Кабинетът "Желязков" остава в историята. Минути преди парламентът да гласува вота на недоверие премиерът обяви, че сдава властта. С каменни лица и скърцащи зъби партньорите му в коалицията го подкрепиха.
Защо това е добро? Защото стотици хиляди граждани в цялата страна го поискаха и властимащите не посмяха да им се опълчат. Не може да управляваш с десетина процента доверие и бушуващо море от протестиращи по улиците. Кабинетът изгуби правото да взима решения от името на народа и това беше очевидно за всички. А гласът на народа трябва да се слуша – това е демокрацията.
Защо е лошо? Политическата система отново демонстрира, че е толкова прогнила, че не може да извади правителство, което да оцелее повече от година. Пробваха се всякакви сглобки – не се получава. И така караме вече пет години. Моделът на държавата е счупен – това също е очевидно. Планове за реформи политиците нямат. Всеки гони собствената си моментна изгода.
Този принцип следват и управляващите.
Бойко Борисов усети, че вятърът духа срещу него и всеки момент може да прерасне в буря, която да отвее и него, и партията му ГЕРБ. Затова свали платната, изхвърли товара (разбирай, кабинета "Желязков") и сега насочва кораба към безопасното пристанище на опозицията.
Тук има интересен момент. Решението за оставката, което принадлежеше на ГЕРБ като мандатоносител, беше взето без да се стигне до разрив в правителствената коалиция. По лицата им се видя, че на съюзниците на Борисов адски им горчи, че изоставят кабинета, с който се чувстваха толкова комфортно. Яда си обаче те изляха върху ПП-ДБ, а не върху герберския водач, който им отне правителството.
Това означава, че Борисов е успял не само да наложи решението си на Делян Пеевски, Слави Трифонов и Атанас Зафиров, но е запазил добри отношения с тях. Значи групичката им ще се държи заедно в опозиция, а появи ли се сгоден случай, ще грабне отново властта.
Борисов откровено каза, че вижда оставката само като временно отстъпление. На съпартийците си каза да почиват и да очакват повторение на политическата пиеса, която се разиграва в София, където герберите до голяма степен блокираха управлението на ПП-ДБ. "Тогава ние ще сме в кондиция и ще вървим към успех", закани се той.
Това трябва да е като сигнал за тревога за ПП-ДБ.
След като успешно свали властта благодарение на протеста, обединението се изправя пред сериозни политически проблеми, за които улицата няма да може много да помогне. ПП-ДБ могат да се надяват на подкрепата на протеста за бързи промени в Изборния кодекс, с които да се върне изцяло машинното гласуване. Също и срещу бъдещото служебно правителство, което неизбежно ще е повлияно от Борисов и Пеевски, които успешно запълниха със свои хора краткия списък с потенциални служебни премиери.
Протестът обаче не може да им помогне да направят правителство след предсрочните избори. Борисов вече обяви, че нови сглобки няма да има. Това означава, че ще остави на ПП-ДБ бремето да намерят формула за ново правителство. А те нямат много варианти – Борисов определиха като "политически мошеник", с Пеевски са във война, БСП и ИТН обявиха за зависими от "Новото начало", с "Възраждане" са различни планети, а всички останали са прекалено малки или може въобще да не влязат в парламента.
На това разчита Борисов –
че обединението ще се озове в положение, при което няма да му остане друг избор, освен да потърси него като партньор. И така да се върне триумфално обратно във властта, при това реабилитиран пред гражданите след съюза с Пеевски. Тук той залага капана си.
Такава ситуация ПП-ДБ не могат да си позволят. Или ще запретнат ръкави, за да съберат огромната политическа енергия, освободена на протеста, или в следващия парламент ще се озоват във враждебно обкръжение, което ще ги задуши – няма да им позволи дори кабинет да направят, камо ли да изпълнят обещанията си пред гражданите за "смяна на модела". А провалят ли се, прогнилата партийна система съвсем ще се разпадне и тогава страната може да падне в ръцете на поредния "месия".
