Министерството на образованието обмисля да въведе интегрални елементи в изпитите в 7. клас още от догодина. Същото може да стане и за изпитите в 10. клас. Това съобщи просветният министър Красимир Вълчев от организирана от ведомството му дискусия, посветена на набелязването на мерки за повишаване на интереса по математика и природни науки.
За интегрални изпити се говори от години. По същество това означава в изпитите по български и по математика в 7. клас да има и задачи от други предмети - този по български да включва задачи примерно по история или философия, а този по математика - задачи по физика, химия, биология. Курс към въвеждането им бе обявен още в първия мандат на министър Вълчев, но те не успяха да се реализират заради смяната на правителството. На днешната дискусия министърът отново заяви, че ведомството му смята да предложи за обсъждане тази мярка в следващите месеци. Ако се постигне съгласие, тя ще бъде обявена официално най-късно до 1 септември 2025 г., за да има време седмокласниците да се подготвят.
Като начало става дума не за класически интегрални изпити, а само за добавяне на няколко задачи от областта на природните науки в тестовете по български и по математика, увери министърът. "Интегрален изпит не означава, че това ще бъдат задачи от 4 предмета, а по-скоро ще бъдат интегрални и практически задачи. Това е нашата цел - изпитът да мери интелигентност и разбиране на наученото, а не заучаване. В началото ще е в минимална степен интегрален, с малък процент такива задачи. Може да има задача, която да съчетава знания по астрономия, друга - по здравно образование, трета - по опазване на околната среда. Впрочем и сега имаме такива задачи. В математиката практическите задачи освен за скорост, време и път, имаме и много други задачи, които мерят умения от другите дисциплини", посочи министърът. "Истинският интегрален изпит означава да имаме повече знания по природни науки, засега по-скоро говорим за интегрални задачи, които да включват изпитите като първа скромна крачка. От една страна, вярваме, че това трябва да е посоката, от друга, разбираме, че не трябва да е рязко", добави още той.
"Често се казва, че интегралните изпити ще доведат до увеличение на частните уроци. Според мен ще стане точно обратното - ако направим изпитите по-практически тип PISA, частните уроци ще станат по-нерентабилни. Ако в тестовете има една задача по физика и астрономия, една по химия, една биология, ще е оправдано ли да се ходи на уроци по всички тези предмети?", попита Вълчев. Друга мярка за увеличаване на интереса към природните науки би била и увеличаване на часовете за тези предмети в 8 и 9 клас. В някои профилирани гимназии с интензивно изучаване на чужд език в 8. клас изобщо не се учат природни науки, даде за пример той.
От МОН вече стартираха работа по нови учебни програми, което ще отнеме няколко години, както и по подготовка на нови учебни планове, което се очаква да е с по-кратък хоризонт. Сред обявените от ведомството мерки бе и превръщането на математическите гимназии в специализирани, което ще даде възможност веднъж приети в 5. клас, учениците да продължат в същото училище в 7. клас без изпити, т.е. да не се губят математическите таланти. Тази идея предизвиква разнопосочни мнения - според учители това може да задълбочи неравенствата и сегрегацията. "Приемът няма да се затваря в 5. клас, той ще е отворен и в 7. клас, когато също ще приемаме ученици", увериха от математическите гимназии.
Сред останалите мерки, представени на дискусията, които МОН ще обсъжда, са даване на възможност на обикновените училища, не само на математическите гимназии, да разкриват математически паралелки, възможност за разделяне на учениците на групи при провеждане на лабораторни упражнения, както и по-високо диференцирано възнаграждение на учителите по математика, при които има огромна липса - по думите на министъра те са 2 пъти по-малко от нуждите ни. "Моето мнение е, че предвид недостига на учители по математика и природни науки, директорите трябва да имат тази възможност. Няма как да привлечем повече такива учители, ако няма по-големи възнаграждения. Нормативната уредба сега не забранява диференцирането, но засега директорите се въздържат.
"Новите учебни програми трябва да са рамкови. Учителите трябва да имат възможност да избират какво да преподават според възможностите и нивото на учениците, без да има задължителност и свещени единици", коментира директорът на 51-во училище Асен Александров. По думите му може да мисли за диференциране на обучението по математика от 5. клас въз основа на резултатите на учениците от НВО, т.е. за математика на две писти, която ще даде възможност на учениците от различните паралелки да могат да учат с различно темпо. Според него са нужни повече часове по математика, но за упражнения, а не за нови знания, задължителна матура по математика, но след въвеждане на нови учебни програми, както и повече математика в профилите и професиите като икономика и др.
"Трябва сериозно рязане на академичната математическа даденост в учебните програми", коментира председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов. Според него са нужни и повече масови състезания по математика.
