Етикетът, с който управляващите продават новия бюджет, е, че той е единственият възможен и това може би е най-голямата лъжа за него. Експертите са единодушни, че това по-скоро е невъзможен бюджет - бюджет, който "ще спре развитието на страната". В отсъствието на разумни аргументи, исторически най-голямото увеличение на осигуровките за пенсия на последните 25 години роди цяла серия нелепости - че това всъщност не е увеличение, защото в миналото осигуровките били намалявани; че не било изненада, защото в средносрочната бюджетна прогноза си пишело, че ще се увеличат, ако ще и с други стъпки и в други години; че не можело сега да се слагат спирачки на доходите в публичната сфера, защото чиновникът, полицаят и членът на ВСС щели да намразят еврото и други такива. Наред с тези нелепости, управляващите мотивират увеличението и с няколко дълбоко неверни опорки, които обръщат с главата надолу пенсионната система и заложените в нея принципи и формули.
1. По-високите осигуровки носят по-високи пенсии
По-високите осигуровки не носят по-високи пенсии, защото пенсиите не зависят от процента на осигуровката. Според Кодекса за социално осигуряване, пенсията зависи от осигурителния доход, осигурителния стаж, възрастта, категорията труд и средния осигурителен доход за страната. С това твърдение управляващите всъщност пришиват на солидарния първи стълб качествата на втория и третия, където личният принос е неприкосновен и внесеното се пази в индивидуална партида.
2. Увеличението на максималния осигурителен доход носи по-висока пенсия
Това на теория е вярно, защото точно по-голямата база за осигуряване носи по-висока пенсия и означава повече осигурителни права за хората, които се осигуряват на него. На практика обаче таванът на осигуровките расте всяка година, а таванът на пенсиите - не. Таванът на пенсиите беше вдигнат рязко през 2022 г. до 3400 лв. По това време максималният осигурителен доход беше 3400 лв. - само по себе си абсурдно положение. През 2025 г. обаче таванът на пенсиите все така е 3400 лв., а максималният осигурителен доход е 4130 лв., увеличение с над 21%. През 2026 г. таванът на пенсиите остава на същото ниво - 1738,40 евро, но максималният осигурителен доход се вдига с още 470 лв. и става 2352 евро.
Тук също имаше всякакви аргументи, които защитават решението - най-вече, че дори осигуряване на тавана не означава задължително максимална пенсия, защото човек може да има пропуски в осигурителната си история и пр. Дори депутати от управляващата коалиция обаче в други времена са признавали, че това увеличение на осигуровки без увеличение на права отблъсква младите поколения от пенсионната система, защото разрушава връзката между принос и права.
Със замразяването на тавана на пенсиите има и друг проблем, който болезнено изпъква на фона на повишението на осигуровките. С всяко осъвременяване на пенсиите ощетените от тавана се увеличават, защото все повече пенсии се спират в него, а той не се отмества с тях. Ето какво се случи тази година - през май 3400 лв. основна пенсия получаваха 4735 възрастни. През юли, след увеличението на пенсиите, броят им нарасна с 86% и те вече са 8817 души. Така че - не, по-високият максимален осигурителен доход всъщност не носи по-високи пенсии.
3. Увеличението на максималния осигурителен доход носи по-високи обезщетения
И това на теория трябва да е така. Максималният осигурителен доход обаче се увеличава, а максималното обезщетение за безработица - не. В дебатите имаше гласове, че това не пречело, защото човек получава 60% от среднодневния си осигурителен доход. При осигуряване през 2024 и 2025 г. на максимален осигурителен доход обаче дневното обезщетение би следвало да е 112,33 лв., а реално полученото ще е 107,14 лв. заради непокътнатия от няколко години максимум. Така в един месец от 21 работни дни този човек ще получи само 2249,94 лв. вместо 2358,93 лв. Разликата не е голяма, а единици хора в този сегмент на доходите стигат до борсата, но това само прави още по-належащ въпроса какъв е проблемът на управляващите максималното обезщетение за безработица да следва процента на увеличение на чисто принципна основа - отново за да се изпълнят със съдържание думите, които иначе всички се научиха да повтарят, за връзката на осигурителния принос с права.
