28 ноември се превърна в деня, който раздели политическата биография на Андрей Ермак на „преди“ и „след“.
До вчера той беше дясната ръка на президента Владимир Зеленски, ръководител на неговия офис — фактически вицепрезидент на Украйна, макар че подобна длъжност формално не съществува в системата на властта.
Но обиските в дома и на работното място на Ермак се превърнаха в главната новина в петъчното утро, а вече следобед Владимир Зеленски обяви оставката му. Историята продължава да се развива: ние не знаем нито бъдещите лични и политически планове на Ермак, нито дори причините, поради които детективите от Националното антикорупционно бюро (НАБУ) са се появили при него.
Въпреки това степента на влияние на Ермак върху вътрешната и външната политика на Украйна беше толкова висока, че значението на днешните събития за Киев трудно може да бъде преувеличено. BBC се опитва да отговори на най-очевидните въпроси, които възникват.
В какво е заподозрян Ермак?
Засега в нищо.
Според украинското законодателство човек става заподозрян от момента, в който му се връчва официално уведомление, че е разследван. В този документ се описват действията, които правоохранителните органи смятат за престъпни. В рамките на три дни след това трябва да се проведе съдебно заседание за избор на мярка за неотклонение.
Въпреки това анонимни източници от украински и западни медии свързват петъчните обиски с „Миндичгейт“ - мащабен корупционен скандал около държавната компания „Енергоатом“, в чийто център е приятелят и бивш бизнес партньор на Зеленски - Тимур Миндич.
Официално няма доказателства за връзка на Ермак с „Миндичгейт“. Основното доказателство са записи на разговори, публикувани от антикорупционните органи. Гласът на Ермак не присъства в тези записи.
Но ръководителите на НАБУ и Специализираната антикорупционна прокуратура намекват, че в непубликувани засега записи фигурира някой си „Али Баба“, който дава инструкции на силови структури и призовава за натиск върху антикорупционните институции.
Мнозина предполагат, че „Али Баба“ е намек към инициалите „Андрий Борисович“, тоест Ермак. Но официални доказателства няма — засега това са само догадки на негови опоненти.
Защо Зеленски освободи Ермак?
От вечерното обръщение на Зеленски знаем, че Ермак е подал оставка по собствено желание.
От първите дни на „Миндичгейт“ върху Зеленски се оказваше натиск за оставката на ръководителя на неговия офис. В украинските политически среди е широко разпространено мнението, че мащабна корупция на високо ниво би била невъзможна без знанието на висшите представители на властта - преди всичко Ермак - и без прекомерната концентрация на власт в Офиса на президента.
Миналата седмица, на закрита среща между Зеленски и депутати от неговата партия „Слуга народа“, се чуха предложения Ермак да бъде отстранен с цел „рестарт“ на политическата система. Зеленски тогава отказа и дори назначи Ермак за ръководител на украинската делегация по американския „мирен план“.
От вечерните думи на Зеленски става ясно, че той не смята Ермак за виновен в престъпление. Зеленски го изпрати с топли думи:
„Благодарен съм на Андрей, че украинската позиция в преговорния процес винаги беше представяна от него така, както трябва — патриотично.“
Но Зеленски поясни: „Искам да няма слухове и спекулации.“ На този фон оставката на Ермак в деня на обиските изглежда логична и предвидима.
Как ще се отрази оставката на украинската власт?
Не знаем - това ще зависи от няколко фактора.
Оставката на Ермак може да доведе до преформатиране на кабинета, тъй като премиерът Юлия Свириденко се смята за негов човек; сериозни кадрови промени, които Зеленски вече намекна, включително смяна на министри; сътресения в парламента, където мнозинството на „Слуга народа“ де факто вече не функционира.
Гласуването за бюджета за 2026 г. беше отложено поради липса на достатъчно подкрепа — събитията около Ермак само влошиха ситуацията.
Три сценария за бъдещето:
-
Консолидация около нов център на влияние — новият шеф на Офиса на президента или фигури в парламента като Давид Арахамия или Данило Гетманцев.
-
Създаване на нова коалиция, включително с опозиционни сили.
За „коалиция на националното единство“ отдавна настоява Порошенко; след „Миндичгейт“ и част от „Слуга народа“ подкрепи идеята. -
Пълен хаос, ако властта загуби досегашния център на управление, който олицетворяваше Ермак.
Кой ще го замени?
Миналата седмица най-често се споменаваше името на бившата посланичка в САЩ — Оксана Маркарова. Тогава тя отричаше слуховете, но ситуацията вече е различна. Днес вече се говори за министър-председателката Юлия Свириденко.
Зеленски заяви, че консултациите за новия ръководител на Офиса ще се проведат в събота.
Как оставката ще повлияе на мирния процес?
Позициите на Украйна едва ли ще се засилят.
Ермак беше човекът с най-голямо влияние върху външната политика - повече дори от външните министри. Той се занимаваше лично с контактите с Вашингтон и Москва, а след началото на войната - с всички „мирни писти“.
Той притежаваше най-широката мрежа от формални и неформални контакти и най-голям опит в преговори. Ден след назначаването му да ръководи делегацията по американския мирен план е трудно това да се тълкува като опит да бъде „спасен“ - той така или иначе би бил избор №1.
Без Ермак делегацията няма да бъде същата.
Кандидати за негово място са Рустем Умеров, секретар на Съвета за сигурност - опитен и с широки контакти, но наскоро разпитван по делото „Миндичгейт“. Сергей Кислица, първи заместник-министър на външните работи - силен дипломат и добър говорител.
Но смяната на Ермак няма да промени преговорната позиция на Украйна. И Умеров, и Кислица подкрепят същите „червени линии“ като Ермак. (Утре той трябваше да пътува за Маями за среща със Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, които след това потеглят към Москва, бел. ред.)

