"Ако изпуснем една запетая, не е толкова страшно. Но ако изпуснем една нула, може да стане опасно". С този пример директорът на 51-во училище в София Асен Александров опита да обясни защо е толкова важна математиката на организирана от МОН дискусия за набелязване на мерки за насърчаване на изучаването на математика и природни науки в училищата. Нуждата от засилване на интереса към тези предмети вече е в полезрението на властта, тъй като без тях "не може да просперираме като държава" (министър Красимир Вълчев). Остава да се убедят и учениците, че тези предмети могат да бъдат не "мега трудни", а разбираеми, полезни и мотивиращи. Рецептата накратко звучи: "Нови методи, актуални теми и повече практика". А иначе съставките са доста повече.
Изходно положение
Положението с математиката не е розово от години. Проблемите се зараждат още между 1. и 4. клас, когато за много деца този предмет е интересен и дори любим. Тогава, между 2-4. клас, започва масово, поне в столицата, ходене на олимпиади, съответно на частни уроци. Защо? За да успее детето да влезе в математическа гимназия в 5. клас - мечтата на хиляди родители, тъй като този вид гимназии, както е известно, показват най-добри резултати на изпитите. Проблемът е, че нивото на олимпиадите няма нищо общо със задачите в училище, които са в пъти по-лесни. Съответно по-голям шанс имат децата, чиито родители могат да си позволят допълнителни уроци. Оттук започва и деленето на учениците, което се задълбочава с годините.
Следващият срив настъпва в 5. клас, когато децата, едва научени да умножават, се сблъскват в пъти по-сложен и обемен материал с дроби, превръщане на "сантиметри на трета в дециметри на трета" т.н. И някъде около втория срок повечето започват лека-полека да изпадат от пътеката. В 7. клас вече резултатите на НВО стават плачевни, а на матура по математика в 12. клас се явяват шепа деца. "10 пъти повече деца избират матура по чужд език, отколкото математика. В университетите трудно се запълват направленията, за които се изисква математика и природни науки. Нямаме право да не правим нищо", коментира министър Вълчев.
Защо учениците изпадат от пътеката?
Прекалено амбициозните програми, съчетани с малко време за упражнения, се признават открито като основна грешка за отблъскването на учениците от математиката и природните науки. Също както и намалените часове по тези предмети за сметка на часовете по чужд език, които съвкупно погледнато след 7. клас се оказват повече. Особено в езиковите гимназии с интензивно изучаване на език, където в 8. клас изобщо не се учи физика, химия и биология. За сметка на това пък почти нямаме гимназии с разширено изучаване на математика. Липсата на учители по тези предмети, и то достатъчно квалифицирани и обучени в нови методи на преподаване, които са абсолютно нужни за съвременните деца, допълнително задълбочават проблема.
"Трябва да се започне още от 4. клас. В 5. клас учениците не знаят таблицата за умножение. Събират вместо да умножават, броят вместо да събират", даде пример учителката Ваня Маврикова от 112-то училище. "В 9 клас учениците учат биохимия, преди още да са изучавали органична химия. Как да я разберат тогава?", посочи директорът на НПМГ Ивайло Ушагелов. "Децата четат без да разбират, не ходят на училище, не се трогват и от НВО в 7. клас. Завършват 10. клас, само за да вземат шофьорска книжка", обрисува една друга България учител от Котел. "Учим твърде бързо и повърхностно. Съдържанието е абстрактно и трудно за прилагане, с прекалено малко връзка с реалния свят и другите предмети", обобщи картината и Асен Александров. Затова са нужни мерки на няколко фронта, казва той - промени в учебните програми и планове, в оценяването, преподаването, подготовката на учителите и в нормативната уредба.
Учебни програми и планове
Почти всички са наясно, че трябва да има отпадане на учебен материал. Има, разбира се, и гласове, например от БАН и университетите (включително най-добрите математически гимназии), които се опасяват от профанизиране и твърде голямо сваляне на летвата. Повечето участници в образователния процес обаче са категорични, че трябва да има премахване на теми от учебното съдржание или преместване на някои в разширена или профилирана подготовка. "Трябва сериозно рязане на академични математически дадености. Не на върховния академизъм", призова председателят на Съюза на работодателите в системата на народната просвета Диян Стаматов.
