В България главният прокурор винаги е човек на някого. Ето, Борислав Сарафов сега е на Шрьодингер - хем е главен прокурор, хем не е. Така се шегуваха вчера в социалните мрежи.

Преди стотина години австрийският физик Ервин Шрьодингер илюстрира странностите на квантовата механика, когато се приложи към обекти от всекидневието ни, с прочутия експеримент с котката, която е и жива, и мъртва, докато не отворим кутията.

Ситуацията с Борислав Сарафов напомня този експеримент. Само дето вече не е смешно, а е тъжно и направо страшно. Вчера с две свои разпореждания Върховният касационен съд обяви, че след 21 юли Сарафов не е изпълняващ функциите главен прокурор. Стана ясно и че това е становището на цялата Наказателна колегия на висшата инстанция. Оказва се, че за Сарафов това няма никакво значение. Днес като някой, представящ се за глава на прокуратурата - една от най-овластените и безконтролни позиции в държавата,

той ни демонстрира абсолютно незачитане на върховенството на закона.

Нещо повече, впрегнал е институцията, която е узурпирал, за да ни обяснява от висотата ѝ, че Върховният касационен съд е в грешка, използва се политически, иска да го дискредитира пред чужденците, а ръководителката на Наказателната му колегия Лада Паунова прилага двойни стандарти. Съобщението на ВКС няколко пъти е наречено "информационна бележка", явно за да бъде омаловажено. Още малко и ще излезе като Иван Гешев преди 2 години да си къса публично оставката.

В нормална държава, където върховенството на закона е принцип, а не изключение, посоченият от върховния съд като узурпатор би се извинил и би се оттеглил от поста. Всъщност, в нормална държава той щеше сам да е изпразнил кабинета си на 21 юли, вместо сега да ни праща назидателни "информационни бележки". Пък после, ако ще да се кандидатира в процедурата за титулярен шеф на държавното обвинение, щом има самочувствието, че без него прокуратурата ще престане да съществува.

Борислав Сарафов трябваше да се оттегли като изпълняващ функциите главен прокурор на 21 юли. Причината - на 21 януари влязоха в сила промени в Закона за съдебната власт, които не само прекратиха процедурата за избор на титулярен главен прокурор, в която Сарафов беше единствен кандидат, но и регламентираха, че постът на главен прокурор и председател на върховен съд не може да бъде заеман временно за по-дълго от 6 месеца. Това беше демонстрираната от парламента воля. По онова време изглеждаше напълно ясно, че на 21 юли Сарафов, както и и.ф. председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков ще трябва да се разделят с позициите си. И до днес обаче

Сарафов все така се представя за и.ф., вече дори истерично.

Формалната причина - прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет някак си изтълкува закона, че тая работа с шестте месеца се отнасяла за следващия и.ф. Сарафов бил заварено положение, затова можело да си стои колкото си иска. Наскоро потвърдиха това си становище пред специалния прокурор за разследване на главния Даниела Талева, която проверява сигнал, че Сарафов върши престъпление, като узурпира властта. За разлика от него Георги Чолаков, съвсем не положителен герой в съдебната система, от 21 юли е в отпуск, а съдът се управлява от неговите заместници.

Сарафов пък междувременно се срещна с кого ли не, разписа какви ли не документи, пътува по света, представяйки се главен прокурор. В понеделник даже събира главни прокурори от Югоизточна Европа на конференция. Изобщо, кипи главпрокурорски труд.

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа може да ни свали и 20 мониторинга за корупция с празни приказки за проведени реформи, ако иска, но фактите са ясни - прокуратурата в България е още на нивото от делото "Колеви", по което беше призната абсолютната и безконтролна власт на главния прокурор и липсата на ефективен механизъм за разследването му. 

Министърът на правосъдието Георги Георгиев

може с комсомолски плам да се хвали със свалянето на въпросния мониторинг,

но това, което наистина трябва да направи, е да се заеме с кризата, в която Прокурорската колегия на ВСС и Сарафов поставят съдебната власт. 

В така създалата се ситуация впечатление прави мълчанието на лидера на ДПС - Ново начало Делян Пеевски - санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания политик, който винаги има мнение и решения за съдебната власт, дава магистрати на инспектората, назначава, уволнява. Някои вече допуснаха, че неговата позиция е материализирана в изявлението на прокуратурата. Особено като се има предвид, че в него изобилстват нападки срещу ПП-ДБ и конкретно срещу Надежда Йорданова.

Вместо от прокуратурата да ни обясняват как актовете на ВКС ще засегнат негативно жертвите на престъпления, за които Сарафов е последният страж, да спрат да приемат Сарафов за нещо повече от директор на националното следствие и да изпълняват заповедите му на главен прокурор. Разбира се, това никога няма да се случи. Мнозинството в тази институция е толкова

парализирано от страх и взряно в собственото си гарантирано социално благополучие

и добри доходи, че за нищо на света не би разбутало комфорта си в името на едни голи принципи за законност и морал. Та самият съвет е с мандат, изтекъл преди 3 години! Но членовете му упорито си ходят на работа, а парламентът абсолютно безскрупулно не изпълнява конституционното си задължение да избере следващия състав на съвета. Търсейки корените на тази нелепа ситуация, в която е поставена държавата, в крайна сметка ще стигнем и до себе си като избиратели.

Колкото до делата, по които ВКС отряза Сарафов за възобновяване, става дума за процеси, приключили със споразумения, т.е. със съгласието на прокуратурата. Едното е на Окръжния съд в Пазарджик. За съжаление не е качено в онлайн регистрите, въпреки задължението за това, но "Сега" научи, че става дума за държане на 180 г кокаин, за които подсъдимият, рецидивист, е осъден на 2 г. и 5 месеца затвор и глоба от 10 000 лв. Второто е на Окръжния съд в Русе. С него подсъдимият е осъден за 8 грама марихуана на година и 8 месеца ефективен затвор.

В първия случай Сарафов иска възобновяване за утежняване на режима, а във втория - за облекчаване. Това не се обяснява на публиката.

Но пък

най-безцеремонно се вади картата с делото за катастрофата, при която загина Сияна,

при положение, че в този казус разпорежданията на Сарафов са отпреди 21 юли.

Интересно е как ще постъпи ад хок прокурорката Даниела Талева, при която в момента има висящ сигнал за това, че Сарафов узурпира властта в прокуратурата. Досега видяхме Талева да работи само и изключително в интерес на Сарафов и реално в негово подчинение.

Тепърва очакваме и развитие по делото пред Конституционния съд, което Сарафов инициира в свой личен интерес. С помощта на Върховния административен съв Сарафов иска обявяване за противоконституционна на забраната Висш съдебен съвет с изтекъл мандат да избира тримата големи в съдебната система, както и на прекратяването на процедурата за избор на главен прокурор. ВАС се обърна към КС по искане на Сарафов, който беше на косъм да бъде гласуван за титуляр на поста, но дни преди това парламентът прие промените в съдебния закон, които прекратиха процедурата и ограничиха времето, в което може да е и.ф.

Сега въпросът е какво ще последва? Кой ще защити закона? Ще има ли кой да попречи на Сарафов да си влезе в кабинета, да открие конференция като главен прокурор или да разпише пореден документ като такъв. Или всичко ще е шум в системата за 3 дни до следващия скандал.