Че учениците ни са слаби по математика е ясно от години. Седмокласниците едва отлепиха дъното със своите 42.7 от общо 100 точки на националното външно оценяване, за десетокласниците да не говорим - те едва връзват тройка, а зрелостниците, избиращи матура по математика, са 2-3%. Знаехме, че сривът се случва между 5 и 7. клас, но не и точно кога и с колко. Вече знаем - той настъпва още в 5. клас. Показа го ясно националното входно ниво по математика, което МОН даде изненадващо на шестокласниците на 3 октомври. Вероятно обаче не бяхме подготвени за шокиращия резултат - Среден 3.42.
Не е ли резултатът чиста двойка?
Наблюдатели коментираха, че средният резултат е чиста двойка. "Истината е, че средният резултат в точки е 8.9 от 20 т. Или с други думи 44.5%. Това прави 44.5%*6=2.67 по шестобалната система", казва Петко Иванов, експерт от "Заедно в час". По думите му тези резултати са постигнати при изпит, който е бил основно със затворени въпроси - с 4 възможни отговора и само един верен. Т.е. дори учениците да налучкват на всички въпроси, би трябвало да познаят 25% от въпросите. "Световният стандарт за тройка е 60% от точките, които в случая са 20. Значи за тройка трябват 12 т., а 8.89 си е чиста двойка", коментира пред БНР и Тодор Тодоров, създател на гражданската група "Математика за всички деца".
"Не е точно двойка резултатът. В системите, в които за тройка са нужни над 50%, задачите са с различна трудност, първите задачи обикновено са с очевидни отговори. МОН се е продържало към скалата, която ползва и за НВО в 7. клас", коментира Асен Александров, председател на Сдружението на директорите в средното образование. По думите му моментът за подобен пробен изпит е тъкмо навреме - когато се подготвят нови учебни програми по всички предмети. "Поздравявам министерството за куража, за да се види обективно къде са проблемите", заявява той.
За кого е оценката всъщност?
Различното при този тест бе, че учениците не се готвиха целенасочено. За него се знаеше само седмица преди провеждането му и заради това нямаше време за допълнителна подготовка освен стандартните часове за преговор. Такава бе и целта - да се направи диагностика на нивото такова, каквото е, без помощта на частните уроци, на каквито учениците в 5. клас не ходят за разлика от седмокласниците. Т.е. с пълно основание може да заключим, че сега картината не е изкривена, а напълно обективна.
На кого пишем "Среден 3" обаче? Само на децата? Или отговорност имат и учителите? Или пък на МОН? Едва ли отговорът е еднозначен. Той е някъде между претрупаните учебни програми, в които няма място за упражнения, остарялото преподаване на не малко учители, трудно концентриращите се деца, които не успяват да бъдат мотивирани, и т.н. Не е за прененрегване и реакцията на учителите - повечето от тези, с които "Сега" успя да разговаря, отказваха тутакси всякакъв публичен разговор по темата. "Нека друг да коментира. Темата е много гореща", помоли учител, изтъквайки лични причини. "Не искам точно аз да говоря. Знаем си много добре нещата отвътре", каза друг, явно смятащ, че каквото и да каже, ще се използва за охулване на гилдията и няма да доведе до никаква реална промяна. "Нямам още резултатите на класа, на нас учителите по математика не бе позволено да видим дори задачите", посочи трети. "Дайте нови учебници с ново съдържание на ученици и вижте как ще се променят резултатите", бе лаконичен четвърти, но и доста красноречив.
“Иска ми се да възприемаме входното ниво като диагностика на учебните програми, а не да се вторачваме в средната оценка. Приветствам такова оценяване, което е с цел не оценка и санкция, а диагностика”, казва Георги Стоев, учител по математика в СУ “Л.Каравелов” в Пловдив. Според него то е показало пренатоварване на учебните програми, като материалът в тях следва да се редуцира в някаква степен, за да има време за упражнения, преговор и проекти. Учителят смята да изготви график за индивидуална консултация с учениците си, в която да осигури допълнителна подкрепа на всяко дете според нуждите му. “В национален план изводът е, че геометрията и приложно практичните задачи са проблемни, но при някои мои ученици това са силни стесни. Така че трябва да подходим индивидуално”, казва той.
