Грешки в структурата, сгъчкано учебно съдържание, сбъркана философия на изпитите и все по-широка ножица между елитни и изоставащи училища - образователната система отново стигна до "рестарт". МОН вече говори открито за връщане към модела 4+4+4 години, за разделяне на националното външно оценяване на модули и сериозна реформа в учебните планове и програми, особено в гимназиите. Съгласие за нуждата от промяна има, но зад общия консенсус се крият тежки въпроси - с какви точно мерки да се постигне. Директори, учители, родители и експерти споделиха идеи на дискусия, организирана от МОН.
Система 4+4+4
Промяната на структурата на образованието е трудна задача, но явно не и непосилна, щом за нея има силен обществен консенсус, както в случая. И министър, и директори отчитат, че свалянето на основната степен до 7. клас през 2016 г. е било грешка - скъсява времето за изграждане на базови компетентности, претоварва учениците, твърде рано ги профилира, което води до стрес и загуба на мотивация. Въпросът с една или две години да се удължи основното образование не стои - връщане на старото положение с 4 години начално образование, 4 години основно и 4 години средно изглежда доста по-лесно, защото ще засегне по-малко гимназии. До реалното му въвеждане в практиката обаче има още вода да изтече. Макар министър Вълчев да посочи поне 2 г. за мярката, за нея ще е нужно доста повече. Подобна промяна изисква нови учебни програми и планове за осмокласниците, а в момента МОН се е заело със задачата да създаде изцяло нови програми за всички класове, чийто хоризонт е поне 4-5 г.
Изпити на два модула
Обнадеждаващо е, че вече не само анализатори от НПО-та, но и от МОН признават публично, че философията на сегашния формат на изпитите в 7. клас - хем да диагностицират нивото в системата, хем да селектират децата за гимназиите - е сбъркана. Затова и идеята за разделяне на двете функции вече изглежда достатъчно узряла. Тук обаче ключово ще е как това ще се случи. От думите на министър Вълчев се разбра, че най-лесният вариант би бил връщане към добре познатото старо - разделяне на изпита на два модула, като първият е общообразователен и за всички, а вторият - по-сложен и отсяващ само учениците, които искат да учат в определени гимназии, в които местата не достигат.
Експерти обаче предупредиха, че това няма да е успешно. "Трябва да има два отделни изпита. Единият да показва картината в образованието, да се провежда ежегодно в училищата в спокойна среда, без сегашните стресиращи мерки за сигурност и да служи за насока за учителите, а другият - да селектира учениците за определени училища, които биха могли да имат и свой специфичен изпит за прием", коментира Люба Йорданова от "Заедно в час". "Съгласен съм, че националните външни оценявания могат да бъдат доста по-гъвкави, да са сред всички класове и по различни предмети, може да се разсъждава и дали всяко училище да ги прави и дали да не се обвържат с финансирането", отговори министърът.
Консенсус има и за нуждата изпитите да се променят и съдържателно. Включването на въпроси от различни предмети по тях, както това ще се стане догодина, се определя като добра първа стъпка. Експерти обаче обърнаха внимание на динамичното съвремие и новите изисквания пред завършващите. "Разговорът за националните външни оценявания трябва да се води в контекста на уменията, които ще се търсят в бъдеще - като аналитично мислене, гъвкавост, лидерство, творчество, мотивация, техническа грамотност. Те трудно се измерват с един изпит, освен това е трудно да се прогнозират и бъдещите професии", коментира Асенка Христова от Института за изследвания в образованието. По думите й в основата на всички умения стои четивната грамотност, затова и ролята на изпита в 4. клас би трябвало да е именно проверка доколко е създадено въпросното умение.
"Трябва да тръгнем от това какво искаме на изхода. Прогнозите са, че след 20 г. ще са ни нужни три типа професионални групи - висококвалифицирани кадри (в здравеопазване, образование, ИТ и др.), майсторски професии, за които не е задължително академичното образование - като оператори на дронове и климатични инсталации, електромеханици и други, и общи работници. Какво става в нашата система? Най-мотивираните отиват в езиковите гимназии, а в професионалните гимназии, подготвящи майсторските професии, попадат учениците с най-нисък бал. Те не са глупави, просто нямат мотивация и навици. Какви са шансовете на тези гимназии да подготвят висококачествени кадри?", попита проф. Таня Танева от департамента за обучение на учители в Стара Загора. Тя даде пример с Германия, където за желаещите профилирането започва още дори в 4. клас. "Защо в тези професионални гимназии да няма възможност за прием на деца още в 5. клас - за тези, които по личен избор искат да учат там? Мотивираният човек е този, който е мотивиран в нещо, което му е интересно и в което е способен", заяви тя. "През 2012 г. изпитът в 4. клас е бил с 20 задачи, през 2019 г. - с 19 задачи и две с описание на решението, а през 2025 г. - с 25 задачи и с 5 задачи за описание. На задача се падат по 2 минути! Най-добрите математици и програмисти са устойчиви интроверти, те са по-мислещи и бавни. И с този изпит на тях им казваме: "Не ставате", посочи още тя.
