ДО
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ВЪВ ВРЪЗКА С ДЕЛО N 17335/2025
ДО СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ,
който разглежда мярката за неотклонение
по частното наказателно дело

Уважаеми госпожи и господа съдии,
в следващите дни съдът предстои да реши да промени ли мярката за неотклонение на Николай Алексиев, на 21 години, който в момента е задържан в следствения арест в София.
Във вечерта на небезизвестните протести на 1 декември т.г., Николай е участвал в конфликти с полицията, бил е ударен при неизяснени обстоятелства, претърпял е хирургическа интервенция и шевове на главата в ИСУЛ, а след всичко това е бил задържан и до момента е в следствения арест.
Обръщам се към вас, уважаеми съдии, в очакване на развитието по тези, станали вече твърде публични, драматични събития, тъй като на някого от магистратите в СГС предстои да отсъди по тях. Няма да сгреша, ако кажа, че вашето решение ще има тежест не само за една принудителна мярка, но буквално за бъдещето на споменатия младеж.
Дали Николай Алексиев е извършил престъпление, дали е станал жертва на насилие и от кого е упражнено, дали младежът е провокирал силите на полицията и какво точно се е случило във вечерта на 1 декември с него – това може да прецени само вашата институция. Справедливото решение е отредено да се вземе от съда.
Това писмо, което ви пиша от позицията си на разтревожен от събитията гражданин, нито има за цел, нито изобщо е допустимо да прави внушения или да влияе на решенията на съда. Мотивът да го оглася, е единствено и само хуманен. Един човешки апел за човечност – с това се обръщам към вас, като знам, че с моя скромен подпис изказвам мнението на десетки и навярно стотици граждани като мен.
Аз и мнозина други хора сме развълнувани от съдбата на нашите млади сънародници, озовали се по улиците на града. Младежи, някои деца почти, участват в протести, мирни и не 
съвсем, въвлечени са в сблъсъци и конфронтации от всякакъв тип. Вие най-добре разбирате, уважаеми магистрати, и по тежестта на вашата обществена служба знаете в какво напрегнато време живеем. Разделението на обществото поставя все по-жестоки примери пред нас. Младите хора – един от които е и Николай Алексиев – са свидетели, бих казал и непосредствени потърпевши от сътресенията при това разделение. Моето писмо е молба за хуманно отношение към младия човек, който – независимо от това дали ще бъде установена някаква негова вина по закона – вече е понесъл тежък психически натиск и физическо страдание. Семейството на Николай страда, осмелявам се да твърдя, не по-малко от него. Онези сред вас, които са и родители, знаят каква тревога е в сърцето на една майка и един баща самата мисъл, че детето им е ранено, наранено, още повече пък – в изолация, в недостъпна полицейска зона, в следствен арест, зад решетки.
Тук няма да преразказвам станалите вече известни факти за времето, прекарано от младежа с кървящи шевове на главата и с очи, раздразнени от лютив газ – и то в помещенията на полицията, които не се никак гостоприемни. Този урок – ако от това все пак може да се извлече някаква житейска мъдрост – вече е даден на Николай по един суров начин. Няма съмнение, че той има да мисли и занапред над своите действия, да прецени дали е бил на правилното място в правилното време или точно обратното. Но освен за Николай Алексиев, тук въпросът е за по-общата справедливост, за чувството за нетърпимост към репресиите, за двойния стандарт и за това какво послание имаме към новото поколение български граждани.
