Бойко Борисов се опитва да преобърне играта с политическата криза около бюджета и многохилядните протести срещу управляващото статукво. Срещу искането на оставка и очаквания вот на недоверие партиите зад кабинета предлагат нови бюджетни закони, съобразени с повечето искания на бизнес и синдикати. Това е тактически ход, който цели да постави опозицията в шах - да иска оставка при бюджет, който е отразил исканията и на фирми, и на работещи. При това в последните седмици преди членство в еврозоната и със заплахата не само за избори, но и за тотален хаос. Отстъпките по всички фронтове обаче са само привидно отговор на протестиращите, които искат не просто нов бюджет, а нов морал, нови лица, реформи и борба с корупцията. Какво означават предложенията зад фасадата на добрия тон?
Край на автоматичното увеличение на заплати, или не съвсем?
Заплатите в МВР и МО през 2026 г. следваше да се увеличат изпреварващо с 12% при 5% ръст, заложен като цяло за администрацията, след като през 2025 г. бяха увеличени рекордно с над 50% заради обвързването им със средната работна заплата за страната. Много сериозен ръст на възнагражденията бе постигнат и в сферата на висшето образование, където също бе въведено обвързване със средната заплата. Това вкара възнагражденията в няколко сектора в почти неконтролируем растеж.
За 2026 г. разходите за персонал във всички системи на държавата достигат рекордните 13.1 млрд. евро - с близо 1 млрд. евро повече спрямо 2025 г. Половината от тях са по бюджетите на МВР и МО.
Досега кабинетът настояваше, че тези заплати не могат да се пипат, защото законите за МВР, МО и висшето образование не могат да се изменят, а и как тези групи да влязат в еврозоната с лоши новини.
Сега внезапно се оказва, че обвързването със средната заплата може да бъде премахнато. Бизнесът изчислява ефекта от това на около 600 млн. евро и брои тези пари за спестени, но синдикатите искат друго - с ръста да се осигури 10% увеличение на разходите за персонал на публичния сектор при заложен 5% и диференцирано увеличение на подценени сектори като социалните служители. Отделни звена вече протестират за заплати и нищо чудно да видим към тях да се присъединяват и други.
Няма да има скок на вноската за пенсия, но няма и реформи
Протестите докараха амнезия у кабинета и за уж незаобиколимите причини да се вдигне осигурителната тежест - управляващите старателно си записаха, че работодателите искат "твърда нула". Ясно е, че осигуровката за пенсия няма да се вдига, като нейният ефект в бюджета беше 601.2 млн. евро. Все още не е ясно как и дали ще се увеличи максималният осигурителен доход, както и дали ще се вдигнат минималните прагове за осигуряване по длъжности и професии. Първото се коментира като носещо права (макар че това не е така при замразени обезщетения и таван на пенсиите), а второто - като една от малкото бързи мерки с потенциал да извади хора от сивата икономика. И за двете няма съгласие между синдикати и работодатели, и даже между различните работодателски организации. Допълнителните приходи от увеличението на максималния осигурителен доход са 231.4 млн. евро.
Погрешно е обаче да се смята, че отказът от увеличение на осигуровките отговаря на исканията на протестиращите. Без реформи той е само прехвърляне на сметката от осигуровките към данъците, като дефицитът отново ще бъде платен от работещите и работодателите и за поредна година ще си говорим, че пенсиите изяждат бюджета.
Управляващите твърдят, че за 11 месеца нямат време да правят реформи, но всъщност нямаше по-добра година от 2025 г. за това - на масата има няколко анализа с предложения за промени в пенсионната система, изготвени с широк консенсус от експерти, работодатели, синдикати и пр.
Мнозинството парира многото опити на ПП-ДБ дори за минимални промени - да се сложи таван на бонусите в администрацията, да се въведат поетапно лични осигуровки на всички касти, които сега се осигуряват за сметка на бюджета. Без такива промени пороците на социалните разходи в бюджета остават, независимо дали ги плащаме от данъци или от осигуровки, и от сутрин до вечер ще продължаваме да се дивим как 800 000 българи са с ТЕЛК и хора с коли за стотици хиляди се водят осигурени на минимална заплата.
Отбой за данък дивидент
Правителството явно лесно се отказа и от вдигането на данък дивидент от 5 на 10%, за което МФ бе разчело 340 млн. евро допълнителни приходи в бюджета. Тази мярка предизвика сред работодателите най-силен отпор, въпреки че се плаща от сравнително малък брой данъкоплатци. Бизнесът се защити, като обясни, че внезапното двойно увеличение на облагането на дивидентите ще изгони много инвеститори, ще доведе до отлив на капитали и няма да има този положителен ефект за фиска.
Министър Петкова се аргументира постфактум, като обясни, че проверките на НАП показват как част от трудовите възнаграждения се дават под формата на дивиденти, при което се облагат с 5%, а не с 10%, а и върху тези суми не се плащат осигуровки. Бойко Борисов пък внесе друг аспект - шефовете на фирми си изписвали дивидентите като заплати, защото така им било по-изгодно, а това вдигало нивото на средната работна заплата в страната, което пък помпало минималната.