"Математиците с известна аристократична гордост смятат, че математиката е трудна и е за определена хора. Не, математиката е за всички", казва Асен Александров. По думите му трябва да развиваме логическото мислене на учениците, а това значи и "да те заболи малко главата". Задачите обаче не бива да са нито твърде трудни, нито твърде лесни. "То е като бодибилдинга - с гири от 1 кг няма да имате резултат, нито с такива от 80 кг", казва той. Повече проценти, вероятности, финанси и практически задачи и по-малко доказателства на теореми без приложение и сложни уравнения и тъждества без смисъл за ученика е това, което той препоръчва. На дискусията бяха дадени ценни предложения - да няма висша математика във втория гимназиален етап, да се свали материал от 5. в 4. клас, да се сложи край на редуването на алгебра и геометрия и двете части на математиката отново да се върнат като отделни предмети и т.н.
Просветният министър Вълчев вече намекна, че смята да увеличи часовете по природни науки и математика в гимназиалния етап за сметка на тези по чужд език. "Новите политики следва да се основават на научни изследвания, каквито не сме видели. Какво стана с резултатите от 9. клас по природни науки? Няма линейна зависимост между броя на часовете и резултатите, важно е с какво се запълват те", даде да се разбере Адриана Тафрова от факултета по химия в СУ.
Математика на две скорости
Превръщането на математическите гимназии в специализирани може да се нрави на въпросните гимназии, но не и на останалите. Промяната на статута им би дала възможност на приетите в 5. клас ученици да не държат изпити в 7. клас и да запазят местата си. Целта според МОН е съхраняване на математическите таланти. Според други обаче това означава още по-сериозно разделение. "Няма да се затваря приема в 5. клас, той ще е отворен и в 7. клас", увери министър Вълчев. По думите му в случая е важно "кое е по-малкото зло", а това според него е да не губим децата с математически способности.
По повод разкриването на математически паралелки в 5. клас в останалите училища Асен Александров предложи нормативна възможност за прегрупиране на ученици в 5. клас в рамките на училището - целта е създаване на класове с подчертан интерес към изучаването на математиката или природните науки, в това число и за онези, които не са се класирали на места по държавен план-прием след 4. клас в математически или природоматематически гимназии.
"Или решаваме да вдигнем нивото по математика и природни науки на всички, или вървим към още по-голяма сегрегация. Колкото по-рано разделяме децата, толкова повече задълбочаваме социалните неравенства. Или за всички, или само за избрани не е добре", коментира обаче Милена Кирова от Факултет по химия и фармация в СУ. "Нека и Хасан от училището в село Риш да има правото и възможността да учи математика качествено", призова и Илко Йорданов от "Отворено общество", обявявайки се против ранното селектиране.
Учителите - подготовка и заплащане
Промяната в методите на преподаване е една от най-съществените (и трудни) стъпки по пътя към увеличаване на интереса към който и да е предмет. В случая адресат на мерките са учителите, върху чиято подготовка - както предварителна в университетите, така и подследваща по време на учителстването - трябва да се наблегне наистина сериозно. Шефът на Националния инспекаторат по образование Анелия Андреева посочи част от дефицитите - работата в екип, самооценяването ("никой не е учил учителите как да правят рефлексия"), интегрираните уроци ("къде е интеграцията, ако учителят по химия си изнесе урока и същото направи и учителят по математика?") и др. Нуждите са обаче доста по-големи - учителите изпитват трудности с новите технологии, с преподаването по модерен начин, с проекто-базираното обучение, с работата със специални деца и т.н
Липсата на учители по тези предмети доведе на бял свят и идеята за диференцирано заплащане на труда им. "Нормативната уредба сега не забранява диференцирането, но засега директорите се въздържат", коментира просветният министър.
Оценяване - интегрални изпити
Как ще учат учениците зависи от начина, по който ще бъдат изпитвани. След като в момента имат изпити само по български и математика, съвсем закономерно всички останали предмети биват неглижирани. За да се прекрати това, казват учители и експерти, са нужни интегрални изпити, т.е. включващи теми от различни предмети (например в теста по математика да има задачи, свързани с химия, физика и биология). Интегрираните изпити обаче толкова плашат ученици и родители, че въвеждането им изглежда химера. Министър Вълчев обяви, че още от догодина в тестовете в 7. и 10. клас ще бъдат включени подобни мултидисциплинарни въпроси, ще продължи и тенденцията в тях да има и все повече практически задачи.
"Г-жо, белтъците от химията същите ли са като белтъците от биологията?"
За да не чуват учителите подобен сорт ученически въпроси, трябват конкретни мерки и в областта на природните науки - сред предложените бяха увеличаване на часовете за практически дейности, разчупване на традиционните методи на преподаване, по-широко използване на проектно-базирано обучение, STEM подходи, интерактивни технологии, симулации и геймификация и т.н. "Трябва да върнем отново техника, лабораторния помощник, който да помага на учениците при упражненията им", призова учител от СМГ.