Макар министър Вълчев да призна, че този тест не дава най-обективната картина заради факта, че квестори са учители от същото училище, според него той все пак трябва да съществува, за да измерва нивото. Изказванията му наведоха на извода, че по същите причини, но с уговорката, че той е по-обективен, вероятно ще остане и изпитът в 10. клас, въпреки масовите мнения, че той е излишен. "Този изпит би могъл да се използва за диференциране на училищата на различни писти", загатна министърът.
Задължителна матура по математика - за отличните на PISA да, за България - все още не
"В първите 8 държави на PISA математиката е основна дисциплина. Всички те имат задължителна матура по математика", посочи проф. Георги Стайков от Института по образованието. Темата у нас обаче е далеч от консенсусна. "Целта на матурата по математика е начинът на мислене, как да вземаме решения. Не да се паникьосаш при първия проблем, а да го изследваш при наличието на различни изходни данни. Това променя цялото ти ДНК", коментира Асен Александров, председател на Съюза на директорите в средното образование. "Бих се въздържал от тази идея. Ако се въведе задължителна матура по математика, ще е задължителна ли в професионалните гимназии? Ако да - те три матури ли ще имат, защото изпитът по професия трябва да остане", посочи директорът на Първа английска Александър Чакмаков. "Би било добре да има няколко варианта за явяване на подобна матура - за математици и за хуманитари. И за медиците математиката е полезна, но не на високо ниво", заяви зам.-директорът на СМГ Албена Йочкова.
От МОН също нямат финално решение какво решение да изберат с матурата по математика - дали да е задължителна за всички, или например само за ученици в гимназии или паралелки с математически профил. "Може да се мисли за задължителна матура по една от две различни пътеки - СТЕМ пътека или хуманитарна пътека, но засега това е само идея", посочи министър Вълчев. По думите му обаче обществено съгласие има за това основният профилиращ предмет за учениците задължително да бъде матуритетен. Това означава те вече да избират не между 4 предмета за втората задължителна матура, а само между един, т.е. ако ученик учи профил испански език, да не може да държи матура по английски, каквато е масовата практика в момента, а да се яви задължително на зрелостен изпит по испански.
Голямата ножица
Разговорът за изпитите не мина и без този за учебните планове и програми, към които критиките бяха неизброими. Идеите на МОН са да облекчи значително профилираната подготовка в 11. и 12. клас, както и да намали часовете по чужд език между 8. и 12. клас, с изключение на езиковите гимназии, увеличавайки часовете по български, математика и природни науки. Директори споделиха и други идеи.
"В чужбина гимназистите имат 3 предмета на стандартно ниво и 3 на високо. У нас те имат 6 задължителни предмета и 4 на свръх ниво. Защо е нужно това раздробяване на профилите. А този час по спорт, който е извън учебния план и само утежнява учебния ден - защо трябва да го има въобще?", попита Чакмаков. Според зам.-директора Йочкова не бива да се редуцира учебното съдържание в 10. клас, каквито заявки има, а просто да се увеличи времето за усвояване на материала и да се намали профилираната подготовка. "Да не редуцираме материал, но и да увеличаваме часовете, това е невъзможно", коментира Александров, призовавайки за отказване от "предметния шовинизъм".
"Учебните програми трябва да са гъвкави и да стават и за 200-те градски сегрегирани училища в големите градове и близо 900-те училища с концентрация на деца от уязвими групи в малките населени места", апелира Огнян Исаев от Тръста за социална алтернатива. "Нужна е различна гъвкавост за различните училища - ако някъде децата не знаят таблицата за умножение, учителите трябва да имат свободата да наблягат на нея, а не да минават на закона Джаул-Ленц", съгласи се и просветният министър.
И пак за качеството
Макар на пръв поглед да нямаше връзка с обсъжданата тема, на дискусията прозвуча особен смислен призив. "Нека започнем да мислим за качеството. Стига сме давали заплати на калпак. Не трябва всички да получават еднакво, а да има диференциация. Едно е да преподаваш дроби на 5. клас, друго е в 12. клас. в профил математика. Разликата е огромна, а заплатата - еднаква. Тогава всеки ще отиде да преподава в кварталното училище дроби", онагледи ситуацията в образованието директорът на Първа английска. И е прав. Докато управляващите не предприемат и тази смела крачка, пренастройването на системата ще е половинчато.
