Протестът срещу бюджета събра толкова хора, че изненада всички – и управляващите, които очакваха поредната беззъба опозиционна акция, и техните противници, които се бяха настроили само за битка срещу предложения държавен бюджет. Ясно е, че проблемът с държавните разходи далеч не е единственото, което извади хиляди граждани на улицата (може би дори не е основният мотив). Тук опозицията е изправена пред сериозна задача – не само да разбере какво искат хората, но и да го формулира като постижима политическа цел.

Ако смята да се ограничи само до подмяна на бюджета, тогава опозицията рискува да се размине с народните очаквания. Хората, които отидоха на протеста, бяха настроени за голяма битка с властта, за да променят системата.

Всеки, който е присъствал там, усети това желание

Лидерът на ПП Асен Василев обаче обяви: "Не искаме сваляне на правителството, а пълно изтегляне на бюджета и изработване на нов, с нова философия. Новият бюджет трябва да влезе в 40-процентна рамка на преразпределение, защото в настоящия проект е 45 процента." Какво излиза? Че голямата цел на протеста е просто да докара един десен бюджет – с ниско ниво на публични разходи и отпадане на данъците, които разтревожиха бизнеса?

Така обаче опозицията се открива за атаките, които управляващите вече подеха – че протестът всъщност е организиран от неколцина едри бизнесмени, които се интересуват единствено от това да уредят собствените си проблеми с държавата. Едва ли и протестиращите биха искали да ги асоциират с подобна кауза.

Тогава какво – да се свали правителството? Със сигурност мнозина от хората на улицата искат кабинетът "Желязков" да си отиде. В крайна сметка, той изготви проекта на бюджет, а стоящото зад него парламентарно мнозинство е източникът на всички политики, срещу които протестиращите негодуват. Същото ли иска обаче ПП-ДБ?

Съдейки по репликата на Асен Василев, по-скоро не

Работата е там, че евентуалната смяна на правителството повдига неудобни въпроси, на които поне за момента ПП-ДБ няма отговори. Какво управление би могло да замени сегашната власт? На какво парламентарно мнозинство ще се опира? Кой би могъл да договори политическа конфигурация, която не само да крепи кабинет, но и да започне реформирането на държавната система? Не изглежда, че опозицията е готова с отговори.

Ясно е, че политическото положение в парламента е крайно сложно – в него имаме цели девет формации, пет от които се обявяват за опозиционни, но не могат да се понасят едни други. Това налива вода в мелницата на управляващите, които настояват, че няма шанс в настоящото Народно събрание да се събере друго мнозинство за правителство, освен тяхното, и обвиняват опозицията, че намеренията й са изцяло деструктивни – да срути властта, пък след това каквото ще да става.

Какво могат да кажат за това противниците на управлението?

Ако искат сегашните управляващи да се оттеглят, тогава трябва да имат план какво следва. Просто не може да се избяга от това. Ако визията е налице, това би отслабило претенциите на сегашната властова конфигурация, че е безалтернативна и би засилило обществената подкрепа за нейната смяна. Ще даде и ясна насока на протеста.

Засега опозицията не стига по-далеч в политическите си планове от заканите срещу Делян Пеевски. "Голямата цел е отстраняването на Пеевски от обществено-политическия живот на страната", каза Ивайло Мирчев, един от водачите на ДБ. Добре, ясно е, че гневът на протеста се насочи изключително срещу лидера на "Новото начало" и политическия му съюзник Бойко Борисов, които в очите на обществеността въплъщават в себе си самото управление. Как обаче да се реализира политически целта за "отстраняването на Пеевски"? Той оглавява партията ДПС и, за да отпадне от политическата сцена, тогава трябва движението да си замине заедно с него. Как да стане това? И тук опозицията трябва да разполага с конкретни отговори, а протестиращите – да изискват такива, а не да се задоволяват с лозунги.

За недоволните от сегашната власт трябва да е ясно, че само гневът не е достатъчен. Необходима е политическа цел и пътища за нейното постигане. Иначе гражданската енергия скоро ще се разсее в политическия вакуум, а смяната на системата ще си остане непостижима мечта.