Намерих бележки, които са били писани в началото на миналата година. Тогава се разколебах – по-добре да останат само за мен, казах си. И бележките бяха отложени настрана. Сигурно от наивност, че нещо може да се промени. Променило ли се е? Вие ще кажете: "Скъпи познати и непознати приятели, трябва да се приготвите – и през тази година няма да бъде лесно. Не и за такива като вас. Онзи (и онези като него, не питайте „Кой?“ и „Кои?“) те не могат да приемат, че има хора, които никак не искат да крадат и да лъжат. Които страстно желаят да живеят честно, без да крият истината за себе си, тъй като не се срамуват от нищо. Дори да ги срещне, онзи (и онези като него), той не може да повярва на наивността им и да не ги нарича „нещастници“. Онзи (и онези като него, а те са много, все повече) те не могат да допуснат, че има някой, който просто желае да бъде честен – не богат, не лъскав и могъщ, а просто да изхранва с труд семейството си, без да дължи нищо никому. Да, няма да е лесно с него и онези като него.
И трябва да ви призная, аз мисля, че вие, скъпи познати и непознати приятели, вие сте все по-малко. Малцинство сте. Или поне гласът ви не се чува. Усилията ви се удавят в общия шум и хаос. На фона на потока на т.нар. "реален живот", вашите желания и надежди са обикновена илюзия. Я гледай! И аз вече говоря като онзи (не питайте „Кой?“) и подобните на него. Май не вярвам в нищо... Но сега помислете: колко леко е да живееш в нечие неверие! Дори да не вярват във вас, в наивността ви – това не дава ли поне малко лекота? Твоето щастие да е причина за образа ти на нещастник в нечий безобразен вътрешен свят. Това послание тук – което също е толкова наивно и безпомощно, че аз дори няма да го дам на никого – моето наивно писание, тези думи все пак не са някакво анонимно или „верижно писмо“. Не са прокламация с неясен произход, без изпращач или със скрита цел – аз съм аз и исках нещо да кажа на моите приятели. На себе си. Ето така и връзката между хора, свободни, между хора, желаещи да живеят честно, е връзка, която не може да бъде ограбена. Защото в нея няма нищо, което да може за бъде присвоено.
ЧЕСТНОСТТА НЕ Е КРАЙНО КОЛИЧЕСТВО, НАПРОТИВ – БЕЗКРАЙНА Е. И тъкмо поради това ЧЕСТНОСТТА НЕ СЕ ГРАБИ И СЪБИРА от онзи (и хора като него). Със страстното ламтене, с което тъпчат дисагите си, преди да им е свършило времето в отпуснатия жизнен кредит.
А сега да чуем гласа и на приятеля, който ни симпатизира, обаче е реалист. Той също ни се смее, но поне без да ни презира. Той самият не е лъжец и крадец, но се е уморил да пази илюзии. Надеждата му е открадната, сърцето му е излъгано и затова разчита само на разума си. И той пита: "А може ли наистина да съществува честен живот? Ежедневие без лъжа, работа без плащане на дължим рекет, явен и неявен? Възможен ли е свят без корупция на нравите, без увъртане и подкупи – единствено открити отношения? Не." Навярно самото притежаване, собствеността – от нея идва всяка тревога и заради слабостите около нея се ражда нечестност... Но не, приятелю, тук не ти говорим за болшевишки революции, за преразпределяне на частната собственост и подобни велики намерения. За нещо по-просто и затова много по-трудно. За това, че въпреки всичко е факт – има хора, които искат само това: да живеят честно, без големи претенции. Едно искане, което има силата да дели света на такива, които мечтаят за честен живот, и такива, които не вярват, че някой го мечтае. Чудното в ума на някого е обещание за чудо. Да, чудо е, че има някой, който просто желае да бъде честен, дори на цената на това да изглежда наивно, да го наричат "нещастник".
Тук свършват миналогодишните ми размисли. Исках да напиша на моите приятели: "Трябва да се приготвите – и през тази година няма да бъде лесно. Не и за такива като вас."
Дали има разлика сега, година по-късно?... Не знам, но смятам да повторя това: "Трябва да се приготвите".