Което и от обясненията да е вярно, управляващите за пореден път подцениха ситуацията и забравиха, че данъчни повишения не трябва да се правят без предварително обществено обсъждане и без ясна аргументация.
Разхлабване на данъчния контрол
Правителството отстъпи и от искането си да накара търговците да използват за отчитане на продажбите си единствено чрез софтуер, одобрен от НАП. Мярката е насочена към изсветляване на оборотите, защото по думите на финансовия министър Теменужка Петкова много търговци използват софтуери, които позволят данните за продажбите да се манипулират с цел укриване на обороти, например избирателно се пропуска регистрирането на продажби към сървърите на НАП.
Бизнесът обаче беше прав да възроптае, че точно когато е направил допълнителни разходи да модифицира софтуерите си и фискалните си устройства да работят и в евро, държавата неочаквано стоварва нова тежест. По сметки на работодателските организации инвестициите за смяната или преработката на софтуерите според изискванията на НАП ще струва 250 млн. лв., тъй като това ще засегне близо 200 000 търговци. МФ така и не беше си направило труда да направи тази оценка. Гневът на бизнеса предизвика и изключително краткия срок за реакция - три месеца от влизане в сила на бюджет 2026 г.
Припомняме, че преди пет години НАП подлуди търговците, като въведе един куп условия и критерии как да бъдат разработени софтуерите за управление на продажбите - т.нар. СУПТО. Тогава разработчиците обявиха, че поставените изисквания не може да бъдат изпълнени технически, противоречиви са и ще доведат до големи затруднения за търговците. Няколко месеца НАП и софтуерните фирми преговаряха как да се променят изискванията, но накрая ВАС отмени разпоредбите с мотива, че държавата не е направила оценка на въздействието и най-вече на разходите за бизнеса.
Сега финансовият министър трябва да търси как да покрие зейналата дупка от 320 млн. евро в приходната част на бюджета след оттеглянето на СУПТО.
Работодателските организации обаче настояха за премахването и на други мерки, свързани със затягането на фискалния контрол, които министър Петкова не коментира на срещата във вторник. Например, да се оттегли и намерението за разширяване на списъка на стоките с висок фискален риск и ползването на GPS устройства или мобилни приложения на НАП за проследяване на всеки камион с такива стоки.
Забележително е, че от тези две мерки за изсветляване на икономиката, МФ бе заложило малко над 1.4 млрд. евро допълнителен приход в бюджета за догодина. Тези допълнителни приходи едва ли ще се изпълнят, но пък ще доведат до нови административни задължения на бизнеса по цялата верига, което най-вероятно ще избие в по-високи крайни цени на стоките.
Всъщност и догодина в оттегления вече бюджет бяха заложени твърде оптимистично надути данъчни приходи, особено от ДДС, като самото МФ признава, че с най-голям бюджетен ефект са мерките, свързани с фискалния контрол. Проблемът е, че всички тези нови изисквания ще натоварят най-вече фирмите, които оперират на светло, а недобросъвестните отново ще останат в сенчестата икономика.
За да върже 3%-ния дефицит след орязването на близо 1.5 млрд. евро от приходите, властта за пореден път ще жертва капиталовата програма, но и тя затова традиционно се раздува като най-сигурен буфер в бюджета. За догодина е планирана за рекордните 7.7 млрд. евро. Финансовият министър вече обяви, че ще реже от "най-богатите" министерства.
Под натиска на общественото недоволство властта бързо се раздели и с въжделенията си да отдаде на концесия държавното тото, както и да продаде през държавната Банка за развитие активите на "Лукойл" в България. Тези две идеи на управляващата коалиция нямат пряка връзка с бюджета и затова изобщо не им беше мястото да се предлагат там. Властта ги оттегли. Поне засега.
На този етап нищо в политическата криза не изглежда сигурно. Борисов заяви, че кабинетът се връща към първоначалната формула на правителство на малцинството с подкрепа без постове и комисии, като в същото време похвали Делян Пеевски, че бил така добър да се съгласи с всички предложения. Така кабинетът хем се представя като автономен от Пеевски, хем остава мистерия каква ще е окончателната роля на ДПС-Ново начало за приемането на проектобюджета при отказ на опозицията да даде подкрепа. Като нищо Пеевски ще го подкрепи и ще се изкара спасител в часовете преди еврозоната.
Ако не бъде приет редовен бюджет навреме, ще се наложи изготвяне на удължителен - който обаче ще остави в сила всички критикувани политики от 2025 г. като вързаните със средната заплата възнаграждения в сектор Сигурност. Засега не изглежда много вероятно да има оставка преди гласуване на бюджет. Ако се стигне до такава, тактиката на ГЕРБ ще е ясна - ние предложихме всичко, което ни поискаха, опозицията хвърли страната в избори. Такива през 2026 г. изобщо не са изключени.
