Колко дълго може да издържи властта на Бойко Борисов и Делян Пеевски? Това е въпросът, който сега стои в центъра на политическия дебат. Ще продължат ли да пренебрегват протестиращите на улицата? Или поне единият ще се предаде и ще остави правителството да падне при следващ вот на недоверие?
Видимо на тандема много му се иска да запази положението такова, каквото беше досега. Чудесно са си подредили нещата – имат си кабинет, раздали са министерства "на концесия" (по думите на Борисов), запълниха със свои избраници почти всички държавни постове, които се определят от парламента. Е, вярно, с държавния бюджет не им се получиха нещата, както желаеха. Но пък продължават да държат властта.
Протестът обаче остава централен проблем за Борисов и Пеевски.
Твърде много хора излязоха на улицата, за да бъдат просто ей така игнорирани. Водачът на ГЕРБ разбра, че нещо трябва да отстъпи. Насочи се към бизнеса – обеща да махне от бюджета всичко, което не се харесваше на работодателите. Логиката му беше, че след като протестът беше обявен срещу проекта на бюджет, тогава трябва да приключи, ако проектът се преработи.
Зад този ход на Борисов се криеше и друг мотив – желанието му да отрече политическия характер на протеста. Всеки, който е отишъл, го забеляза – хората негодуваха лично срещу водачите на ГЕРБ и ДПС. Протестиращите искат Борисов и Пеевски да напуснат политическия живот – нищо по-малко.
Шефът на "Новото начало" приема това като екзистенциална заплаха за себе си – чак изкара протеста като "Народен съд". А Борисов се преструва, че политика в протеста няма и предпочита да върви по плоскостта на конспирацията – ту твърди, че бизнесът е организирал протеста, ту че младите са били подведени от противници на еврозоната.
Точно това вбеси хората и ги изкара на улицата
на 2 декември в незапомнено по брой множество – отказът на тандема да ги припознае като автономни граждани, които могат да отправят политически искания и да притискат властта да ги припознае.
За Борисов специално идеята за заговора му дава основание да се държи за властта и да се преструва, че протестът не го засяга. Не става въпрос за мен, това е просто комплот за смяна на властта – такава е версията му за всичко, което се случва. Такова отношение може само да вбеси хората още повече.
Сега обаче битката се прехвърля на парламентарно ниво заради внесения от ПП-ДБ вот на недоверие. А в Народното събрание тандемът е силен. Няма никакви признаци до момента, че мнозинството им ще се счупи. Не го напускат партии, няма и отделни депутати, които да дезертират. Напротив, управляващите затягат редиците в името на запазването на настоящото положение.
За БСП и ИТН е ясно – те си живеят много добре с тази власт, а
предсрочните избори са страхотен риск
Пеевски също няма причини да се оплаква – според опозицията той устремно овладява нови и нови позиции в държавната власт. Още повече, че формално водачът на ДПС дори не участва в управляващата коалиция и не носи пряка отговорност за действията й. Той има и личен мотив да се съпротивлява на оставка на кабинета – това ще изглежда като негово персонално поражение от ПП-ДБ.
При Борисов е по-сложно – ГЕРБ-СДС е мандатоносител и всичко, свързано с това правителство, пада директно върху него. Логично е да очаква, че евентуалният провал на кабинета няма да му се отрази добре. А предсрочни избори сега, при толкова висока обществена подкрепа за протеста и толкова видимо публично недоволство лично срещу него, предвещават сериозни проблеми за ГЕРБ, ако хората тръгнат към урните.
Затова Борисов даде да се разбере, че коалицията е хубаво нещо, но вече "на първо място стоят интересите на ГЕРБ ... и трябва да се съобразим с това, което мислят хората на площада и да правим само това, което се одобрява". "Който иска да управляваме, ще управлява по начина, по който хората и ние искаме. Ако не – предсрочни избори. Осем пъти го минахме, ще го минем още шестнайсет, ако трябва", каза той във видео в ТикТок. Иначе казано, в неговите замисли
оставката е съвсем реален вариант
Има и друг фактор, който влияе на сметките му – служебното правителство. На практика всички, които по силата на Конституцията могат да го оглавят, са подбрани от ГЕРБ и ДПС. Можем да очакваме, че какъвто и служебен кабинет да дойде, той ще продължи политиката на сегашното правителство.
Всичко това може да убеди Борисов, че няма страшно да хвърли оставката на кабинета "Желязков". Така и така, ще запази позициите си при служебния премиер. Ще свали от себе си отговорността за всичко, което ще се случи в прехода от лева към еврото. Улицата също може да се успокои. А ГЕРБ ще отиде на избори, въоръжен с лозунга, че заговор е свалил правителството, при което страната влезе в еврозоната (да не забравяме колко години Борисов мобилизираше поддръжниците си със спомена за аферата "Костинброд"). Тежестта да разрешат поредната правителствена криза пък ще падне върху ПП-ДБ.
Партиите в управляващата коалиция ще претърпят тежки щети от протеста, това е ясно. И загубите им ще растат толкова повече, колкото по-дълго се държат за властта, напук на уличното недоволство. Като подаде оставка на кабинета, Борисов може да намали щетите за ГЕРБ и лично за себе си от тежката ситуация, в която изпадна властта, и да запази влиянието си върху държавата чрез служебния кабинет (тук голямата неизвестна е президентът Румен Радев и неговите правомощия спрямо служебното правителство). Ако изчаква прекалено дълго, рискува гневът на протестиращите да направи положението му далеч по-лошо.
