Няколко важни неща трябва да се кажат за ПП-ДБ в контекста на актуалните протести. Те се отнасят въобще до случващото се в България.
Първо следва да се отбележи, че това е
първата протестна вълна от четирите големи
през последните 13 години, зад която като подтик, организационно, пряко и най-официално стои партийна формация. Няма протестни мрежи, отровни трио-та, други посредници - ПП-ДБ е. Множеството е доста отвъд формацията, част може да не знае кой точно го кани на митинг (младите)... - но свикан от ПП-ДБ протест с лица Асен Василев, Кирил Петков, Лена Бориславова, Иво Мирчев, с техни реплики-лозунги ("Кой разпореди това безобразие?"...), развял като знаме кмета на Варна Благомир Коцев, защитаващ съпартиеца му Никола Барбутов, с оратор пиара на всички им Найо Тицин, вдъхновяван примерно и от Мария Спирова, бивш кандидат-евродепутат на ДБ, няма как да не е на ПП-ДБ. Колкото да не се съзнава, това е форма на
връщане на партийността у нас,
излизане от землянката. В някаква степен е и по-честен протестът, защото предишните пъти партиите не се афишираха от раз - сега всичко е на масата - който иска го вижда, който не - не.
От горното произтича едно извинение. Дължим го всички ние, наблюдателите, твърдящи, че след сглобката с ГЕРБ през 2023 г. и историческия компромис от 2014 г. (Христо Иванов министър, РБ партньор на ГЕРБ), никой повече няма да повярва на лидерите и партиите от този сегмент. Че ако тръгнат да викат за нещо, ще са като лъжливото овчарче. Очевидно днес извикаха, много хора се стекоха.
Трето, макар постоянно да следва да се отчита, че пълният площад не е синоним на ПП-ДБ, резонно е да настъпи електорален прилив към формацията. Логично е процентите подкрепа да се увеличат. Ако не направят грандиозна глупост - на избори депутатите ще нараснат. Липсва критерий, по който да се отсъди, че Василев, Петков, Мирчев, Тицин не вършат добре работа си по управление на протеста. От всичко това произтича и огромната отговорност на ПП-ДБ нататък. Не просто каква визия има за България (приоритетите са ясни). Ами и с кого ще я реализира. Утопия е да се мисли, че могат сами.
Така идва четвъртият важен момент. Това е въпросът, който протестът не си задава, понеже
отговорът е неудобен:
ПП-ДБ изключва или не бъдещ съюз с ГЕРБ? Ако, да кажем, хипотеза за легално обвързване с Делян Пеевски е малка, то как стоят нещата с Бойко Борисов? Не само междупартийните взаимоотношения предполагат истина, която безизходно се замита. Ами и историята, опитът - пет са участията на ГЕРБ в правителства, два пъти в коалиция с партиите от сегмента. Единият път - след люта опозиционност на тези партии, вторият след люти протести. Няма съмнение, че и трети път да се направи сглобка с "тиквата", мотиви ще бъдат изнамерени, правоверният електорат ще прости, след време площадът пак ще се напълни срещу постоянния враг-партньор... Но,
за да не е тъпа цялата работа, още по-смешна,
да има смисъл, пък и щом е за доброто на България, въпросът за намеренията не може да бъде подминаван. По-пряко: Има ли гаранция, че ПП-ДБ, респективно протестът, няма да финишират пак в обятията на ГЕРБ?
При нормална и честна политическа практика лидерите на ПП-ДБ вече трябваше да са отговорили. "Може с ГЕРБ" нямаше как да произнесат. Но и "Не може" няма как, след като са пристъпвали клетвата. Затова единственият вариант е темата да съществува като витално питане на една здравословно черна станция.
"Възраждане", други "патриоти", старо и ново ДПС, БСП, ИТН, ГЕРБ - това са партиите край ПП-ДБ днес. Вероятно утре - и партия на Румен Радев. В такава разстановка въпросът за ГЕРБ е съвсем на място -
Гаранцията е Франция
А обяснението "Сега не е времето за подобни терзания" е заравяне на главата в пясъка.
Въобще цялата работа с протестите у нас през последните три петилетки май е синтез на теза и антитеза. А най-голямата тема е това диалектика ли е (здравословно обединяване на противоположностите), или презареждане на задкулисие, ползващо надеждите и наивността на хората.