"В 3. и 4. клас се повтарят лесни неща, в 5. клас идва нанагорно"
Учебните програми са сочени за един от главните виновици за отчайващите резултати. "При реформата 2016 г. се свали учебно съдржание от 12. клас надолу в другите класове, без да се пипа 1-4 клас. Това е ефектът", казва Александров. По думите му в 3. и 4. клас децата повтарят твърде дълго сравнително лесни неща, затова е удачно част от материала в 5. клас да се свали в 4. клас. "Има много спорове кое от съдържанието да се свали надолу, началните учители например са против. Но какво пречи в 4. клас децата да се запознават с елементарни понятия за дроби, фигури и тела, за да става постепеонно, а не изведнъж да навлизат с сложната материя. Една ябълка като се раздели на 4 части - ето в дроби, които могат да се представят доста нагледно на 4-класниците", смята той. Според него главният извод от пробния изпит е нуждата от по-плавен преход към прогимназия. "В 5. клас всичко се променя - нови учители, нов стил на преподаване, нови, по-сложни понятия. Промените, които ще се вземат, трябва да осигуряват точно по-плавно преминаване към "страшния" 5. клас", допълва той.
На същото мнение е и Тодор Тодоров, по думите на когото в 4. клас може да се освободи достатъчно време за част от материала в 5. клас. Според него лошите резутати като цяло по математика се дължат не толкова на сложния материал, колкото на липсата на време за упражнение, на по-интерактивно преподаване, на обясняване защо нещо се учи и къде да се приложи, както отчасти и на преподаването на някои учители.
Сред причините за ниските резултати Александров посочва още три причини - факта, че тестът е бил онлайн, т.е. е възможно някои ученици да са се затруднили допълнително, липсата на мотивация у учениците за въпросния тест - той не води до никакви последствия, както и това, че доста родителите в 5. клас вече не могат да решават задачите на децата си, заради което и спират да им помагат. "Да не забравяме и старанието на учениците. "В азиатските системи, които са номер едно, старанието на учениците също е на ниво", казва Александров.
"Изключително важно е как точно се преподава. Системата в момента все още е с фокус върху възпроизвеждането, информацията и фактите, което при математиката е неработещо", казва Петко Иванов. Друг утежняващ фактор се явява и това, че по този предмет от голямо значение е натрупването на знания. "Ако не знаеш таблицата на умножение, няма да можеш да решаваш по-сложни задачи. Ако не можеш да решаваш неравенства с едно неизвестно, няма да можеш и квадратни уравнения", казва той. А натрупат ли се пропуски, механизъм за наваксването им няма. Затова според него са нужни по-гъвкави учебни програми, както и акцент върху реалните примери от живота. А вместо вината да се прехвърля върху учителите, те следва да получат адекватна подкрепа от МОН. "Първата година е ключова за младите учители. Наставниците в доста случаи са им вменени, директорите се занимават с административни задължения и те не получават реална подкрепа, а такава само на хартия", казва още Иванов.
Повече от същото ли?
Просветният министър вече анонсира различни мерки, които според него са нужни за подобряване на резулатите по математика. Сред тях са промени в матурите, нови учебни програми, оценяването да е върху повече практични задачи, да има повече часове по математика за разширена подготовка. "Или с други думи - още от същото, което не работи", коментира Петко Иванов. "Ние децата не сме ги научили да решават практически задачи, но в оценяванията като сложим повече практически задачи и ще се научат. Ние в сегашните часове по математика не успяваме да ги научим децата на математика, но ако добавим още от същите неефективни часове те ще се научат. Ние децата не сме ги научили на математика, но те като трябва да кандидатстват с математика, изведнъж ще я научат с още частни уроци", коментира той.
Според него за да има реална промяна, са нужни мерки в съвсем различна посока - към учителите. "Фокус и имплементация на стандарт за качествено преподаване, реална подкрепа за учителите и особено за начинаещите такива, повече практика и промяна в подготовката на бъдещите студентите по педагогика, цялостна промяна в ролята на директора към човек, който заема лидерска позиция и основен фокус на работа е качеството на преподаването в училище, а не администрация и бюрокрация; цялостна, стратегическа реформа и въвеждане на рамкови учебни програми, които дават свобода на учителите и училищата; стандартизиране на НВО със съответните научни и статистически инструменти, както и въвеждане на измерване на добавената стойност, за да имаме реална представа какво се случва и дават ли резултат промените.
От Гражданската група "Математика за всички деца" също са на мнение, че част от предложените от МОН мерки - например превръщането на математическите гимназии в специализирани - няма да сработят. Затова главното им настояване е за разширено изучаване на математика в 5. клас - но не чрез увеличаване на приема в математическите гимназии, а в кварталните средни училища, които да бъдат включени към държавния план-прием.
Според Георги Стоев ключово е преподаването в контекст. “Компетентностният подход е дори по-важен от промяната в учебните програми. Той трябва да се внедри реално в преподаването в училище”, смята той.
