Гражданин се среща с официални лица и се представя за и.ф. главен прокурор... Така се пошегува преди няколко дни във Фейсбук бившият прокурор Андрей Янкулов. Колко да е шега обаче? Борислав Сарафов трябваше да престане да е изпълняващ функциите главен прокурор на 21 юли. По това време той беше в отпуск. Но се върна на 27 юли и оттогава не е спрял с официалните събития. И то все в ролята на и.ф. главен прокурор.

Демонстрира ни се абсолютен правен нихилизъм - има в държавата един всевластен човек, който просто си избира дали да спазва закона. В случая си избра да не го прави и всички около него се страхуват да извикат, че царят е гол, защото животът им (метафорично) зависи от това.

След 21 юли Сарафов като и.ф. главен прокурор "дръпна" дело за палеж от Велико Търново в София и нареди обвинението да бъде за тероризъм, представи новия окръжен прокурор на Русе и новия апелативен прокурор на Пловдив, видя се с ръководството на най-големия синдикат в България - КНСБ, с новия омбудсман Велислава Делчева, заедно с офицерите от бюрото на ФБР в България посети Националната следствена служба. А всички, които се съгласяват на тези срещи, демонстрират не просто, че нямат проблем с това беззаконие, но и

изпират и легализират Сарафов пред обществото.

Щом омбудсманът се среща с него, значи всичко е наред. ФБР ако не знаят главен прокурор ли е Сарафов или не, кой да знае.

За тези протоколни участия медиите, естествено, разбират постфактум. Сарафов не се появява публично никъде, вероятно за да си спести неудобството някой да го попита като какъв точно продължава да обитава кабинета на главния прокурор. Държавното обвинение винаги се е придържало към контролираната прозрачност, тя е един от лостовете му за влияние.

За тези, които са забравили защо Сарафов трябваше вече да не е и.ф. - на 21 януари влязоха в сила промени в Закона за съдебната власт, които не само прекратиха процедурата за избор на титулярен главен прокурор, в която Сарафов беше единствен кандидат, но и регламентираха, че постът на главен прокурор и председател на върховен съд не може да бъде заеман временно за по-дълго от 6 месеца. По онова време изглеждаше напълно ясно, че на 21 юли Сарафов, както и и.ф. председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков ще трябва да се разделят с позициите си. Че Сарафов, заради когото беше цялото упражнение със законовите промени, е бита карта.

21 юли обаче дойде и отмина, наближава 21 август, а Сарафов все така се представя за и.ф. Формалната причина - прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет някак си изтълкува закона, че тая работа с шестте месеца се отнасяла за следващия и.ф. Сарафов бил заварено положение, затова можело да си стои колкото си иска.

Изумителна наглост, която направо остави в ступор

юридическите среди.

С Чолаков ситуацията изглеждаше "по-пипната" - с благословията на съдийската колегия на ВСС той уж излезе в отпуск до 30 септември, а ръководството на ВАС остана в ръцете на двамата му заместници. Докато в понеделник не се появи в пълния си блясък на церемонията по встъпването в длъжност на трима нови съдии в Административния съд в Пловдив, а една от тях - доскорошното острие на ГЕРБ Дани Каназирева пусна снимки във Фейсбук как получава от него плюшено зайче. Няма майтап. Плюшено зайче. Може да има много значения на всякакви нива. Да приемем, че е талисман за бързо прескачане във Върховния административен съд като командирован съдия. Много скоро вероятно ще видим. Да оставим настрана въпросите всички нови съдии ли получават плюшени зайчета, има ли някакви играчки и за прокурорите (освен делата им) и колко пари от съдебния бюджет отиват за тази пухкава инициатива. Но като какъв точно отпускарят Чолаков се явява на тази мила церемония? Разбира се, няма кой да даде отговори.

Най-лесно цялото това безобразие можеше да бъде спряно от парламента, който да направи автентично тълкуване на иначе напълно ясния закон. Вместо това обаче управляващото мнозинство се прави, че не вижда. Явно и поредно доказателство за

топлите отношения на Сарафов не само с ГЕРБ, но и с ДПС-НН.

Сарафов сигурно си представя, че е някакъв върховен господар. Всички обаче знаем истината - върховните господари са Бойко Борисов и Делян Пеевски. Сарафов може да отлети за нула време, ако вече не им е нужен. Справка - историята със свалянето на Иван Гешев като главен прокурор.

Продължаващото игнориране на законовите ограничения за времето, през което позициите на върха в съдебната система може да са заети от и.ф., поставя под въпрос легитимността на цялата съдебна власт. И създава опасен прецедент, особено като се има предвид, че България е държавата на изтеклите мандати. Щом ВСС заобикаля закона, защо да не го правят и другите? Явно официалната власт е само фасада.

Иначе, поведението на Сарафов в момента само показва, че ако някога има процедура за избор на главен прокурор, то той е непригоден да бъде избран. Уловката е, че това може да се види само ако тази процедура се развива в идеални условия - пред Висш съдебен съвет, съставен от професионалисти с безупречен морал. Не е случайно, че мандатът е определен на 7 години. Властта развращава.

Безкрайната власт развращава безкрайно.

А сега излиза, че Сарафов може да остане и.ф. безкрайно, стига политическите кукловоди да са съгласни. Това не е просто нарушение, а е системно отричане на закона. На тази територия нищо не се е променило за последните десетилетия игра на демокрация. На върха на прокурорската пирамида имаме всесилен и всевластен човек като по времето на Никола Филчев. С тази разлика, че тогава на него се намери Конституционен съд, който да му каже, че мандатът е точно 7 години и нито ден повече.

А Сарафов чака от Конституционния съд, където вдигна казуса си с помощта на Чолаков, да получи благословия да бъде избран за титуляр. Макар че защо ли му е, като може да изкара на поста и повече от 7 години като и.ф. Човекът, който преди 2 години обясняваше как не иска да е главен прокурор... После ни баламосваше, че ще разчисти къщичката на прокуратурата и ще разнищи казуси като "Петьо Еврото" и "Нотариуса". Да ни е честит.