Знаете ли кой е "най-големият грабеж от 90-те години насам" в България? Фалитът на КТБ? Затриването на "Булгартабак"? Приватизацията на БМФ? Сенчестата икономика? Държавните помощи за олигархични бизнеси? Излетите милиарди от хазната в умишлено зле управлявани активи? Нищо подобно. Ако питате Румен Радев, главата на държавата, най-големият грабеж са 4400-те имота, които правителството опитва да продаде в момента - същите, голяма част от които бяха пускани на търгове в предишни години, но си оставаха все така държавни, защото са супер зле и безинтересни, та не се явяваха купувачи (такава е истината за повечето от тях, въпреки медийното оплакване). Естествено, ограбване не е и договорът с "Боташ", по който България губи милиони на ден, но пък е подписан от кабинет, назначен от Радев.

А знаете ли какво се случва по улиците в момента на България? Вие се разхождате на тях, отивате на работа или просто дремете на пейка? Скука, тоест. Ами по площадите? Седнали сте в кафене или ядете дюнер в някой ъгъл? Нищо подобно! Вие не знаете, но край вас са тълпи, истерия, революция. "Площадите са пълни". "Обществото е разделено". Няма нужда да търкате очи,

недоумявайки къде е тоя бунт

Всичко това е в главата само на президента Радев и не ви остава нищо, освен да му повярвате.

Но това не е всичко. В този живот на ръба, насред революция и разграбване, се случва още един апокалипсис. Вие все така си пиете бирата във Варна или на Халкидики, не подозирате ужаса, но кой ви е виновен? Апокалипсисът е, че "хазната е празна". Фалит!? Още ли не ви е дострахувало? Ами време е да се пострахувате, защото "в идните години българите ще плащаме" (за теглени от кабинета заеми). А и "ще обеднеят всички българи" (след продажбата на 4400-те имота). 

Факт е, че през юли имаше протести. Те бяха по различни причини, от различни като тип граждани, различни по численост. Бяха нещо обичайно за страната, за всяка демократична държава (както е и нормално през август да няма). Но кой точно протест одобрява Радев в това многообразие? "Подкрепям всеки справедлив протест в България", казва той.

Разбира се, най-присърце му бяха протестите срещу еврото. "Учудвам се защо властимащите не слязат долу на улицата да празнуват присъединяването към Еврозоната с българите", ироничен бе той спрямо управляващото мнозинство. Но странно! И самият Радев

не слезе на улицата - да подкрепи протестиращите,

макар да им даде тласък с искането за референдум.

Всеизвестно е, че президентът е голям борец срещу скока на цените. Обвързва го с въвеждането на еврото. Но пропуска, че цените скачат трайно пета година. Началото не бе някой етап около еврото, а пандемията. Но той проспа периода, както проспа и навреме да иска допитване срещу еврото, ако му е важна пряката демокрация (питайте хората в Обзор или Стефан Стамболово важна ли му е).

Когато един политик сее страх, подкрепя "всичко справедливо", но пък някои справедливости са му по-важни от други, когато

преувеличава проблемите като евтин новинар,

говори с мирогледа на баба от село, и сърфира спрямо общественото мнение по линията на най-малкото съпротивление, то той е популист. Могат да бъдат дадени още примери освен гореизброените, затова следва да се обобщи, че поведението на президента през последните месеци е крайно популистко. Нека няма объркване: да твърдиш, че Украйна няма как да спечели войната срещу Русия не е популизъм (може да не я спечели, може и да я спечели...); не е популизъм и да вдигнеш юмрук срещу "завладяната държава", сам излизайки на площада. Да твърдиш обаче, че продажбата на 4400 изоставени имота е грабежът на века, си е див популизъм (неистина, целяща да погали сиромахомилското ухо на българина); популизъм е и да си срещу въвеждането на еврото, пък да не участваш на протестите. 

Около 9 май "Сега" коментира, че топчето на евентуалната президентска партия гръмна твърде рано. Тогава Радев бе поискал референдума за еврото, което мнозина изтълкуваха като старт на кампанията му за собствен политически проект. Написахме всъщност, че ако има партия, то тя ще се появи около началото на 2027 г. - след изтичане на президентските правомощия. И че е много трудно, технически и технологично, над година и половина да се поддържа темпа на такава кампания. Днес близкият до президентството политолог Слави Василев прогнозира наистина, че за партия ще се изчака края на мандата. Може да заключим, че нарастващият енергичен президентски популизъм е

неистово опитване да се осъществи неосъществимото -

подгряване на месия през едни цели 18-20 месеца. В началото сме на цикъла, какво ли предстои?

Всичко това означава и че на сцената е един нов Радев - все по-близък до ,,'сички ще умрем", "да върнем българите в България", "кредити за студентите, "таван на цените", "родният домат - най-хубавият домат"... - познатият инструментариум на българския популизъм.