"Има такава тактика в политиката – старите муцуни да си отиват, да идват новите. Без старите не става." Това са думи на лидера на ДСБ Атанас Атанасов пред партийния конгрес на ПП от края на септември, когато се чуваха призиви за обновление на лидерите на градската десница. Вярно е, че без старите не може, а и изглежда неразумно кадрите да се подменят при всяка грешка или поражение. Понякога обаче смяната на високопоставени партийци

е знак към публиката,

че досега си вървял на погрешен път и искаш да поемеш в нова посока.

Каквото и да показва ПП с промените в ръководството си, определено не става въпрос за нова посока. Кирил Петков се отказа от лидерския пост, но Асен Василев го запази; неколцина от известните физиономии на партията – като Лена Бориславова, Христо Петров и Никола Минчев, излязоха от политбюрото на ПП, а на тяхно място влязоха познати депутати и кметове на формацията. А сега бившият премиер Николай Денков – един от най-близките съратници на Петков и Василев, беше определен за зам.-председател.

Остава впечатлението, че ПП не може да се разчупи и да допусне до партийния връх хора извън тесния кръг на основателите си. Това определено не е добър знак за способността на партията да се освежава и реформира. А нужда има, колкото и парадоксално да звучи това за формация, ненавършила 4 години, защото в днешно време

политиците и партиите се изхабяват с ужасяваща бързина.

За ПП това се отнася с още по-голяма сила. Деветте месеца на злополучната "сглобка" с ГЕРБ и ДПС нанесоха жесток удар върху репутацията на обединението на ПП и ДБ. Тогава беше моментът за смяна на партийни шефове – след изборите през юни 2024 г., когато се разбра, че заради договорката с Бойко Борисов и Делян Пеевски избирателите на ПП-ДБ са намалели с повече от 300 хиляди души в сравнение с април 2023 г., преди "сглобката".

Политическата отговорност е обща за лидерите на обединението, разбира се. За ПП обаче нещата стояха далеч по-лошо заради прословутия запис на партийното ръководство от май 2023 г., на който Петков, Василев и приближените им обсъждаха компромиса с ГЕРБ и ДПС. Този компромат остави в публиката подозрението, че ПП е изиграла основна роля за сближението с Борисов и Пеевски и създаденото след това общо правителство с герберите (а както се разбра по-късно, и с неофициално участие на ДПС), още повече, че Денков оглави същия кабинет като министър-председател.

Колкото и да обясняваха, че "Пеевски е най-голямото зло",

нямаше как да изчистят петното от "сглобката".

Някой трябваше да каже още навремето, че са сбъркали, когато са се споразумели с ГЕРБ. Една или даже няколко партийни оставки тогава можеха да имат далеч по-силен публичен ефект.

Кирил Петков обаче си тръгна заради скандалите с функционери на ПП в Столична община, а колегите му в партийното ръководство само малко се поразместиха и толкова. За сглобката никой не признава грешки. Поне да можеха да покажат наследство от успешни реформи, а такова просто няма. Промените в Конституцията и новият антикорупционен закон – най-голямата гордост на ПП-ДБ, или са отменени, или създават само проблеми (както е със служебните правителства, превърнали се в бастиони на ГЕРБ и ДПС, и забатаченият избор на КПК, който блокира европейско финансиране).

Освен това

оставката на Петков по-скоро породи въпроси.

Защо си тръгна от парламента например? Нали скандалите в София не засягаха позицията му като депутат. А на конгреса на ПП, на който Асен Василев остана като единствен лидер, Петков разви една интелигентна визия за бъдещето на партията, която се нуждае от "структурите, ресурсите, хората, лидерството – всичко за една много дълга битка". Защо говореше като партиен лидер, след като вече не беше такъв? Въобще каква е ролята му в ПП, има ли такава и за какво го готви партията?

И още нещо казано от Петков (като отглас на думите на Атанас Атанасов) – че трябва да се сложи край на мантрата, че "всеки 5 до 10 години ще имаме нови лица и ще започваме отначало". Лидерите наистина трябва да се изграждат с дълги години и да не се ползват като жертвени агнета. Те обаче трябва и да се доказват – с успехи в политиката и държавното управление. Ако не го правят, тогава идва време да отстъпят мястото си на други. Иначе започва да изглежда сякаш партията на "Промяната" не се поддава на промяна.