Подаването на оставка от правителството на Росен Желязков, както и декларирането желание на всички политически сили да има предсрочни избори, отключват отново драмата с избор на служебен премиер и служебно правителство. След промените в Конституцията, които бяха направени от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС в края на 2023 г., президентът Радев беше силно ограничен в избора си кого може да назначи за служебен премиер. Преди това той назначаваше за премиери основно свои секретари или съветници.
След като му беше отнето правото на свободен избор, Радев ядосано обясняваше, че "основният критерий за избор на длъжности, които влизат в т.нар. домова книга, е търсенето на лоялни хора" и че това е "погром върху българската Конституция, който е извършен от сглобката" и това "явно ще продължава да изкривява българския политически живот и упражняването на властта в България".
Така или иначе след промените в основния закон, той вече може да избира хора само измежду точно посочени длъжности. В подобна процедура той вече назначи две служебни правителства, на които начело беше Димитър Главчев - председател на Сметната палата.
Очевидно сега ще му се наложи да го направи отново. Сега Радев има право да избира измежду точно 10 души. Това са председателят на Народното събрание Рая Назарян, управителят на БНБ Димитър Радев, подуправителите Петър Чобанов, Радослав Миленков и Андрей Гюров, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и двете му заместнички Маргарита Николова и Силвия Къдрева, омбудсманът Велислава Делчева и зам.-омбудсманът Мария Филипова.
Някои от тези хора вече или са отказвали директно на Радев да стават служебни премиери - например Димитър Радев, а други, които са новоизбрани в списъка на президента, са се опитали да декларират публичен отказ - например Рая Назарян и Велислава Делчева.
Политическите игри обаче показват, че в България всичко е възможно и казаното веднъж не означава, че след време няма да бъде забравено.
При всички положения Радев има изключително сложна задача хем да угоди на политическите сили, хем да угоди на протестиращите, хем да помисли и за себе си. Тук е необходимо да се отбележи, че е възможно всички хора да откажат - това ще означава конституционна криза. Възможно е и Радев да направи партия и да остави назначението на служебен премиер на вицепрезидента Илияна Йотова. Възможно е той да назначи едно лице, срещу което да започнат протести, подобни на тези срещу кабинета на Росен Желязков. Възможно е той отново да направи така, че да избере премиер, но после да не го назначи, както направи с Горица Грънчарова-Кожарева. В нейния случай той ѝ каза да смени предложения от нея Калин Стоянов за вътрешен министър. Тя не се съгласи, тогава Радев се отказа да я назначи за служебен премиер и мина пак към варианта с Главчев. Но това, като цяло, може да се приеме като извънредна ситуация.
Най-възможен изглежда вариантът Румен Радев да избира между хора на досегашното управляващо мнозинство или на избрани от него. Тук влизат Рая Назарян, двете зам.председателки на Сметната палата Маргарита Николова и Силвия Къдрева, омбудсманът Велислава Делчева, зам.-омбудсманът Мария Филипова. Те са избрани напоследък. В тази графа е определено и Димитър Главчев, за когото Румен Радев е давал да се разбере, че не го харесва, но го слага, само защото няма друг. Напълно възможно е на финалната права той пак да излезе като вариант.
Очаква се шефът на БНБ Димитър Радев отново да откаже категорично да откаже мястото на служебен премиер. Не се знае обаче дали това ще направят тримата подуправители - Петър Чобанов, Радослав Миленков, Андрей Гюров.
Всъщност последният може да се окаже изненадващият избор на Румен Радев, като се има предвид, че е единственият в банката от ПП-ДБ. А те се опитват да демонстрират лидерство на протестите. Казусът с Андрей Гюров определено ще бъде сложен, тъй като е отстранен като подуправител на БНБ по искане на КПК заради несъвместимост поради заемане на други длъжности при назначението.
Той е отстранен, но не и освободен от Народното събрание, което по закон избира и освобождава подуправителите на БНБ. Самият Гюров обжалва отстраняването си вече повече от година и половина. Казусът му е в съда на ЕС в Люксембург.
Той фигурира като подуправител на страницата на БНБ, води се в неплатен отпуск, не може да упражнява функциите си като подуправител, но формално се води част от домовата книга. Всичко това може да е довод на Румен Радев, че няма никакъв проблем да не може да е подуправител на БНБ, но може да бъде служебен премиер.
Нещо повече. Дори няма да трябва да иска да напуска БНБ. ЕЦБ се произнесе още през юли миналата година със становище, че би следвало управителят или подуправителят да подадат оставка от банката, ако приемат, макар и за кратко, служебен премиерски мандат. Българското Народно събрание отказа да коригира закона за БНБ в тази посока и отхвърли на първо четене в залата промените. Така гуверньорът или подуправителят не са длъжни да подават оставка, ако станат служебен премиер и на тяхно място да бъде назначен друг. Но така ще се избегне евентуална процедура по освобождаването на Гюров, като се има предвид, че все още управляващото мнозинство в НС никога няма да му даде зелена светлина.
Предстои да се види какво ще каже Гюров сега, когато на практика не може да изпълнява функциите на подуправител.
Почти сигурно ще се съгласят да са премиери Мария Филипова, двете зам.председателки на Сметната палата и Димитър Главчев. За трите дами, които бяха избрани наскоро, дори се твърдеше, че с техния избор е бързано именно да попълнят домовата книга и да са опция за служебен премиер. Това основно се лансира за Филипова при изслушването й в НС преди избора й. Тя е бивш шеф на Комисията по хазарт и на Комисията за защита на потребителите.
Така или иначе очертава се доста сложна политическа игра по избора на служебен премиер.
Президентството съобщи днес следобед, че Румен Радев ще проведе консултации с представители на парламентарните групи в 51-вото Народно събрание. Срещите в изпълнение на основния закон ще започнат в понеделник, 15 декември, когато президентът ще приеме на „Дондуков“ 2 от 10.00 часа представителите на парламентарната група на ГЕРБ-СДС; а от 11.30 часа – представителите на парламентарната група на „Продължаваме Промяната-Демократична България.
