дойде искането му към лидерите на обединението да се обясняват публично за коментар на бившия водач на ПП Кирил Петков отпреди близо три години (не било "ала бала с президента", а "ала бала през президента", държеше Радев да се уточни). Неслучайно Атанас Атанасов от ДСБ поиска от него да каже – президент ли е или политически конкурент, но така и не получи задоволителен отговор.
Както Радев избегна пряк отговор и на въпроса, с който се опита да го притисне лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов на собствената им среща – за лева ли е или за еврото. Костадинов имаше основание да се гневи на президента, който си присвои неговата инициатива за национално допитване за смяната на валутата, и в същото време никога не каза ясно дали желае България да остане извън еврозоната. И тук Радев се измъкна – решението било на народа.
Работата е там, че по време на протестите президентът беше изтикан настрана. Не стана като през 2020 г., когато той беше в центъра на събитията, с вдигнат юмрук. Сега други – лидерите на ПП-ДБ, се оказаха в центъра на общественото вълнение и те размахват юмруците. Радев желае да се върне отново под прожекторите и процедурите, които следват от оставката на кабинета, му дават отлична възможност за това – все пак той ръководи целия процес, особено ако реши да разточва и тях.
Ситуацията обаче е твърде сериозна – зима е, нямаме правителство, нямаме редовен бюджет, че и влизаме в еврозоната. Няма време за политически игрички заради амбициите на Радев. Той трябва да си припомни каква институция оглавява, бързичко да преведе страната през безплодната процедура с трите мандата за кабинет, никой от които няма да бъде оползотворен, да избере служебен премиер и да насрочи дата за избори. Това е начинът, по който може да покаже, че наистина е президент на страната, а не конкурент на партийните лидери, както почти всички твърдят.
