В състезание с предизвестен край Народното събрание избра за национален омбудсман Велислава Делчева - номинация на ГЕРБ-СДС. Тя получи 123 гласа от ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП-ОЛ, ИТН и четирима независими. Фрапиращото беше, че депутатите от БСП-ОЛ я избраха, въпреки че обявиха предварително подкрепата си за друг кандидат - бившата си съпартийка Мая Манолова. Изборът на Делчева беше важен, тъй като тя се нарежда в краткия списък от висши държавни служители, измежду които президентът може да избира служебен премиер.
Изборът беше направен след месеци на протакане от страна на управляващите. Правилата, по които се извърши процедурата, бяха приети още на 13 февруари; кандидатурите бяха внесени между 7 и 13 март; изслушването на претендентите се проведе на 10 април. Оттогава насам процедурата остана висяща.
Причината за това дълго чакане така и не стана ясна. Появиха се спекулации, че управляващите не могат да се разберат кого да поставят на поста, но това така и не се потвърди. Твърде вероятно е казусът да е свързан с избора на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
Омбудсманът излъчва един от петимата членове на номинационната комисия, която по закон трябва да изслуша и оцени кандидатите за членове на КПК. Мнозинството дотолкова не беше склонно да се занимава с избора на омбудсман, че дори промени правилата, по които се съставя номинационната комисия и позволи органът да взима решения с четирима членове. Иначе казано, управляващите предвидиха възможността да няма омбудсман, който да излъчи петия член.
Не се разбра какво промени мнението им и ги накара да се разбързат с избора на омбудсман. Депутати от опозицията неформално твърдяха, че това е резултат от натиск от страна на Брюксел, който е настоявал номинационната комисия да се сформира и да работи в пълен състав.
Кой е новият омбудсман
Делчева е юрист по професия, магистър по право от СУ "Климент Охридски". Според автобиографията й нейната професионална кариера започва като експерт "Съдебна администрация" в "Инициатива на USAID за укрепване на съдебната власт за България" от 2002 г. до 2006 г.; след това е експерт в "Институт Отворено общество", където от 2007 г. до 2012 г. е координатор на проекти в областта на съдебната реформа и върховенството на правото; между 2013 и 2017 г. работи в правосъдното министерство - ръководи проект "Укрепване на правния и институционалния капацитет на съдебната система в областта на детското правосъдие"; междувременно, от 2007 г. до 2018 г., ръководи "Програма за развитие на съдебната система", а през следващите няколко години работи като консултант; била е и експерт към Конституционния съд (макар че не е посочено в какъв период - бел.а.); от февруари 2025 г. е в правосъдното министерство - като ръководител на програмния оператор на Програма "Правосъдие" на Норвежкия финансов механизъм. Там е и досега.
В концепцията си за институцията на омбудсмана Делчева заявява, че ще работи за приемането на закон за личния фалит, нов закон за ВиК и отделен закон за колекторите, ратува и за мерки за подобряване на електроснабдяването. Тя обещава да се фокусира върху децата с увреждания, децата в риск, децата в конфликт със закона, специалните образователни нужди, достъпът до съобразени с детските нужди здравеопазване и психологическа подкрепа, както и изграждането на система за детско правосъдие.
Жалко подобие на дебат
Дискусията по кандидатите в пленарната зала мина изключително бързо и почти изцяло с участието само на депутати от "Възраждане". Националистите определиха самата институция на омбудсмана за ненужна, а изборът на Делчева обвързаха с предстоящата процедура за КПК. "По-голямата цел е да бъде задействан отново мандатът на "бухалката"", каза депутатът от партията Петър Петров. Неговият съпартиец Ангел Славчев попита от трибуната Делчева дали е вярно, че съпругът й оглавява правния отдел на парламентарната администрация. Не получи отговор, но водещата заседанието Николета Кузманова го укори, че на председателския съвет на парламента са се разбрали да не се правят изказвания, свързани със семейства, деца и роднини.
Останалите парламентарни групи сякаш бяха изпаднали в пълна летаргия. От ГЕРБ-СДС се обади само Любен Дилов, който оспори кандидатурата на Манолова с мотива, че е минала от страната на гражданите на страната на политиците, когато е основала партия (Манолова оглавява "Изправи се БГ" - бел.а.). БСП-ОЛ активно подкрепи Манолова, заради което Йордан Иванов от ПП-ДБ заподозря, че управляващите ще направят трик с кворума, за да не зависят от червените депутати при гласуване.
Не се оказа необходимо. Когато дойде време за гласуването, първо мина кандидатурата на Делчева и за смайване на всички, депутатите на "Позитано" 20 я подкрепиха. После застанаха и зад Манолова, заедно с АПС и "Величие", което обаче й осигури едва 38 гласа. Това провокира опозицията да обвини БСП-ОЛ, че или няма лоялност към кандидата си, или има "силни зависимости" от ГЕРБ-СДС и БСП-ОЛ.
Останалите кандидати се представиха слабо. Бившият правосъден министър Антон Станков получи 13 гласа - 12 от АПС и един от "Възраждане"; ексшефът на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов беше подкрепен от 23 депутати - 22-ма от ПП-ДБ и един от ГЕРБ-СДС; зад Джема Грозданова, бивш депутат от ГЕРБ, застанаха само 18 депутати от ПП-ДБ; Мария Матева не взе нито един глас.