4. Втората година на майчинството е демографска мярка
Няма никаква логика предсрочното връщане на работа да се поощрява с част от спестеното по този начин обезщетение за жената - то е именно затова обезщетение, защото замества дохода от труд, а не го допълва. Въпреки това подобен стимул има от няколко години. Досега беше 50%, догодина става 75%, а имаше идеи даже да стигне 100%. Застъпващите това двойно плащане твърдят, че обезщетението ще се върне под формата на данъци и осигуровки от предсрочното връщане на майките на работа. Статистиката обаче не показва мярката да връща пари в бюджета. БСК цитираха данни, че броят на жените, които се възползват от тази екстра остават около 15 000 на година, без да има особена разлика, докато разходите за обезщетения са се удвоили и през 2024 г. са 20,86 млн. при 10,59 млн. лв. през 2020 г. С други думи, пишат от БСК, размерът на обезщетението не е оказал въздействие при вземането на решение дали една майка да се върне по-рано на работа. В комисията това беше издигано в демографска мярка и компенсация за липсата на ясли и други услуги за деца. Това обаче е пореден опит за прехвърляне на социални проблеми от други области на държавното обществено осигуряване. Липсата на ясли например би следвало да се компенсира със средства за гледачки, а не с обезщетения, свързани с трудови доходи.
5. По-високите осигуровки са неизбежни заради разходите за пенсии
Няма съмнение, че осигурителните приходи не стигат, за да издържат сами пенсионната система. В последните една-две години обаче системата всъщност даваше признаци на по-добър баланс и стабилност. В становището на Фискалния съвет за бюджета на ДОО за 2026 г. например се отбелязва, че за втора година номиналното увеличение в средния размер на пенсиите се забавя и ще бъде 8,5%. В същото време ръстът при средния осигурителен доход ще е 9,3%, като при самоосигуряващите се заради минималната заплата ще е 12,6% увеличение, а при осигуряващите се на максимума - 11,4%. В резултат на това 2026 г. ще е втората поред, в която съотношението на средната пенсия към средния осигурителен доход намалява - от 54,18% през 2024 г. на 53,41% тази година и 53,06% догодина, става ясно от данните, цитирани от Фискалния съвет.
Ако се върнем към становището на същия съвет по бюджета на ДОО за тази година, в него пише, че увеличението на приходите (18,5%) отбелязва по-съществен темп на нарастване спрямо предходни периоди и успява съществено да изпревари темпа на нарастване на разходите (12,5%), което позволява дефицита на системата да се запази на равнище около 5,4% от БВП. През 2024 г. трансферът за покриване на недостига е бил 45,3% от общите разходи на ДОО. През 2025 г. е заложено да намалее до 42,7%, въпреки че се увеличава с 669,5 млн. лв. спрямо 2024 г., т.е. той вече намалява като тежест в бюджета, преди да се пристъпи към увеличение на осигуровките.
Защо тогава ни е увеличение на осигуровки точно в този "единствено възможен бюджет"? Параванът бе вдигнат лично от управляващите с няколко признания, че проблемът тази година е в нарастващите разходи за възнаграждения в бюджетния сектор - държавна администрация, сектор "Сигурност", съдебна власт, образование, здравеопазване. В голяма част от тези сфери възнагражденията бяха обвързани със средната заплата, а тя пък се помпа от проблемната формула за минималната заплата, която дава двуцифрени увеличения, откакто я въведоха през 2023 г.
"Да, абсолютно, има финансова стабилност, но тези 2 процентни пункта гарантират, освен стабилизация на публичния ресурс, и запазване на определен процент 3% от критериите на Маастрихт", коментира в бюджетната комисия управителят на НОИ Весела Караиванова и взриви опозицията. "Една от големите съществени причини, която е свързана с разходите, е този автоматизъм и взаимовръзката между минималната и средната работна заплата. Ние сме поели ангажимент това да бъде променено, но това не може да се случи в момента, в рамките на тази бюджетна процедура", каза и Деница Сачева. Това е лайтмотивът, с който се парира надигналото се недоволство - ще има реформи, но догодина. Опозицията смята по този въпрос друго - че ако едно управление не направи реформи в първата си година, след това време няма.