Младежите са най-чувствителни към несправедливостите. Те не са научили още урока на възрастните, нямат зрялост, не са склонни лесно към примирение и компромиси, дори и компромисът да е единственият възможен път в реалния свят. Но тъкмо затова младите хора имат и повече непримиримост спрямо фалша. Те са част, най-ценна, от нашето общество: може би понякога неловки, неуправляеми, податливи на лоши влияния – но те са и нашата съвест. След всичко казано, аз призовавам да обърнете внимание на този случай, защото отношението към 21-годишния младеж е знаково. Съдът може би ще има предвид, че момчето вече е получило урок, и то какъв. Уверявам ви, че семейството на Николай и дотук вече е понесло сериозна травма, с която дълго ще търси как да се справи. Поуката е взета. А на този дом и това семейство им предстои навярно да се готвят за дело, което и занапред ще хвърля сянка върху реализацията на младия човек. Питам се: дали престоят за три дни в ареста, а после и още седмица, в споменатото физическо състояние, с травма и шевове на главата – не е ли повече от достатъчна репресия? Питам се: нужно ли е повече да остава зад решетките младеж с постоянен адрес, без предишни присъди? Това знаете най-добре вие, 
уважаеми магистрати. Това, което знам аз, е че родителите на Николай Алексиев са крайно отговорни, загрижени хора, отглеждащи с любов и привързаност своите пет деца – Николай и неговите двама братя и две сестри – и със сигурност случващото се от 1 декември досега е една от най-големите травми в живота им. Ще ми се, уважаеми магистрати, да вярвам, че тук ще се прояви отношение на съда, който не е просто институция на абстрактната и абсолютна истина, а място, в което грижата за обществения интерес и за всеки човек е на първо място.
Позволявам си да повторя и да уверя от лични впечатления, че семейството на Николай Алексиев е съставено от дълбоко отговорни, съвестни хора. Оставането на техния син и брат за по-дълго в следствения арест само ще измъчи още повече това семейство. В същото време, физическото лекуване и най-вече психологическата помощ за младежа могат най-добре да се случат тъкмо в дома му, сред близките, които го обичат и знаят как да се погрижат за него. Майката на Николай, както всяка майка, прави и невъзможното, за да защити своето дете. Моля, позволете ѝ да приеме сина си обратно!
Предварителният арест е част от законовите предписания. Но самото изолиране, тази форма на репресия, на мярка при предполагаеми прегрешения, не е самоцел. То би трябвало, освен другото, да запази, да умири, да предпази и самото лице, срещу което се предприема. И да промени нещо, ако има такова за променяне. Аз съм уверен, че светогледът на Николай не е престъпен. Той не е асоциален тип, не е лишен от среда. За жалост, вместо да са около него, родителите, братята и сестрите на Николай Алексиев и техните близки не живеят нормален живот през последната седмица. Те имат нужда от него и той – от тях.
Уважаеми магистрати, вие познавате най-добре буквата на закона, по който ще се вземат съдебните решения. От сърце ви моля да се вслушате в хуманния подтекст, който би имало всяко ваше произнасяне. Моето мнение не е на юрист и не мога да ви впечатля с някакви аргументи по закона, но както всички, и аз живея в това общество, за което, вярвам, носим обща отговорност. Нашите наследници, нашите деца, българските деца, младежи, подрастващи, хората на двадесет години – всички те някак боледуват, страдат в днешния момент. Техните реакции, лошите неща, места, ситуации, в които попадат, не са капан, отворил се просто ей така. Лошото, опасното, жестокото, което се случва – и въвличането на младите хора в него – е част от една голяма болка и несъответствие в нашия обществен живот. За лекуването на тази болка и изправянето на несъответствията няма написан все още закон, не и на хартия. Но има закон в сърцата на хората. Аз ви моля да обърнете внимание на този социален и морален аспект.

Надявам се, че вие дълбоко сте наясно, като прозорливи съдии, за нуждата и липсите, които обграждат всяко порастване и съзряване на млад човек. Досега Николай Алексиев е получил немалко публично осъждане, станал е анти-герой на новините и масовите медии. Той е наказан, бъдещето му е сложено под въпрос.
Моля ви, не задълбочавайте вече наличната травма. Вярвам, че ще вземете решенията си, следвайки дадената ви свобода и власт на лично вътрешно убеждение – като подпомогнете лекуването на раните и за да утешите тревожните и доведени до изтощение хора.

С уважение:
Георги Тенев
писател

Писмото е подписано също от:
Албена Данаилова,
цигуларка, концертмайстор на Виенската филхармония